Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 10812/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на Чайка 6ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. Братаница №12 чрез процесуалния си представител адв. Н. Т., против решение №1401 от 21.07.2023г., постановено по адм. дело №996/2023г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу заповед №РД-09-16 от 29.03.2023г. на областния управител на О. Б. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се иска отмяната му и произнасяне по същество като оспореният административен акт да бъде отменен.

Ответникът - областния управител на О. Б. в представен писмен отговор, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Н. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Чайка 6ЕООД, срещу заповед №РД-09-16 от 29.03.2023г. на областния управител на О. Б. с която е наредено да се изземе от Чайка 6ЕООД, държания без правно основание имот изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж Мечата дупка 2, разположен на територията на община Царево, област Бургас. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържащ задължителните реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. При издаването на същия не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административния съд е приел, че в случая по безспорен начин е установено наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 80, ал.1 от ЗДС. Не е налице спор относно собствеността на имота и нейния характер на изключителна държавна собственост, както и че към датата на издаване на заповедта дружеството е продължавало да ползва плажната ивица, като е поставил върху нея преместваеми обекти и съоръжения. За безспорно е прието, че на 18.01.2023г. срокът на договора за наем е изтекъл и не се представят доказателства за наличие на нов валиден договор, поради което съдът е приел за правилен изводът на административния орган, че имотът се държи без правно основание. Първоинстанционния съд е приел за ирелевантно наличието на висящи съдебни производство относно валидността на договора за наем по отношение на административния акт, с оглед изтичането на неговия срок.

На следващо място съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на основните принципи и изисквания на АПК за предварително уведомяване на заинтересованото лице за започване на производството по издаване на административния акт съгласно чл. 26 от АПК.

Административния съд е установил, че при извършване на уведомяването са спазени изискванията на чл. 18а от АПК, дружеството следва да се счита за уведомено за започване на производството по издаване на заповед за изземване по чл. 80, ал.1 ЗДС, с което е гарантирано правото му на участие. Съдът е посочил, че дори и да се приеме за основателно възражението за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, то не следва да се приема като съществено, тъй като доказателства и искания страната може да направи също в съдебното производство по оспорване на законосъобразността на акта, каквито действия от страна на дружеството не са предприети. Постановеното решение е правилно.

При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаване на заповед за изземване на имота изключителна държавна собственост. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение.

С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е законосъобразен и правилен изводът на Административен съд - Пловдив за наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Видно от доказателствата по делото, изземването на имот, представляващ морски плаж Мечата дупка 2, който безспорно е изключителна държавна собственост и се държи от Чайка 6ЕООД без основание, тъй като договора за наем е изтекъл на 18.01.2023г. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, настоящият съдебен състав счита, че правилно административния съд е приел за ирелевантно обстоятелството за наличие на висящ съдебен процес по отношение на договора, с оглед изтичането на неговия срок, в това число продължения такъв до 18.01.2023г. и започването на административното производство по реда на чл. 80 от ЗДС.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на административния съд по отношение допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на изискването залегнало в разпоредбата на чл. 26 от АПК, тъй като с писмо №26-00-85/31.01.2023г на областния управител на О. Б. адресирано до дружеството, изпратено на посоченото седалище и адрес на управление, в което е посочено, че на основание чл. 26 от АПК уведомяват същото за започване на административно производство за принудително изземване по реда на чл. 80, ал.1 ЗДС на държан без правно основание недвижим имот изключителна държавна собственост. Писмото се е върнало в цялост, с отбелязване като непотърсено поради което органът с писмо №06-00-10 от 08.03.2023г. е поискано съдействие от страна на областния управител на О. П. за извършване на съобщаване по реда на чл.18а, ал. 9 от АПК. С представен по делото протокол от 14.03.2023г. е видно, че служители от Областна администрация Пловдив са съобщили по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на управителя на дружеството чрез залепване на видно място съобщение. Следователно дружеството е било уведомено за започване на производството, като при съобщаването са спазени изискванията по реда на чл. 18а от АПК. Но дори да се приеме, че процедурата по уведомяване на дружеството за образуваното административно производство не е стриктно изпълнена, това не сочи на допуснато в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би могло да доведе до различен краен резултат при произнасянето на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК единствено ако е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Другояче казано, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени.

Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не извършил проверка на направеното възражение по отношение на превратно упражняване на власт. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно соченото възражение се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях, поради което доводите в тази посока не следва да бъдат повторно обсъждани.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация Бургас сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ..

Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1401/21.07.2023 г., постановено по адм. дело № 996/2023 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Чайка 6ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. Братаница №12, да заплати на Областна администрация-Бургас сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА