Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Петя Желева

по касационно административно дело № 11388/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт К. Б., срещу Решение № 1603 от 10.10.2023 г., постановено по адм. дело № 730/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-27-0121779/16.01.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати в полза на „Анастасия 13“ ООД разноски по делото в размер на 1 050,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че заповедта за налагане на ПАМ е мотивирана досежно срока на мярката, като същият е съразмерен и съобразен с тежестта на извършеното нарушение, значимостта на охраняваните обществени отношения, а също и с установената положителна касова разлика. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел и в унисон с решението на СЕС, тъй като при определяне размера на мярката е извършена преценка за нейната пропорционалност. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса в размер от 70,00 лева, както и на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 480,00 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 144 от АПК. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът – „Анастасия 13“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, Област: Пловдив, Община: Марица, ул. „Победа“ № 2, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-27-0121779/16.01.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Анастасия 13“ ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена ПАМ – запечатване на търговски обект – склад, находящ се в с. Войводиново, ул. „Победа“ № 2, стопанисван от „Анастасия 13“ ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

С оспореното в настоящото производство решение, АС - Пловдив е отменил заповедта за налагане на ПАМ.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и целите му.

На първо място АС – Пловдив е възпроизвел в мотивите си установените от административния орган обстоятелства, че на 16.01.2023 г., в 11:20 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - склад, находящ се в с. Войводиново, ул. „Победа“ № 2, стопанисван от „Анастасия 13“ ООД, е установено, че при направена контролна покупка на 1 бр. ръкавици на стойност 15,00 лева и на 1 бр. мъжки пантофи на стойност 8,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтираното, въведено в експлоатация и работещо към момента на проверката фискално устройство (ФУ) модел DATECS DP-150, с ИН на ФУ DT757603 и с ИН на ФП 02757603, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 122,00 лева. Посочените обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0121779/10.01.2023 г., подписан без възражение от управителя на дружеството, като нарушението е установено от: 1 бр. дневен отчет, 2 бр. съкратен отчет на фискалната памет и 1 бр. опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, в също и от обясненията, дадени от управителя в описа.

При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба).

Прието е, обаче, че мотивите на органа досежно продължителността на срока, касаещи местоположението на търговския обект и вида на дейността, са абстрактни, общо формулирани, формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания за постигане целите на ПАМ. Според съда липсва яснота как е определен конкретният срок, кои обстоятелства са взети предвид и каква е тяхната тежест при определянето на продължителността на мярката.

На следващо място съдът е приел, че при издаване на заповедта административният орган е нарушил и принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като не е извършил преценка по отношение на баланса между личните и обществени интереси, а само бланкетно и общо е формулирал общественият интерес от налагането на мярката. Според съда, предвид обстоятелството, че така определеният период не е обоснован и мотивиран, са засегнати права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е наложена ПАМ.

На последно място АС – Пловдив, съобразявайки Решение № С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е непропорционална и по причина, че налагането ѝ би довело до автоматично кумулиране на предприетите в тежест на дружеството мерки, тъй като е установено, че за извършеното нарушение на търговеца са издадени 2 бр. наказателни постановления (НП) от 12.07.2023 г., с които са му наложени имуществени санкции в общ размер, възлизащ на 1 600,00 лева, заплатени от адресата на НП.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на АС - Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

Според настоящата касационна инстанция в случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с Решение № С-97/21 на СЕС, а именно: издадената на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС заповед за отмяна на запечатване № ФК – ЗОЗ – 110/03.08.2023 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същата спрямо „Анастасия 13“ ООД е прекратено изпълнението на наложената със Заповед № ФК-27-0121779/16.01.2023 г. ПАМ „запечатване на търговски обект“ - склад, находящ се в с. Войводиново, ул. „Победа“ № 2, стопанисван от „Анастасия 13“ ООД. В заповедта за отмяна е посочено, че търговецът е заплатил глоба в общ размер, възлизащ на 1 280,00 лева, наложена му с НП № 712659-F692454/12.07.2023 г. и НП № 712658–F692451/12.07.2023 г., поради което е налице хипотеза по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което „никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.).

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на „Анастасия 13“ ООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, макар настоящата инстанция да не споделя останалите съображения на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно продължителността на запечатване на търговския обект. В случая такива мотиви са изложени и е установена значителна положителна касова разлика.

В заключение следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1603 от 10.10.2023 г., постановено по адм. дело № 730/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА