Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Г. Г. по административно дело № 10838/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на на ТП на НОИ - Русе чрез процесуален представител, юрисконсулт против Решение № 268/12.10.2023г. на Административен съд Русе по адм. дело № 504/2023г. С него се отменя Решение № 2153-17-74/18.07.2023г. на директора на ТП на НОИ -Русе, с което е отхвърлена жалба на Ф. А. К. срещу Разпореждане № 2140-17-289/31.05.2023г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Русе, с което не са зачетени за действителен осигурителен стаж периодите по майчинство от 1.01.1971г. до 1712.1971г. и от 14.06.1973г. до 14.08.1974г. и изпратена преписката на органа за ново произнасяне по заявление от 22.02.2023г., подадено от Ф. К. при спазване на дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Свежда се до неправилно тълкуване и прилагане от съда на материалната уредба, свързана с осигурителния стаж на работещите и неработещи майки.

Ответницата, Ф. А. К. чрез процесуален представител адвокат Гаваз, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. А. К. срещу решение № 2153-17-74/18.07.2023г. на директор на ТП на НОИ - Русе, потвърждаващо разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Русе, с което не е зачетен за действителен осигурителен стаж периодите на майчинство за отглеждане на малко дете като неработеща майка, поради което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна.

При безспорни факти относно спорните периоди и относно наличието на материална предпоставка по чл. 68, ал. 3 КСО - наличие на 15 г. действителен стаж съдът е приел, че като такъв следва да бъде зачетен и периодите на майчинство.

`Съдът е обсъдил и приложил нормите на 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, чл. 9, ал. 7 от КСО, 1, ал. 1 , т. 12 от ДР на КСО, чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на Република България, Решение № 2 от 4.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005г. на Конституционния съд на Р. Б. чл. 80 от ППЗП/отм./, като е извел извод че спорният стаж следва да бъде признат за действителен стаж и зачетен като такъв при упражненото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО предвижда, че лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО през 2022г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 66 г. и 10 м. за жените и най малко 15 години действителен осигурителен стаж.

При безспорна фактическа обстановка относно размера на осигурителния стаж, по отношение на спорния стаж в периода на майчинството дали е действителен по смисъла на 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съдът е извел обоснован извод, че този стаж е действителен и следва да бъде зачетен като такъв в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, поради което са налице материалните предпоставки за отпускане на пенсия. Анализирани са разпоредбите, относими към периода на майчинството, според които той се зачита за трудов стаж и действителен стаж при пенсиониране без значение дали майката е била работеща или не. Въвеждането на разпоредбата на 1, ал. 1 т. 12 от КСО не цели ограничаване на осигурителни права и стажът в периода на майчинството следва да се зачита за действителен стаж. Незачитането му е в противоречие на разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от КРБ и съображения за тълкуването на тези текстове се съдържат в Решение № 2 по к. дело № 9/2005г. на Конституционния съд на Р. Б.

Практиката на Върховен административен съд е еднозначна по тези казуси относно признаване на периода на майчинството за действителен стаж при упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Няма основание в конкретния случай за отклонение от практиката на ВАС от фактическа и правна страна. Съдът е постановил правилно решение, обосновано на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба са неоснователни и решението като правилно следва да бъде оставено в сила при споделяне напълно на изводите на административния съд в мотивите на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответницата се дължат разноски в размер на 500 лева, съгласно списък, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268 от 12.10.2023г. на Административен съд Русе по адм. дело № 504/2023г.

ОСЪЖДА НОИ-София да заплати в полза на Ф. А. К. с [ЕГН], с адрес в [населено място], област Русе, [улица], [номер], разноски в размер на 500/петстотин/лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ