Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Юлия Раева

по касационно административно дело № 11120/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Министерство на вътрешните работи (ГДПБЗН - МВР) срещу Решение № 5530 от 05.09.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 10222/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дирекцията срещу Решение № РД-02-14-995/17.10.2022 г. на ръководителя на Националния орган (НО) по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния - България” 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, както и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – ръководителят на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ГДПБЗН – МВР срещу Решение № РД-02-14-995 от 17.10.2022 г. на ръководителя на НО по програма „Интеррег V-А Румъния - България“ 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция на бенефициера в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи (214 149,60 лв. с ДДС) по договор № 1983опд-6/29.01.2020 г. с изпълнител „Прогрес 99“ ООД на стойност 218 520,00 лв. с ДДС.

От фактическа страна съдът е установил, че за разходване на средствата, предоставени с договор № РД-02-29-425/07.11.2018 г. за предоставяне на национално съфинансиране по „Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020“, по проект „Реализиране на съвместните действия при възникване на извънредни ситуации”, приоритетна ос 3, ГДПБЗН - МВР е провела обществена поръчка чрез публично състезание по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет „Проектиране, авторски надзод и строителство на обект: „Преустройство и реконструкция на етаж от съществуващи сгради и изграждане на гаражни клетки при ЦПВ – Балчик при ГДПБЗН - МВР“. Възложена е на „Прогрес 99“ ООД и е сключен договор № 1983опд-6/29.01.2020 г.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) ръководителят на НО е издал оспорения административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Актът е мотивиран с констатация за нарушение на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - незаконосъобразни критерии за подбор. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности). Определен е процентен показател от 5 % върху допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ.

Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че в обявлението за обществената поръчка и в документацията за участие възложителят е поставил следното изискване: „Участниците следва да разполагат с персонал с определена професионална компетентност и опит за изпълнението на поръчката. При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критерия за подбор се доказва от обединението - участник, а не от всяко от лицата, включени в него. Персоналът трябва да включва най-малко: Ръководител на екипа и проектант по част „Архитектурна“ - Архитект с пълна проектантска правоспособност - 1 бр.; Проектант по част „Конструктивна“ - инженер - конструктор с пълна проектантска правоспобност - 1 бр.; Проектант по част „В и К“ - строителен инженер с пълна проектантска правоспособност - „В и К“ - 1 бр.; Проектант по част „ОВК“ - инженер ОВК с пълна проектантска правоспособност - 1 бр.; Проектант по част „Електрическа“ - електро-инженер с пълна проектантска правоспособност - 1 бр.; Проектант по част „Пожарна безопасност“ - инженер с пълна проектантска правоспособност - 1 бр.; Проектант с квалификация по част „ПБЗ" - инженер, с пълна проектантска – 1 бр.; Проектант по част управление на отпадъците - инженер, с пълна проектантска – 1 бр.

Позовавайки се на чл. 7, ал. 3, т. 2 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), който позволява на проектантите с ограничена проектантска правоспособност да изработват проекти за строежите от пета и шеста категория (б. „а“ - архитектите да изработват проекти по част „Архитектурна“, б. „в“ - инженерите да изработват проекти на строежите), и доколкото процесната обществена поръчка има за предмет именно строеж от пета категория, органът е счел изискването за пълна проектантска правоспособност за ограничително спрямо проектантите, които притежават ограничена проектантска правоспособност.

В съдебното решение е възпроизведена фактическата обстановка от административния акт, по която страните не спорят.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът последователно е изложил съображенията си относно констатираното нарушение, изводите му изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства и са мотивирани при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за наличие на посочените по-горе касационни основания по следните съображения:

Безспорно процесната обществена поръчка има за предмет строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а предвидените дейности включват проектиране, авторски надзор и строителство на обект. За извършването на тези дейности съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2 ЗКАИИП е необходима ограничена, а не пълна проектантска правоспособност. Нормативно установените изисквания за професионално извършване на процесната проектантска дейност не изискват пълна проектантска правоспособност, а ограничена.

Възложителят е поставил изискване за пълна проектантска правоспособност, въпреки че законът допуска за конкретната категория строеж и ограничена проектантска правоспособност. При случаи като настоящия не е достатъчно административният орган да констатира, че е поставено завишено изискване спрямо нормативно предвиденото, а следва да обоснове липсата на пропорционалност на поставеното изискване спрямо предмета на поръчката. С. Р. на СЕС от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. Видно от обстоятелствената част на административния акт такъв анализ е осъществен. Предметът на процесната обществена поръчка в конкретната хипотеза не сочи на необходимост от поставяне на завишено изискване относно проектантската правоспособност. Той не разкрива никакви специфики, които да обосноват поставянето на завишени изисквания относно поставения критерий. Подобни факти не се сочат и от възложителя. Правилно административният орган и съдът са приели, че това изискване не е съобразено с предмета на поръчката и необосновано ограничава участието на лицата, които разполагат с експерти, притежаващи ограничена проектантска правоспособност.

Осъщественото нарушение правилно е квалифицирано по т. 11, буква „б“ на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Неоснователни са оплакванията за неправилно определена основа на корекцията. В чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ изрично е регламентирано, че чрез извършване на финансова корекция се отменя предоставена подкрепа или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект. В конкретния случай засегнатите от нарушението разходи са всички допустими разходи по договора с избрания изпълнител, който съгласно условията на поръчката ще извършва и трите дейности по проектиране, строителство и авторски надзор.

По горните съображения съдът е мотивирал правилен извод за законосъобразност на акта. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5530 от 05.09.2023 г. по адм. дело № 10222/2022 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА