Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 11372/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности В. Т. в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, депозирана чрез юрк. М., против Решение № 919/16.10.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. № 830 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 11429/13.03.2023 г., издадена от началник отдел ОД В. Т. в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е наложена на Старт 3 - 2017 ЕООД, притежаващо [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр. Бургас, [улица], [адрес], принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: магазин - парфюмерия, находящ се в гр. Плевен, [улица] стопанисван от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В полза на Старт 3 - 2017 ЕООД са присъдени разноски в размер на 50 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е незаконосъобразно. Счита, че налице хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС и административният орган в условията на обвързана компетентност правилно е наложил мярката. Твърди, че е спазен принципът на съразмерност. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдена процесната ЗНПАМ. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът по касационната жалба - Старт 3 - 2017 ЕООД, я е оспорил чрез управителя Д. Джансу, с доводи, съдържащи се в подробен писмен отговор. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал.2 АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима, тъй като е депозирана от страна по делото, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

По делото са установени следните факти и обстоятелства: На 28.02.2023 г. в 11:24 часа е извършена проверка в търговски обект, по смисъла на 1, т.41 от ДР на ЗДДС: магазин - парфюмерия, находящ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван от Старт 3 2017 ЕООД, при която е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Извършена е контролна покупка на 1 бр. ароматизатор за кола на стойност 4 лева. Сумата е заплатена в брой от проверяващ инспектор по приходите преди легитимацията. За плащането не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Констатациите от проверката били описани в протокол, като е съставен и опис на паричните средства в касата към момента на проверката. Видно от съдържанието на ПИП на обекта на процесната дата - 28.02.2023 г., са намерени парични средства в размер на 14 лева, които се намират в плик с надпис дневни пари, а сума от 946,31 лева са парични средства, разпределени в 13 броя бели хартиени пликове с надписи за първа и втора смяна, като са поставени в общ плик, с надпис - О. П. 3, който е поставен в чекмеджето - каса в бюрото. В протокола за извършена проверка на обекта, са вписани бележки и възражения на представителя на проверяваното лице, приел плащането, като е отразено, че парите не са само от този обект. С процесната заповед е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За установеното нарушение е съставен АУАН № F699520/14.03.2023 година. По преписката са събрани и НП за предходни нарушения. Допълнително е представено и издаденото Наказателно постановление № 713814-F699520 от 21.07.2023 г., за процесното нарушение въз основа на приложеният АУАН № F699520/14.03.2023 година. Административният съд е преценил ЗНПАМ, като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма. Стигнал е до извод, че нарушението е безспорно установено. Според съда, обаче за същото процесно нарушение е издадена ЗНПАМ и е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и НП на 21.07.2023 г., което означава налагането на две санкции за едно и също нарушение в две различни и некоординирани помежду си производства. Позовавайки се на Решение на СЕС по дело С-97/21, съдът е приел, че ЗНПАМ противоречи на материалния закон и преследваната цел и я е отменил като незаконосъобразна.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав споделя мотивите на административния съд, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. По делото е безспорно установено осъществяването на контролната покупка, без да бъдат издадени фискален касов бон от действащото ФУ, нито пък касова бележка от ръчен кочан. От представените доказателства се установява, че спрямо търговеца е образувано и производство по ЗАНН във връзка с ангажиране административнонаказателната му отговорност за така констатираното административно нарушение със съставянето на АУАН № F699520/14.03.2023 г., въз основа на който е издадено и Наказателно постановление № 713814-F699520 от 21.07.2023 година. Касаторът не твърди и не са ангажирани доказателства за отмяна на представеното по делото наказателно постановление. При тези факти следва да се приеме, че с налагането на процесната принудителна административна мярка е допуснато автоматично кумулиране на административното производство за прилагане на ПАМ и административнонаказателното производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата. Така в Решение от 4 май 2023 г. на СЕС по дело С-97/21 се посочва, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т.49 от горецитираното решение е посочено, че санкционирането за нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, респ. тяхното кумулиране има за последица ограничаване на основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата. Във връзка с гореизложеното решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

В касационното производство дружеството не е доказало направени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 919/16.10.2023 г., постановено по адм. д. № 830 по описа за 2023 г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ