Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 10978/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Т. В., срещу решение № 724/10.10.2023 г. по адм. дело № 634/2023 г. на Административен съд-Хасково, с което по жалба на З. И. М. е отменено негово решение за изплащане на финансова помощ №43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 с изх. №01-6500/1657 от 30.03.2023г., в частта, с която й е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 6 096.20 лева за разходи за изготвяне на бизнес план. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – З. И. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. П., в отговор на касационната жалба излага становище за неоснователност на същата и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на З. И. М., срещу решение за изплащане на финансова помощ №43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 с изх. №01-6500/1657 от 30.03.2023г., в частта, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 6 096.20 лева за разходи за изготвяне на бизнес план.

За да отмени оспореният административен акт в съответната му част, Административен съд-Хасково е приел, че актът е постановен от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма по чл. 59, ал.2, т. 4 и т. 5 от АПК. Прието е, че формално са изложени мотиви за начина на формиране на наложената редукция. Съдът е посочил, че административния орган при постановяване на решението си в оспорената част не е съобразил, че са преустановени отношенията с консултанта от средата на 2022г., поради което е заявена сума за изплащане 3 600 лева по консултантския договор и съгласно документи удостоверяващи плащането.Също така не е изяснено кой приемо-предавателен протокол е следвало да бъде приложен, не се сочи в какво се изразява надзаявената субсидия за разход бизнес план, къде е искането да бъде изплатена. Съдът е приел, че не може да се установи безспорно по какъв начин е определен размера на редукцията, в това число и доколко се определя изцяло като недопустим разходът за консултантска услуга. От друга страна е прието, че в административния акт не са посочени правни основания послужили за постановяване на отказа, въз основа на които органа е формирал волята си, не са посочени кои са нарушените от сключения договор условия и условия по изпълнение на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР за периода 2014.2020г. Съдът е приел, че не съществува пречка мотивите да бъдат изложени допълнително, след издаване на административния акт, но в случая от изложените от административния орган факти в оспореното решение не могат да бъдат установени по безспорен начин от приложената по делото преписка, установено е че становище за начина по който е определен размера на наложената редукция също не е представено. От установеното е направен извода, че липсата на мотиви води до съществено нарушение на производствените правила. Административния съд е счел, че са налице основанията в чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146, т.2 и т. 3 от АПК за отмяна на административния акт, в оспорената му част, тъй като същия е издаден при неспазване на изискуемата писмена форма, в нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, и на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. Постановеното решение е правилно.

Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната на оспорения съдебен акт. Фактическата установеност по делото, кореспондира изцяло с приобщените по делото доказателства и налагат именно формирания от административния съд извод за незаконосъобразност на административния акт, а оттам и че са налице основания за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

Съдебното решение е подробно и надлежно аргументирано, като са описани фактическите установявания, въз основа на които съдът е извел правните си изводи. Не са допуснати нарушения и на приложимото материално право. В касационната жалба се посочва причината и начина на определяне на наложената редукция. Видно от оспорената част на административния акт обаче надлежни мотиви липсват. Изискването за мотивиране на отказа от изплащане на финансова помощ налага посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите основания дават основание на органа да упражни правомощието си, като постанови акта. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил правно основание или фактите, установени по делото не кореспондират с юридическите факти, уредени в цитираната правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата цел. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие с предмета на акта, съставлява съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна, а несъответствието на правните основания с фактите по делото - основание за материална незаконосъобразност на акта. Предвид фактическата установеност по делото, касационният състав приема за правилна преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. В оспорената част на административният акт формално и кратко са изложени фактически основания, както правилно и подробно е установил административния съд, също така е видно, че правни основания послужили за постановяване на отказа не са посочени. Направено е единствено позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от Наредба №4 от 30 май 2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, която не може да бъде годно правно основание за сочените фактически основания. Изложените в касационната жалба, а и пред първоинстанционния съд мотиви, не могат да санират пропуска на ДФЗ при произнасянето си. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма, което изискване в случая не е изпълнено и изводът на решаващият съд за немотивираност на оспореното уведомително писмо е обоснован.

С оглед спазване на принципа на истинност, заложен в чл. 7 от АПК, е следвало административния орган да събере доказателства или поне да изследва обстоятелствата, които имат отношение към заявяване от страна на бенефициера. За осигуряване на тази възможност е въведено и задължението по чл. 35 от АПК за издаване на индивидуалният административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Като не е изпълнил това си задължение, административния орган е издал необоснован, а от там и незаконосъобразен, подлежащ на отмяна акт.

В касационната жалба не са изложени никакви различни доводи или твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Поради това, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция.

По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв./лист 14 от делото/. Не намира основание направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерността на последното, тъй като размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 724/10.10.2023 г. по адм. дело № 634/2023 г. на Административен съд-Хасково.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на З. И. М., разноски по делото в размер на 900/деветстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА