Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: СВЕТЛАНА БО. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 11475/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас (ОД на МВР Бургас), чрез главен юрисконсулт Димчева, срещу Решение № 878 от 02.10.2023 г., постановено по адм. дело № 321/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която са уважени предявените против нея искове, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените срещу дирекцията искове, алтернативно се намали присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Иска присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Л. Л. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен в обжалваната част, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Бургас се е развило по предявените от Л. Л. против ОД на МВР Бургас обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от закона за движението по пътищата (ЗдвП) е постановено временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство до отпадането на основанието за това. Вредите се претендират за периода 09.09.2022 г. до 04.01.2023 г., от датата на издаването на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка до отмяната и от съда. Имуществените вреди се основават на извършени разходи във връзка с възстановяването на правоспособността му на водач на моторно превозно средство и в заплатен адвокатски хонорар за обжалване на наложената ПАМ. Неимуществените вреди основава на лишаване от възможността да изкарва прехраната си като шофьор, на причинено безпокойство, нервно напрежение, неудобство и срам.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявените искове за сума в размер на 165 лева за причинени имуществени вреди и за сума в размер на 2500 лева за причинени неимуществени вреди и спрямо този резултат е присъдил разноски по делото. В останалата им част до пртендираните размери исковете са отхвърлени, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ), а именно: отменен незаконосъобразен акт, причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразния акт.

Решението е валидно и допустимо но частично неправилно.

Основателни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, анализирал е фактическата обстановка по делото, в съответствие със събраните по делото доказателства, но при преценката им е формирал незаконосъобразни правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда.

Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане основанието за това, наложена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас.

При установената по делото фактическа обстановка неправилно е ангажирана отговорността на ответника за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за снабдяване с документи, необходими за притежаване на правоспособността, а именно упражняване на професията шофьор от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157), свидетелството за управление се връща след отпадане на основанието по чл. 171, т.1, б. „а“ от ЗДвП. В случая, след отпадане на основанието, отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ с решение на Административен съд Бургас от 04.01.2023 г., на 06.01.2023 г. свидетелството за управление на МПС на ищеца е върнато, видно от представената по делото справка за нарушител/водач. Връщането на свидетелството не е обвързано с представяне на документи за психологична годност, както неправилно е приел първоинстанционния съд, основавайки се на разпоредбата на чл. 13 от Наредба № І-157, защото тази разпоредба е относима към първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС. Не основава такъв извод и разпоредбата на чл. 1 , ал. 1 т. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели на изпитни комисии, тъй като в случая заповедта за налагане на ПАМ е отменена. Извършените от ищеца разходи за психологическо изследване биха били необходими при влязла в сила ПАМ, за установяване, че посочените в нея обстоятелства, основали отнемането на свидетелството за управление, са отстранени.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди се явява неоснователен и за сумата от 165 лева, тъй като не е налице вреда, като пряка и непосредствена последица от отменения акт. Решението на първоинстанционния съд в тази му част като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и в тази му част.

Правилно административният съд е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразния административен акт, с оглед характеристиката на акта и въздействието му върху психическото му състояние. При установената по делото фактическа обстановка е извел правилен и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Основателни са обаче доводите в касационната жалба на СДВР за частична неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера им те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. Настоящата инстанция счита, че съдът е определил обезщетението в силно завишен размер и при неправилно възприет критерий - на равностойността на четири минимални работни заплати. Лишаването от право на труд основава причинени имуществени вреди, каквито не се твърдят от ищеца. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца болки и страдания, конкретните обстоятелства от които произтичат, установени от свидетелските показания по делото и периода в който са търпени, съдът намира, че обезщетение в размер от 500 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан.

С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ОД на МВР Бургас да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 500 лева до присъдения от 2500 лева, както и разноски по делото над 100 лева до присъдения размер от 510 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и в тази му част.

При този изход на спора искането на касатора ОД на МВР Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено в съответствие с приложимата норма на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 878 от 02.10.2023 г., постановено по адм. дело № 321/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта му, с която е осъдена ОД на МВР Бургас да заплати на Л. Л. обезщетение в размер на 165 лева за претърпени имуществени вреди и обезщетение за неимуществени вреди в размер над 500 лева, до присъдения такъв от 2500 лева, както и разноски по делото в размер над 100 лева до присъдения такъв от 510 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Л., [ЕГН], от гр. Поморие, [улица], срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за сума в размер на 165 (сто шестдесет и пет) лева и за неимуществени вреди за сума в размер над 500 (петстотин) лева до присъдения такъв от 2500 (две хиляди) лева, причинени от отменена от незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0320-000235/09.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Л. Л., [ЕГН], от гр. Поморие, [улица] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас, [ЕИК] сума в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ