Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. К. Членове: С. В. С. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 11171/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Арав, А. Е. и Е. Арав, чрез процесуалния им представител - адв. Д. К. против решение № 1589 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 33/2023 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът кмета на район Централен при О. П. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Д. Арав, А. Е. и Е. Арав против заповед № РДЦ-22-798/25.11.2022 г. на кмета на район Централен, О. П. с която на основание чл. 224а, ал. 5, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и въз основа на констативен акт № 25/10.10.2022 г., е наредено незабавно спиране на строеж: Ремонт на южната фасада с реконструкция с премахване на балкон на южната фасада на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 с административен адрес: гр.Пловдив, [улица] с възложители Д. Арав и Е. Арав и забрана на достъпа до строежа. Разпоредено е извършителите незабавно да напуснат мястото на строежа, както и да вземат всички необходими мерки за недопускане и предотвратяване на аварии и рушене.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Сочи, че сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 по КККР на гр. Пловдив има статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност и спрямо нея е приложима хипотезата на ал. 2 от чл. 151 от ЗУТ, като се иска съгласуване по реда на Закона за културното наследство (ЗКН). Излага съображения, че съгласно чл. 83, ал.1, т.1 вр. с чл. 84, ал.2, т.2 от ЗКН инвестиционните проекти за реставрация и ремонти на единични недвижими културни ценности с категория местно значение се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал.1 и 2 ЗКН, като съгласуването се извършва с писмено становище от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица и заверка с печат върху графичните материали в срок от 4 месеца от датата на постановяване на съответната документация в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) или в общината, определена по чл. 17, ал.3. Позовавайки се на приетото по делото заключение на вещото лице съдът приема, че процесният строеж касае премахната част от тераса на третия етаж от процесната сграда, който строеж е реализиран през 1969 г. след одобрен проект за преустройство, като в същия е била предвидена тераса, частично попадаща над помещения на долния етаж и конзолна част от 0.80 см. пред южната фасада с обща дължина от 3,80 м., която тераса е била остъклена през годините като пред остъклението са останали конзолните 0.80 см. като открита тераса с монтиран ажурен парапет, които представляват премахнатата част от терасата, имаща дължина 3,50 м. Съдът посочва, че при извършването на ремонт, и/или реконструкция в сграда от вида на процесната, притежаваща статут на единична културна ценност и предвид, че не е установено да има предварително съгласуване с Министерство на култура, то административният орган законосъобразно е определил извършеното строителство в хипотезата на нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и е издал заповед са спиране на строителството. Съдът приема за неоснователни и недоказани възраженията на жалбоподателите, че балконът е премахнат и скелето на място в имота е поставено за сваляне на отломки от сградата, предвид, че не са събрани доказателства за изпълнение на цитираните разпоредбите на ЗУТ и ЗКН. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. С обжалваната заповед, на основание чл. 224а, ал.5 ЗУТ се спира изпълнението на строеж: Ремонт на южната фасада с реконструкция с премахване на балкон на южната фасада на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.1, с административен адрес: гр.Пловдив, [улица] и се забранява и достъпът до строежа във вр. с чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ, която разпоредба касае незаконен строеж или част от него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В мотивите на заповедта е посочено, че сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 е единичен паметник на културата Жилищно-търговска сграда на д-р А., деклариран с писмо № 395/13.02.1985 г. на Националния институт за паметниците на културата (НИПК), в режим на съсобственост, който строеж е окачествен като реконструкция по смисъла на 5, т. 44 от ДР на ЗУТ. Посочено е, че съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. г от ЗУТ обектът представлява строеж пета категория и същият не е изключен от разрешителния режим по чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, като се прави извод, че за извършването на реконструкцията е необходимо издаването на строителни книжа одобрени проекти, съгласувани по реда на ЗКН и издадено разрешение за строеж. Съгласно констативния акт № 25/10.10.2022 г. (л.43-46), въз основа на който е издадена заповедта, базиращ се и на констативен протокол от 29.09.2022 г. (л.26) по част от южната фасада на сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 е монтирано леко, тръбно, фасадно скеле, стигащо до подовото ниво на самостоятелен обект в сграда (СОС) 56784.518.1035.1.10, като по фасадата, пред остъклената тераса се виждат следи от премахнат балкон (очертания на плочата и парапетите), който е обслужвал СОС 56784.518.1035.1.10. В заповедта се сочи, че балконът е бил съставен от правоъгълна в план стоманобетонова плоча, плътен парапет по късата страна на плочата и прозирен по дългата. За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд допуска и приема съдебно-техническа експертиза, съгласно която се касае за премахната част от тераса на трети етаж по проект (четвърти по КК), който етаж не е бил предвиден в първоначално одобрения проект за сградата, а е представлявал таван. С преустройството, одобрено през 1969 г. е разрешено надигане на покрива в участъка при югозападния ъгъл на сградата в участъка над една стая (спалня) и създаване на жилище в западната й половина. В този проект е предвидена тераса, частично попадаща над помещения на долния етаж и конзолна част от 0.80 см. пред южната фасада, с обща дължина от 5.50 м. по линията на фасадата, която тераса, съгласно заключението на вещото лице, през годините е частично остъклена за дължина от 3.80 м., а конзолните 0.80 см. пред остъклението остават открита тераса с монтиран ажурен парапет по ръба, като именно тези 0.80 см. пред фасадата представляват премахнатата процесна част от терасата, имаща дължина от 3.80 м. Вещото лице е установило, че при изпълнение на преустройството през 1969 г. са извършени отклонения от одобрения проект, като липсва и част Конструктивна за да се види каква е била конструкцията, предвидена за изпълнение на новата тераса като утежняващо обстоятелство посочва, че е изпълнението на място където терасата с нейната стоманобетонова плоча са разширени и допълнително са натоварени съществуващите тухлени зидове в югозападната част на сградата.

Незаконосъобразно първоинстанционният съд приема, че е налице предпоставката на чл. 224а, ал.5 ЗУТ, на която разпоредба е основана процесната заповед. Посочената разпоредба предвижда, че при констатиране от служителите по чл. 223, ал.2 ЗУТ на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране на незаконния строеж, с която се забранява и достъпа до този строеж. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е наличието на извършващ се строеж, т. е. изпълнението на строежа да не е приключило, а да се осъществява към момента на извършената проверка и съставянето на констативния акт, както и към момента на издаване на заповедта за спиране на строителството и забрана на достъпа. Настоящия случай не е такъв така както е описано в констативния протокол и заповедта липсва извършване на незаконно строителството, което не е завършено. По своята правна същност спирането на изпълнението на строеж е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в хипотезата на чл. 224а, ал.1 ЗУТ - спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл. 224а, ал.5 ЗУТ, какъвто е настоящия случай спирането следва да е до издаване на заповед за премахване на строежа. Следователно, само в случаите когато един строеж, незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ е в процес на изпълнение започнали и продължаващи строително-монтажни работи, са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за спиране изпълнението и забрана достъпа до този строеж. Тези условия в посочения случай не са налице. Както бе споменато по-горе с обжалваната заповед е наредено спиране изпълнението на строеж: Ремонт на южната фасада с реконструкция с премахване на балкон на южната фасада на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.1, с административен адрес: гр.Пловдив, [улица] и забрана достъпът до строежа, поради това, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като е изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал.1 ЗУТ. От приетите по делото писмени доказателства, безспорно е установено, че извършените и описани дейности не представляват реконструкция. В 5 т. 44 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието реконструкция, като се сочи, че: Реконструкция на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. За да се приеме наличие на реконструкция, съгласно цитирания текст следва да са налице следните предпоставки: 1. да има възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации; 2. да се извършват нови видове работи, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В настоящия случай горните две предпоставки не са налице, тъй като не е доказано по делото да са заменени конструктивни елементи, няма изградени нови такива, а както сочи и вещото лице при изпълнената по проекта тераса от 1969 г. е имало отклонения от проекта, поради което не е налице и втората предпоставка не е доказано да се е увеличила носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. Поради това неправилно съда приема, че е извършена реконструкция.

По делото от събраните доказателства не се доказва също така да се е извършвал и ремонт на южната фасада, тъй като служителите по чл. 223, ал.2 ЗУТ са констатирали на място само изградено скеле, но не са описали извършени строително-ремонтни дейности, поради което не може да се приеме, че така описаният строеж е бил незаконен. По изложените съображения незаконосъобразно съдът приема, че в случая има нужда от съгласуване на строителните книжа по реда на чл. 84 от ЗКН, доколкото се твърди, че сградата представлява единичен паметник на културата, но не са представени доказателства за това. Съгласувателната процедура по ЗКН не е тъждествена на разрешаването на строителство по ЗУТ нито по компетентни органи и правила за провеждане, нито по предназначение и краен резултат, както и не може да обоснове приложимост на чл. 224а, ал. 5, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед. Липсата на съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на ЗКН може да обоснове спиране изпълнението и забрана достъпа до строеж само в хипотезата на чл. 224а, ал. 1, във вр. с чл. 224, ал.1, т. 6 от ЗУТ, на което правно основание обаче не е издадена процесната заповед. Отсъствието на съгласуване по този ред не може да се приравни на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не попада в хипотезата на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, основанието на издаване на процесната заповед.

От изложеното следва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон, а обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции следва да се осъди О. П. да заплати на Д. Арав сумата от 3 840 лв., представляваща 3200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 240 лв. внесени държавни такси за двете инстанции и внесен депозит за вещо лице в първоинстанционното производство в размер на 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1589 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 33/2023 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № РДЦ-22-798/25.11.2022 г. на кмета на район Централен при О. П.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на Д. Арав, ЛНЧ [номер] сумата от 3 840 лв. (три хиляди осемстотин и четиридесет лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ