Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 10920/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В. С. ЕООД със седалище гр. София чрез адв. И. срещу Решение № 3941 от 15.06.2023 г., постановено по адм. д. № 11716/2022 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 186111 лв., представляваща разликата между действителната пазарна цена на собствените на ищцовото дружество имоти и реализираната такава на извършена през м. октомври 2020 г. публична продан по изпълнително дело № 20198900401040 по описа на ЧСИ Велинов, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 213264 лв., представляващи пропусната полза от неотдаването под наем на процесните имоти за периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2022 г. включително., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, О. Б. редовно призован, се представлява от адв. К. и адв. Л., които оспорват касационната жалба, а по същество твърдят правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в отговор на касационната жалба и в депозирано по делото писмено становище по съществото на спора. Претендират присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло предявените от касатора обективно съединени искове срещу О. Б. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва : претърпяна щета в размер на 2 194 499 лв главница, представляваща разликата между действителната пазарна цена на собствените на дружеството имоти / ПИ 21498.350.391, ведно с построените в имота на етап груб строеж сгради с идентификатори 21498.350.391.4, 21498.350.391.5 и 21498.350.391.6, находящи се в гр.Добринище, община Банско/ и реализираната такава на извършена през м. октомври 2020г. публична продан по изп. д. № 20198900401040 по описа на ЧСИ Велинов и пропусната полза в размер на 900 000 лв главница от пропуснато отдаване под наем на процесните имоти за периода м. януари 2018г. до м. декември 2022г. / по 15 000 лв месечно за срок от 60 месеца/, ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетението от предявяване на исковата молба / 29.12.2022г./ до окончателното му изплащане. Според твърденията в исковата молба вредите за ищцовото дружество са настъпили в резултат на : 1. Незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в одобряването на проекти, които за части ВиК, Електро и ОВК са за друга сграда, различна от проектираната и впоследствие изградена такава съгласно архитектурния проект; 2. Издадено въз основа на тези проекти в полза на ЕТ Б. Х. - Перун 20 и поради това нищожно разрешение за строеж № 4/ 12.01.2006г. на главния архитект на община Банско и 3. 3 броя удостоверения за степен на завършеност на сгради от 10.01.2020г. с изх. №№№ Д-ИЗ-14; Д-ИЗ-15 и Д-ИЗ-16, издадени от кмета на Добринище, община Банско.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че по делото не се доказва наличието на нито една от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е налице нищожност на разрешението за строеж или недействителност на трите броя удостоверения за степен на завършеност на сградите, нито се установява наличие на незаконосъобразни фактически действия или бездействия на длъжностни лица при община Банско. Не се доказва реално настъпване на твърдените вреди, а още по-малко наличие на причинно-следствена връзка между евентуално твърдените вреди и издаденото разрешение за строеж, одобрените три части от инвестиционните проекти, неотносими към процесните сгради и издадените удостоверения за степен на завършеност.

АССГ е развил подробни мотиви защо приема липсата на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди на общината по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - липса на нищожен по смисъла на чл.204 от АПК административен акт, неналичието на незаконосъобразни фактически действия и бездействия поотделно за всяко от наведените от ищцовото дружество основания за претендиране на вредите. Съдът е заключил, че одобряването на проекти, които за части ВиК, Електро и ОВК се отнасят за сграда, различна от проектираната такава, не съставлява фактическо, а правно действие. Доколкото това правно действие предхожда и съставлява част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт, каквото е Разрешение за строеж № 4/12.01.2006г. на главния архитект на община Банско, тези правни действия нямат самостоятелен характер, поглъщат се от издаденото разрешение за строеж и не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. Отделно от горното съдът е изложил съображения и в посока, че, доколкото ищцовото дружество е придобило сградите на груб строеж, още към момента на придобиването им, при полагане на дължимата грижа, е можело да установи несъответствието на изградените вече сгради с неотносимите за тях, но одобрени части от инвестиционните проекти, съответно неверността на издадените три броя удостоверения за степен на завършеност на сградата т. е. в този смисъл, ако за дружеството са настъпили някакви вреди от обстоятелството, че сградите са построени въз основа на три части от архитектурните проекти, отнасящи се за друга сграда, съответно не са била в необходимата степен на завършеност към датата на продажбата й, въпреки неверните 3 бр. удостоверения на кмета на Добринище, то тези вреди са в причинна връзка основно с неполагане на дължимата грижа от страна на ищеца в качеството му на приобретател на имота преди сключване на самата сделка.

Съдът е приел, че не е налице твърдяната нищожност на издаденото в полза на ЕТ Б. Х. П. 20 разрешение за строеж № 4/12.01.2006 г. на главния архитект на О. Б. по няколко съображения: към датата на твърдяната му нищожност това разрешение за строеж вече е реализирано и изпълнено, като построените въз основа на това разрешение сгради по твърдение на ищеца вече не са в неговия патримониум и към момента на твърдяната нищожност на разрешението за строеж за ищцовото дружеството не е налице правен интерес от оспорването му - от една страна, а от друга страна - разрешението за строеж е минало и през задължителната служебна проверка за законосъобразност, при която съответният специализиран контролен орган не е установил незаконосъобразност на същото, още по-малко такава степен на порочност, която да води до нищожността му.

АССГ е приел, че трите удостоверения за степен на завършеност от 10.01.2020 г. с № Д-ИЗ-14, № Д-ИЗ-15 и № Д-ИЗ-16, издадени от кмета на Добринище, община Банско съставляват документи, свързани с преценката на факти и формирането на властническо волеизявление и не съставляват твърдяното от ищцовото дружество незаконосъобразно фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по закон.

Отделно от гореизложеното, съдът е приел, че не е налице и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и сочените от ищцовото дружество евентуални фактически действия на органи на общината или издаденото разрешение за строеж и три броя удостоверения за степен на завършеност. Според АССГ евентуално, дори да се приеме, че ищцовото дружество е претърпяло реално вреди от вида на твърдените, то те са в резултат на собственото му поведение, на непреценения риск при сключване на договора за покупко - продажба при знанието за вещната тежест върху имотите ипотека, по която самото дружество е поело задълженията на ипотекарен длъжник.По горните съображения съдът е отхвърлил изцяло предявените от Вики СПА ЕООД гр.София искове срещу община Банско с произтичащите от това правни последици.

Решението е обжалвано от касатора в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на ищцовото дружество за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разликата между действителната пазарна цена на собствените на ищцовото дружество имоти и реализираната такава на извършена през месец 10.2020 г. публична продан по изпълнително дело № 20198900401040 по описа на ЧСИ Велинов, за сумата до 186111 лв., както и в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за присъждане на обезщетение за пропусната полза от неотдаване под наем на процесните имоти за периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2022 г. за сумата до 213 264 лв, ведно със законната лихва върху тези главници от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Съдебното решение в останалата му част, с която исковите претенции са отхвърлени до пълния им предявен размер, съответно от 186111 лв. до 2 194 499 лв и от 213 264 лв до 900 000 лв, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В касационното производство дружеството касатор нито навежда нови доводи във връзка с основателността на исковите си претенции, нито представя нови писмени доказателства във връзка с наведените от него касационни основания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ правни доводи за неоснователност на исковите претенции поради липсата поне на две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ липса на установено по делото незаконосъобразно фактическо действие, липса на нищожно разрешение за строеж и липса на причинно следствена връзка между евентуално настъпилите за дружеството-ищец вреди от вида на твърдените незаконосъобразни фактически действия или нищожни административни актове, издадени от органи на ответника. В тази връзка настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да приповтаря доводите на административния съд и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

По отношение твърденията на ищеца за нищожност на разрешението за строеж настоящата касационна инстанция добавя и следните допълнителни доводи за неоснователност на тези твърдения : Ищцовото дружество твърди нищожност на разрешението за строеж, без да излага и доказва такива по тежест пороци на същото, които да обуславят нищожността му. Отделно от това, ако беше оспорил законосъобразността на административния акт в едно отделно административно производство, а не чрез инцидентното позоваване на нищожността на акта в производство по чл.204, ал.3 от АПК, и би постигнал отмяна/обявяване на нищожност на този индивидуален административен акт като незаконосъобразен, то и в този случай ищецът не би могъл да претендира вреди от този отменен административен акт, тъй като същият акт е благоприятен за него и създава за него само права, а обезщетение за вреди по ЗОДОВ може да се търси само при отмяната поради незаконосъобразност на тези административни актове, които са неблагоприятни за ищеца - накърняват негови права или създават за него задължения. При отмяната /обявяването нищожността/ на благоприятстващ административен акт вредите за лицето, в чиято полза е издаден, са опосредени от волята му да се възползва от акта, т. е. те не са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно разрешение за строеж,, т. е. липсва причинно-следствената връзка между тях и са налице предпоставките по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в полза на О. Б. следва да бъдат присъдени поисканите своевременно съдебни разноски, които, с оглед представените списък на съдебните разноски, договор за правно обслужване и банкови извлечения, както и предвид липсата на възражение за прекомерност на същите от насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК, следва да бъдат определени в размер на 61200 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3941 от 15.06.2023 г., постановено по адм. д. № 11716/2022 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 186111 лв., представляваща разликата между действителната пазарна цена на собствените на ищцовото дружество имоти и реализираната такава на извършена през м. октомври 2020 г. публична продан по изпълнително дело № 20198900401040 по описа на ЧСИ Велинов, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 213264 лв., представляващи пропусната полза от неотдаването под наем на процесните имоти за периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2022 г. включително., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА В. С. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 203100641 да заплати О. Б. сумата от 61200 /шейсет и една хиляди и двеста/ лв. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА