Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:А. А. Л. П. при секретар И. К. и с участието
на прокурора Македонка Поповскаизслуша докладваното от председателяЖ. П. по адм. дело № 13281/2020
Националната агенция за приходите е подала касационна жалба срещу решение №5002/28.09.2020 г. по адм. дело №6787/2020 г. по описа на Административния съд-град София в частта, в която е осъдена да заплати на „Тех аутлет“ ООД със седалище и адрес на управление София сумата 11 509, 76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от частично отменения като незаконосъобразен ревизионен акт № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Бургас, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и в частта, в която е осъдена да заплати на „Тех аутлет“ ООД сумата 147,07 лева, представляваща мораторна лихва, изтекла за периода 01.06.2020 г. - 16.07.2020 г. върху присъденото обезщетение от 11 509,76 лева, законната лихва, считано от предявяването на иска -16.07.2020 г. и разноски в размер на 1 167 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се отхвърлят изцяло или частично и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.
Решението е обжалвано и от „Тех аутлет“ ООД със седалище и адрес на управление София в частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Националната агенция за приходите за разликата над сумата 147,07 лева до пълния предявен размер от 367, 76 лева, представляваща мораторна лихва, изтекла за периода 01.06.2020 г. - 16.07.2020 г., в частта за присъждането на законната лихва върху сумата 220, 63 лева, считано от 16.07.2020 г. и разноските по делото. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът за присъждане на мораторна лихва върху главницата, заедно със законната лихва от 16. 07.2020 г., да се уважи изцяло и се присъдят разноски в размер на 2 365, 60 лева за двете съдебни инстанции.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на жалбата на Националната агенция за приходите, при което решението на административния съд да се отмени за част от присъденото обезщетение.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на „Тех аутлет“ ООД със седалище и адрес на управление София, с която срещу Националната агенция за приходите са предявени искове:1. за сумата 11 509,76 лева обезщетение за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за оспорването по административен ред на ревизионен акт № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г., заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска, 2. за сумата 367, 70 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за периода от датата на заплащане на адвокатското възнаграждение до датата на исковата молба - 16.07.2020 г. и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба.
Административният съд е установил, че срещу „Тех аутлет“ ООД е образувано ревизионно производство, приключило с издаването на ревизионен акт № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г. на органи по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите-Бургас. С ревизионния акт по отношение на „Тех аутлет“ ООД били установени публични задължения за данък върху добавената стойност в размер на 290 762,03 лева главница и лихва за забава в размер на 32 121, 27 лева. Дружеството оспорило акта по административен ред. Той бил частично отменен с решение № 104/ 01.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Националната агенция за приходите-Бургас. За разликата над сумата 7410 лева задължение за данък върху добавената стойност, ведно с изтеклата върху тази сума лихва, ревизионният акт бил оставен в сила.
По повод оспорването на ревизионния акт по административен ред Т. А. ООД направило разход в размер на 11 662 лева с ДДС за заплащане на адвокатско възнаграждение, видно от представените по делото: фактура № 592/24.03.2020 г. за сумата 11 622,50 лева с ДДС, издадена от Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева с предмет: изготвяне на жалба срещу ревизионен акт № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г. пред административния орган, извлечение от банковата сметка на Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“, издадено от „У. Б. АД, видно от което на 24.03.2020 г. по сметката са постъпили 11 622, 50 лева, преведени от „Т. А. ООД, справка-извлечение от счетоводна сметка 4011, подсметка 233, от което се установява, че фактура № 592/24.03.2020 г., с получател „Т. А. ООД, е осчетоводена в Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“, извлечение от аналитични ведомости, съставени в счетоводството на „Т. А. ООД за осчетоводяването като разход на сумата 11 622, 50 лева по фактура № 592/24.03.2020 г., и извлечение от сметката на „Тех аутлет“ ООД, според което на 23.03.2020 г. на Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчена са преведени 11 622, 50 лева по фактура № 592/24.03.2020 г.
Административният съд приел, че по делото са установени нормативните предпоставки на предявените искове с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът посочил, че административното обжалване е задължителен етап от производството по оспорване на ревизионнен акт и тъй като не е предвидено заплащането на направените от жалбоподателя разноски при отмяната на акта, допустимо е да бъдат търсени с предявяването на иск за обезщетяване на имуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Представените от ищеца банкови документи удостоверявали плащането на адвокатското възнаграждение. Макар да не е бил представен договор, сключен между „Т. А. и Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“ в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, издадената от адвокатското дружество фактура замествала писмения договор. Доставчикът по фактурата е регистрирано по ЗДДС лице, в който случай се издават фактури за осъществяваните облагаеми доставки. Съгласно чл. 113 ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. Тъй като фактурата отговаряла на изискванията на чл. 114 ЗДДС и посочената в нея цена била действително заплатена, следвало да се приеме, че между „Тех аутлет“ООД и Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“ е сключен договор за правна помощ и съдействие. С договора страните постигнали съгласие за изготвянето на жалба срещу ревизионен акт № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020 г. от Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“ срещу заплащането на възнаграждение от 11 622,50 лева от Тех аутлет“ ООД. Имуществото на ищеца намаляло поради правомерното извършване на разход за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение с цел защита срещу засягащия интересите на дружеството административен акт, с оглед на което ответникът му дължал обезщетение.
Съдът счел за неоснователно възражението на Националната агенция за приходите, че възнаграждението, платено за административното обжалване на ревизионния акт, е прекомерно. Материалният интерес по спора в зависимост от установените чрез ревизионен акт публични задължения възлизал на 290 762, 03 лева главница и 32 121, 27 лева лихва. С решение № 104 от 01.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Националната агенция да приходите-Бургас, задължението на „Тех аутлет“ ООД за данък върху добавената стойност било намалено до 7 410 лева. Възнаграждението от 11 622, 50 лева за изготвянето на жалбата било два пъти по-високо от предвидения чл. 8, ал. 1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Подадената жалба била в обем над 90 страници и съдържала описание на множество документи, което предполагало влагането на повече време и професионален ресурс. С тези мотиви административният съд присъдил в пълен размер претендираното обезщетение, което е съответно на отменената част от ревизионния акт, заедно със законната лихва, възлизаща на 147, 07 лева, считано от датата на решение № 104 от 01.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ до датата на подаването на исковата молба (01.06.2020 г. - 16.07.2020 г. ), и законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 г.
Касационната инстанция намира, че решението в осъдителната му част съответства на материалния закон.
Административният съд законосъобразно е приел, че е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на Националната агенция за приходите по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Издаденият срещу „Тех аутлет“ ООД ревизионен акт е отменен в голямата си част при обжалването му по административен ред. В пряка и непосредствена причинна връзка с необходимостта от защита срещу ревизионния акт дружеството е направило разход за адвокатско възнаграждение. Разходът представлява имуществена вреда, която подлежи на възстановяване от юридическото лице, в чийто състав е органът, издател на акта.
В касационната жалба се правят оплаквания по отношение преценката на съда, че между Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“ и „Тех аутлет ООД съществуват договорни отношения, тъй като по делото не бил представен сключен между тях писмен договор.
Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че липсата на писмен текст на сключения между Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“ и „Тех аутлет ООД договор не обосновава заключение за неоснователност на исковата претенция. Съгласно чл.14 от Закона за задълженията и договорите договорът се смята за сключен в момента, в който приемането на предложението достигне до предложителя. Съставената от Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева фактура № 592/24.03.2020 г. с получател Тех аутлет ООД, в която е отразено задължение за сумата 11 622,50 лева адвокатско възнаграждение за изготвянето на жалба срещу ревизионен акт, и платежното нареждане от 23.03.2020 г. за превод на сумата 11622,50 лева от „Тех аутлет“ ООД удостоверяват наличието на правна връзка между тези страни, създадена по силата на направените от тях волеизявления. Съгласуваната им воля сочи на сключен между тях договор, макар изявленията им да не се съдържат в единен документ. Формата на договора за правна помощ и съдействие е писмена, щом документите, съдържащи волеязявленията на двете страни, са писмени.
Едновременно с това следва да се отбележи, че нормативно не е въведено изискване за писмена форма на договора за правна помощ и съдействие като условие за неговата валидност. Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, който може и да е устен. Що се отнася до конкретния случай, ищецът е доказал основанието и размера на извършеното от него плащане за адвокатска услуга. Тъй като имуществото му е намаляло поради необходимостта да се защити срещу издадения административен акт, като ангажира адвокатска защита, при осъществен фактически състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, административният съд е присъдил поисканото обезщетение.
Касационната инстанция възприема и преценката на административния съд, че възнаграждението, платено на Адвокатско съдружие „Терзиева и Иванчева“ за изготвянето на жалбата срещу ревизионния акт, не е прекомерно. Съдът се е аргументирал, позовавайки се на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес на една инстанция по чл.8, ал.1, т. 5 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция, ДВ, бр.84 от 25 октомври 2016г.) - при интерес от 100 000 до 1 000 000 лева - 3530 лева плюс 1 % за горницата над 100 000 лева. Възнаграждението, двукратно надхвърлящо минималния размер на адвокатското възнаграждение, не е прекомерно, от една страна, поради неговия размер, който е в долните граници на скалата, а от друга, поради това, че фактическата и правната сложност на случая, кореспондиращи с извършената правна работа, не могат да се определят като ниски, още повече, че горестоящият административен орган е уважил жалбата на Тех аутлет“ ООД в голямата й част. Решението в осъдителната му част е правилно и следва да се остави в сила.
Решението не противоречи на материалния закон и в частта, в която е отхвърлен предявения от Тех аутлет ООД иск в частта за сумата 220, 63 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за периода 24.03.2020 – 1.06.2020 г. Съдът правилно е е присъдил лихвата, считано от 1.06.2020 г. или от датата на издаване на решение на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. Фактическият състав на чл.1 ал. 1 ЗОДОВ се счита завършен с отмяната на ревизионния акт, поради което лихвата за забавено плащане на главницата се дължи от тази дата, а не от датата, на която е платено адвокатското възнаграждение. В този смисъл е и приетото по точка 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд.
При този изход на делото разноските на страните следва да останат както са направени.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №5002/28.09.2020 г. по адм. дело №6787/2020 г. по описа на Административния съд-град София.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия А. А.
Считам, че касационната жалба на Националната агения за приходите е основателна и решението на АССГ следва да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Решението е постановено в противоречие с чл.10, ал.4 ДОПК и с Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС. По делото липсва не само договор за процесуално представителство в производството по обжалване на ревизионния акт пред директора на дирекция ОДОП, но и пълномощно. Самата жалба не е подписана от пълномощник-адвокат, а от управителя на дружеството. Фактурата, на която съставът се позовава, не може да замести писмения договор, изискуем за доказване, тъй като не е подписана от двете страни.
Освен това, договорните правоотношения са относителни и принципно не могат да бъдат противопоставени на трето лице, каквото е НАП в случая, особено при констатирано съмнение относно тяхното съществуване и съдържание.
При липса на пълномощно, посочено като условие за възникване на представителна власт в административното производство, съгласно чл. 10, ал.4 ДОПК и липса на доказателства, че жалбата е изготвена от адвокат, считам, че процесуално представителство въобще не е осъществено, поради което и не е било дължимо заплащането на адвокатска услуга. Няма основание отговорността на държавата да бъде ангажирана във връзка с репариране на разноски по повод несъществуващо процесуално представителство.
Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат. Когато се претендират разноски въз основа на такъв договор, респективно обезщетение за имуществени вреди, заместващо осъществена престация по такъв договор, писмената форма за доказване на съществуването на възникналото въз основа на договора правоотношение и на неговото съдържание е задължителна и това е изрично посочено в мотивите на ТР 6/2013 на ВКС. Именно с договора за правна защита се удостоверява пред съда, че разноските са договорени, както и начинът на тяхното плащане. Несъобразяването с тълкувателна практика е абсолютно основание за отмяна на съдебно решение.
В конкретния случай имуществена вреда не е доказана, а с осъдителното решение се стига до неоснователно обогатяване на ответника в касационното производство и ощетяване на бюджета, и то в лицето на приходната администрация.
С. А.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Аглика Адамова
/п/ Любка Петрова