Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 10949/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д. М. против Решение № 420 от 28.09.2023 г., постановено по адм. дело № 962/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена Заповед №РД -09-246/07.11.2022г. /погрешно изписана в жалбата и в диспозитива на обжалваното съдебно решение с №РД -02-246/04.11.2022г./ на кмета на О. Д. М. с която на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, 8, ал.2 , т. З и ал.4 от ПР на ЗУТ е одобрено изменението на Подробен устройствен план - план за регулация на урегулирани поземлени имоти с № ХХ - 423 и № ХIХ-422, кв. 52 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 2001/1983г. на Председателя на ОНС - Плевен, с цел вътрешните регулационни линии да бъдат поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти, съгласно поправките в зелен цвят на приложената скица. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че заповедта е законосъобразна, като преди да бъде издадена, органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са били изследвани обстоятелствата дали са налице предпоставките за приложението на 8 от ПР на ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което административният акт да бъде потвърден.

Ответникът – Г. Б., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Д., релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция.

Ответниците М. Б., С. Б., А.-М. Д. и Е. Б., не взимат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Плевен, е отменил Заповед №РД -09-246/07.11.2022г. на кмета на О. Д. М. с която на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, 8, ал.2 , т. З и ал.4 от ДР на ЗУТ е одобрено изменението на Подробен устройствен план - план за регулация на урегулирани поземлени имоти с № ХХ - 423 и № ХIХ-422, кв. 52 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 2001/1983г. на Председателя на ОНС - Плевен, с цел вътрешните регулационни линии да бъдат поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти, съгласно поправките в зелен цвят на приложената скица.

С оглед събраните доказателства, и като е обсъдил всички възражения и доводи на страните, административния съд е извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма и че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Развил е доводи обаче, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон. Приел е, че административният орган е издал процесната заповед, без да събере всички относими доказателства за наличие на предпоставките по 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ, което е довело до издаването на незаконосъобразна и необоснована заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на съда за незаконосъобразност на оспореният административен акт са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатира необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства в тяхната съвкупност и относимост към спора.

От данните по делото и назначената и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че с изменението вътрешните регулационни линии са поставени в съответствие с имотните граници по плана от 1983 г. На място вещото лице е установило наличие на материализирани огради, които не съвпадат нито с имотните граници, нито с регулационните линии. Налице е разминаване между нанесената в плана и съществуващата на място западна стена на две сгради в имот пл. №422. По кадастралния план от 1983 г. вътрешната граница между двата имота минава по западната стена на две сгради, а на място вещото лице е установило разстояние от сградите до границата. Освен това вещото лице е установило и, че в имот №423 е построен гараж, който представлява масивна сграда, като същият не е нанесен в плана от 1983 г. и одобрената по процесния проект регулационна линия пресича източната страна на сградата.

Съответен на закона и на доказателствата по делото е изводът на съда, че одобреното със заповедта изменение на ПУП - ПР е в противоречие с материалноправната норма на 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба при прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, собственикът на придаваемата се част може да поиска поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата имотна граница. Съществуваща по смисъла на 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ е границата на имота по кадастъра. Специалното основание на 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ е за промяна само на вътрешните регулационни линии. Изменението на ПУП – ПР, в хипотезата на 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ, следва да се изразява в прилагане на регулация по съществуващи материализирани имотни граници, а приетата СТЕ установява, че в случая това не е така. Установеното несъответствие и разминаване в съществуващите материализирани имотни граници с границите на имотите по кадастралната карта, е по-голямо от допустимите разлики, регламентирани в чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба №РД-02-20-50/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Констатираният от СТЕ съществуващ гараж в ПИ №423, който не е отразен в плана, и одобрената по плана граница между двата имота пресича източната стена на гаража. В тази връзка правилно съдът е приел, че наличието на този гараж, не е установено от административния орган и не е изяснен статутът му. Административният орган е следвало да изиска доказателства за законното му изграждане и за уреждане на регулационните сметки, като едва след анализ на представените доказателства, може да се направи извод дали регулационните сметки са били уредени, тъй като строителство в тези имоти не е разрешено преди това по арг. от 8, ал. 5 от ДР на ЗУТ. В случай, че регулационните сметки вече са уредени в срок или по реда на 8, ал. 2, ал.1 от ДР на ЗУТ, то тогава не са налице предпоставки за прилагане на 8, ал.2, т. 3 от ДР на ЗУТ.

В допълнение следва да се укаже, че при така установените от съда факти и съответни на закона правни изводи, инициираната от М. Б. процедура за изменение на ПУП-ПР на ПУИ №ХХ-423 и №ХIХ-422 в кв.52 по плана на [населено място], в условията на 8 от ДР на ЗУТ, може да се развие само ако преди това е приключило производство по реда на чл.51, ал.1, т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, за отстраняване на непълноти и/или грешки в границите и съществуващите сгради на процесните имоти. Това е необходимо, за да се установи действителното разположение на материализираните имотни граници между двата имота, статута и годината на изграждане на ненанесения гараж в ПИ №423, защото поисканото поставяне на вътрешната регулационна линия между имотите и прилагането на регулацията по реда 8 от ДР на ЗУТ, е допустимо само по безспорно съществуващи материализирани имотни граници.

В случая не е от значение допусната в първоинстанционната жалба и в диспозитива на съдебното решение техническа грешка в изписване номера на процесната заповед, а и по този въпрос няма спор между страните. Видно е, че в мотивите на обжалваното решение номера на заповедта е правилно изписан с този съответстващ на обжалвания административен акт, приложен на лист 27 от делото. Възражение в тази насока не е направено и с касационната жалба.

Развитите в жалбата касационни основания за отмяна на процесното съдебно решение не могат да бъдат споделени. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното и доказано от ответника, искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Г. Б. такива в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420 от 28.09.2023 г., постановено по адм. дело № 962/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА О. Д. М. да заплати на Г. Б., [ЕГН] от гр. Плевен, направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ