Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2735

София, 04 . 06 . 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.02.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Анелия Цанова

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3053/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Й. А., законен представител на Д. Г. А., срещу въззивно решение № 303/23.02.2023 г. по в. гр. д. № 1826/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Бургаския районен съд, с което са уважени искове на Т. А. Д. срещу малолетния жалбоподател, представляван от своя баща и законен представител, с правно основание чл.59 ЗЗД, чл.93 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за ползване на недвижими имоти без правно основание.

Ответникът по касационната жалба Т. А. Д., действаща със съгласието на своя попечител Т. К. Т., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима срещу частта от въззивното решение, с която са уважени исковете с правно основание чл.59 ЗЗД с цена по 15 000 (над 5 000 лева) и акцесорните им искове за изтекли лихви за два урегулирани поземлени имота (УПИ). В тази част е подадена срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежна страна, в установения срок и е редовна.

Касационната жалба е процесуално недопустима срещу частта от въззивното решение, с която са уважени исковете с правно основание чл.93 ЗЗД с цена по 1750 лева (под 5 000 лева) по всеки отделен иск и акцесорните им искове за изтекли лихви с цена по 725 лева (под 5 000 лева) за пет земеделски имота. В тази част съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

С влязло в сила съдебно решение от 2016 г. са прогласени за нищожни договори от 2013 г. за покупко-подажба на двата урегулирани поземлени имоти (дворните места) в [населено място], едното застроено, а другото празно и за замяна на идеални части от петте земеделски имота, по силата на които ответникът е придобил от ищцата собствеността върху процесните имоти.

С влязло в сила съдебно решение от 2018 г. са уважени ревандикационни искове (с установителна част) на ищцата срещу ответника за процесните имоти.

Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото свидетелски показания, че в периода от 2013 г. до 28.06.2016 г., когато е предявен ревандикационният иск, бащата на ответника е сложил катинари на вратите на имотите в регулация и не е допуснал ищцата в тях след този момент. След този момент съдебното решение (по проведения ревандикационен иск) установява, че ответникът е владял имотите чрез баща си. При това положение изводът на първоинстанционния съд, че е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, е правилен и обоснован. Мотивите на съда в тази част са логични и съответни на събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд препраща към тях на основание чл.272 ГПК. (Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че страните по настоящото дело са обвързани от влязлото в сила решение, с което са проведени исковете по чл.108 ЗС на ищцата срещу ответника, че след 28.06.2016 г. ответникът е владял имотите бе правно основание. От показанията на свидетеля С. Г. е установено, че ищцата е била лишена от ползването на имотите, които са съседни, от 2014 г. - бащата на ответника е ползвал двора и е изгонил ищцата и баща и от него през 2014 г., сложил е катинари на вратите.)

Въззивният съд е разгледал възраженията на ответника срещу исковете и е изложил мотиви за тяхната неоснователност:

Неоснователно е възражението, че спестените разходи не са неизбежни и необходими и не могат да се свържат с годността за използване на обекта въобще. Дворните места са били необитаеми, защото бащата на ответника с действията си е лишил ищцата и нейните роднини от възможността да ги ползват. От показанията на свидетелка (Г.) се установява, че бащата на ответника е поставил катинари на вратите. Поради това обедняването на ищцата е пряка последица от невъзможността и да ползва процесните имоти, създадена от бащата на ответника и от обогатяването на последния с разходите, които е спестил за използването им.

Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви и по исковете по чл.93 ЗЗД, които не следва да бъдат обсъждани, доколкото решението на въззивния съд по тях не подлежи на касационно обжалване.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на обжалваното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение, в частта му, в която то полежи на касационно обжалване.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

Като конкретен аргумент за очевидна неправилност жалбоподателят се позовава на това, че съдът е приел, че ответникът е ползвал имотите, а те не са годни за обичайната им употреба.

При запознаване с мотивите на обжалваното решение настоящият състав не установи въззивният съд да е приел за установено, че дворните места не са били годни за обичайната им употреба. Настоящият състав не установи също така въззивното решение да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или : При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.

Жалбоподателят извежда и правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

Процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички изложени не само от въззивника, но и от въззиваемия доводи в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно наведени доводи и възражения?

Въпросът е свързан с твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по довода на жалбоподателя дали в спора следва да бъде преценена и годността на самия обект да бъде използван по предназначение, тъй като само по този начин може да бъде обосновано, че ответникът се е обогатил, спестявайки си необходими разноски, а собственикът се е обеднил, лишавайки се от възможност да отдава имота под наем съгласно приетото с т.1 от ППВС 1/79 г.

Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика въззивният съд се е произнесъл по този довод, като е изложил мотиви за неговата неоснователност. Както беше отбелязано и по-горе въззивният съд не е установил, че дворните места не са били годни за обичайната им употреба.

Процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд при формиране на своите фактически и правни изводи да съобразява логическата връзка между фактите и евентуално нарушаване на логическите правила съставлява ли съществено процесуално нарушение?

Въпросът е свързан с довода за необоснованост (на който е основано твърдението за очевидна неправилност). Твърди се противоречие с приетото в т.12 на ТР 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Въпросът за обосноваността на въззивното решение (както и на решенията на останалите съдебни инстанции) е обуславящ, но също не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика, тъй като въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните по делото факти и е изложил самостоятелни мотиви за това от кои доказателства какви факти приема за установени и за основателността на доводите и възраженията на страните и по съществото на спора (по основателността на въззивната жалба и на исковете). По-горе настоящият съдебен състав изложи изводите си за това, че решението не е очевидно необосновано.

В настоящото производство по чл.288 ГПК, което се изчерпва с проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване), не може да бъде извършена проверка за това дали конкретни фактически изводи на въззивния съд съответстват на събраните по делото доказателства, за което е необходимо да бъде извършена преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните. Такава преценка (за наличието на касационни основания по чл.281 ГПК) се извършва само в производство по чл.290 и следващите ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.

Към това може да се добави, че посочената т.12 на ТР № 1/17.07.2001 г. е обявена за изгубила сила с т.3 на ТР № 2 от 02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г., ОСГК на ВКС, след като с изменението на чл.218б, ал.1, б. в ГПК (от 1952 г., отм.) е възстановено отменителното касационно основание „необоснованост“ (необосноваността е приета за самостоятелно отменително касационно основание). Следователно в случая не е налице и допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Настоящото дело се е развило при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., в който необосноваността също е приета за самостоятелно отменително касационно основание (чл.281, т.3).

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 3 600 лева разноски за процесуално представителство в касационното производство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане касационна жалба на Г. Й. А., законен представител на Д. Г. А., срещу въззивно решение № 303/23.02.2023 г. по в. гр. д. № 1826/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта по исковете по чл.93 ЗЗД с цена по 1750 лева (под 5 000 лева) по всеки отделен иск и по акцесорните им искове за изтекли лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена по 725 лева (под 5000 лева) за пет земеделски имота.

В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 303/23.02.2023 г. по в. гр. д. № 1826/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд в останалата част - по исковете по чл.59 ЗЗД за два урегулирани поземлени имота (УПИ) с цена над 5 000 лева и акцесорните им искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за изтекли лихви.

Осъжда Д. Г. А. да заплати на Т. А. Д. сумата 3 600 лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.