ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3812

гр. София 30.11.2023 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2023 (двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 2950 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 7115/19.06.2023 година, подадена по пощата на 17.06.2023 година, от Р. М. С., против определение № 549/28.03.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1161/2023 година.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Р. М. С., против решение № 611/12.11.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 629/2022 година, касационна жалба с вх. № 14 669/20.12.2022 година, като е прекратено производството по гр. д. 1161/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената против решение № 611/12.11.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 629/2022 година, касационна жалба с вх. № 14 669/20.12.2022 година.

Ответникът по частната жалба „Стелитан-М“ ЕООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 8014/05.07.2023 година, в който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.

Р. М. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 12.06.2023 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 7115/19.06.2023 година, като е подадена по пощата на 17.06.2023 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че касационното производство било образувано по подадена от Р. М. С. против решение № 611/12.11.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 629/2022 година, касационна жалба с вх. № 14 669/20.12.2022 година. С обжалваното въззивно решение било отменено първоинстанционното решение № 8030/10.05.2022 година на Районен съд Петрич, постановено по гр. д. № 559/2021 година и бил отхвърлен искът на Р. М. С. против „Стелитан-М“ ЕООД [населено място] за признаване за установено в отношенията им съществуването на трудово правоотношение за периода от юли 2016 година до 17.03.2021 година, по силата на което С. бил полагал при дружеството труд като „бояджия“ и „шофьор“ при условията на пълен работен ден и пълна работна седмица. Решението било постановено по трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ (за съществуване на трудово правоотношение между страните в посочения период от време, възникнало по безсрочен трудов договор, съгласно уточняващата молба на С. с вх. № 82 800/12.11.2021 година на Районен съд Петрич и там заявеното искане за съдебна защита), но било изключено от касационен контрол. Според правилото на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежали на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. В случая се касаело за трудов спор, който не попадал сред изрично предвидените в процесуалния закон изключения и чието разглеждане било двуинстанционно. Постановеното по този спор решение на въззивния съд не подлежало на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба била недопустима и не можела да бъде разгледана по същество. Образуваното по тази жалба производство пред ВКС пък следвало да бъде прекратено. В допълнение е посочено, че неправилното указание в решението на въззивният съд, че същото можело да се обжалва с касационна жалба не обвързвало касационната инстанция (която била длъжна и сама да извърши преценка за допустимостта на сезиращата я жалба) и не създавало обжалваемост на съдебния акт.

Обжалваното определение на състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е правилно, като не страда от твърдението от Е. Г. А. пороци. В конкретния случай се касае до спор относно това дали между страните в производството е съществувало трудово правоотношение, поради което същият следва да се квалифицира като трудов такъв по смисъла на чл. 357, ал. 1, пр. 2 от КТ. Същевременно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК е създадена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2015 година, като съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. След влизането й в сила решенията по всички останали спорове по чл. 357 от КТ, които не попадат в изключенията по посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване, макар и до този момент токова обжалване да е било възможно. Действието на изменението на чл. 280 от ГПК по отношение на заварените към този момент висящи касационни производство по чл. 357 от КТ е уредено в § 14 от ПЗРЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2015 година, като същите продължават по реда преди изменението.

От горепосоченото следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по трудовите дела, не попадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това се отнася и за споровете за съществуването на трудовото правоотношение, като същите могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция единствено в случаите, когато са свързани с някой от исковете по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и обуславят решението по него. Именно такъв е бил случая с решение № 237/14.01.2020 година, постановено по гр. д. № 695/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., на което се позовава Р. М. С. в частната си жалба. Такова съединяване обаче не е налице в конкретния случай.

С оглед на това решение № 611/12.11.2022 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 629/2022 година не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК същото е влязло в сила на датата, на която е било постановено-12.11.2022 година и от тази дата е породило предвидените в закона последици, сред които е и тази по чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради което разрешения с него въпрос по чл. 357 от КТ не може да бъде пререшен по реда на касационното обжалване. Предвид на това подадената от Р. М. С. касационна жалба против решението на Окръжен съд Благоевград е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Благоевград е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Благоевград е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 549/28.03.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1161/2023 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.