Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. А. Членове: ЮЛИЯН К. Б. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Юлиян Киров

по касационно административно дело № 11334/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) - гр. София, подадена чрез водещ юрисконсулт Стоянов и гл. юрисконсулт Драгинова, в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение № 3039 от 05.05.2023г. по адм. дело № 11946/ 2021г. на Административен съд - София - град (АССГ), в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на М. Т., обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 305,72 /три хиляди триста и пет лева и седемдесет и две стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено. Моли също за присъждане на направените разноски. Подробни доводи са развити в представената писмена защита.

По делото е постъпила и втора касационна жалба от М. Т., подадена чрез адв. А. И.– САК, насочена срещу Решение № 3039 от 05.05.2023г. по адм. дело № 11946/ 2021г. на АССГ, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 3 305,72 лв. до предявения размер от 5 070,87 лв. за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г.

С касационната жалба са наведени мотиви за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Развиват се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е намалил размера на обезщетението. Иска изменение на решението в оспорваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

В писмен отговор БНБ ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от М. Т.. Претендира присъждане на разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез водещ юрисконсулт Стоянов и гл. юрисконсулт Драгинова, в качеството им на процесуални представители, срещу Определение № 7833 от 18.09.2023г. по адм. дело № 11946/ 2021г. на Административен съд– София– град за изменение и допълнение на Решение № 3039 от 05.05.2023г. по адм. дело № 11946/ 2021г. на Административен съд - София - град в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба - М. Т. в писмен отговор, подаден чрез адв. А. Т. - САК, моли да се остави без уважение подадената от БНБ жалба. Моли да се присъдят разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените касационни и частна жалба. Счита, че оспореното решение на АССГ е правилно, поради което следва да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните му части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Решаващият съд е бил сезиран с исковата молба на М. Т. срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 070,87 лв., представляващо законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху гарантиран влог от 115 194,05 лв., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на иска (16.06.2017 г.) до окончателното изплащане. Съдебното решение е постановено във връзка с Решение № 12020 от 24.11.2021 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 4192/2018 г., с което е отменено Решение № 795 от 12.02.2018 г. на АССГ по адм. дело № 6574/2017 г., и делото е върнато за ново разглеждане иска на М. Т..

С обжалваното съдебно решение АССГ е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на М. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 305,72 лева, претърпени в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите Корпоративна банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и 1 057,24 лева разноски, като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част, за разликата над 3 305,72 лева до 5 070,87 лева.

В производство по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК е постановено Определение № 7833 от 18.09.2023г., постановено по адм. дело № 11946/ 2021г. на АССГ, с което оставено без разглеждане искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на разноски за съдебна експертиза и е отхвърлено искането на БНБ за допълване на решението в същата му част.

За да постанови решението АССГ, от фактическа страна е установил, че ищцата М. Т. е имала сключен договор за безсрочен депозит с „Корпоративна търговска банка“ АД, във връзка, с който по банковите й сметки към 06.11.2014г. наличностите на парични суми са възлизали на 115 194,05 лева. На 04.12.2014г. Топузов получила от Фонда за гарантиране на влоговете в банките изплащане на съответния размер на гарантирания депозит в размер на 115 194,05 лева.

Административният съд, е посочил, че с Решение № 73/ 20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,[Фирма 4] е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на[Фирма 4], ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния ѝ съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение № 138/ 06.11.2014г. БНБ отнела лиценза на „КТБ“ АД, на основание чл.9, ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, като следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

Решаващият съд е обсъдил приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, в която е бил посочен, лихвеният процент, с който е олихвявана сумата по сметка на ищеца в[Фирма 4].

За да уважи поддържаната искова претенция на ищеца, административният съд е приел иска за допустим, разгледан по същество, искът е бил приет за частично основателен.

Решаващият съд е приел наличието на елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.203 АПК за ангажиране отговорността на БНБ, включително съобразно задължителното тълкуване в Решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/ 16 на СЕС.

Преценил, е че правомощието по чл.1 3 i) от Директивата е възложено на „съответния компетентен орган - на държавата - членка“, който е именно БНБ. Тя е била натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите.

Посочил е, че чл. 1, 3, подточка i) от Директива 94/19, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза, поради неплатежоспособност.

БНБ, като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е било изпълнено.

Съдът е приел, че ищеца е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно - следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди.

Преценил, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на забава - от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 година. Само за този период била налице и причинно следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди.

Сметнал, че размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 115 194,05 лева за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г. възлиза на сума в размер на 3 305,72 лева. Над този размер и извън периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., претенцията е била приета за недоказана и е била отхвърлена.

Съдебното решение в обжалваните му части е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО.

Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение с оглед, развитите в касационната й жалба доводи.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност – незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя развитите от АССГ съображения.

Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е „компетентният орган“, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция.

Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ.

В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно - следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство.

От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година - от една страна, и от друга – че това незаконосъобразно бездействие съставлява „достатъчно съществено нарушение на правото на Общността“, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е „достатъчно съществено“.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата– чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС.

Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и основателната начална дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г.– 05.11.2014г. Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен.

Правилно от адм. съд размерът на обезщетението е определен на 3 305,72 лв. и е присъдена и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Правилно са присъдени и разноски по делото.

Касационната жалба на М. Т. срещу отхвърлителната част на съдебния акт е неоснователна.

Обосновано претенцията в останалата й част е отхвърлена, предвид заключението на ССчЕ, която съдът е кредитирал като всестранно и пълно. Жалбоподателката не е оспорила по чл.200, ал.3 ГПК, ССчЕ която е приета като доказателства по делото. Не е поискала допълнително или повторно заключение. Съответно лисват доказателства, които да обосноват извод различен от този достигнат от съда, който е обективен и правилен. За разликата над присъдения размер от 3 305,72 лв. искът е неоснователен.

Частната жалба на БНБ е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението на съда в частта за разноските е правилно.

Обоснован е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 16.06.2017г.

Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ когато искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съответно не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му. Правилно съдът е приел, че не е налице основание да бъде присъдена на БНБ претендираната сума за процесуално представителство.

С оглед тези съображения Определение № 7833 от 18.09.2023г. по адм. дело № 11946/ 2021г. на Административен съд - София– град, с което е отказано присъждане на разноски на Българската народна банка следва да се потвърди.

При този изход от спора на страните не се дължат съдебни разноски. М. Т. не представя договор по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и доказателства за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3039 от 05.05.2023г. по адм. дело № 11946/ 2021г. на Административен съд - София - град в обжалваните части.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7833 от 18.09.2023г. по адм. дело № 11946/ 2021г. на Административен съд– София– град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. К. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА