Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 11626/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решение № 6318/26.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7895/2023 г. на Административен съд София - град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение нематериалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и присъждане на разноски.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва основателността й, претендира присъждане на разноски.

Ответникът - „Балкан“ АД оспорва основателността на касационната жалба, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.

Настоящата инстанция в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намира касационната жалба за постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, подадена от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против решение № Л-695/07.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, чл. 39, ал. 1, т. 8 и ал. 5, чл. 51а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕ, чл. 9, ал. 1, т. 7а и ал. 2, чл. 11а, ал. 7, т. 1 от НЛДЕ, е разпоредено по т. 1 изменение на лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, издадена на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като от нейната територия изключва територията на „Индустриален парк Балкан“ гр. Ловеч, а именно: територията включена в Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на Северна индустриална зона, гр. Ловеч, одобрен с решение № 481 от 18.03.2010 г. на Общински съвет - Ловеч, изменен със заповеди на кмета на община Ловеч, съответно: Заповед № 1464 от 01.11.2011 г., Заповед № 3-244 от 03.02.2022 г., Заповед № 3-780 от 29.04.2022 г., Заповед № 3-781 от 29.04.2022 г. и Заповед № 3-782 от 29.04.2022 г.; по т. 2 издаване на „Балкан“ АД лицензия № Л-695-7А от 07.07.2023 г. за осъществяване на дейността „разпределение на електрическа енергия в затворена разпределителна мрежа“ с включени права и задължения на „координатор на балансираща група“ на територията, обособена въз основа на Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на Северна индустриална зона, гр. Ловеч, одобрен с решение № 481 от 18.03.2010 г. на Общински съвет - Ловеч, изменен със заповеди на кмета на община Ловеч, съответно: Заповед № 1464 от 01.11.2011 г., Заповед № 3-244 от 03.02.2022 г., Заповед № 3-780 от 29.04.2022 г., Заповед № 3-781 от 29.04.2022 г. и Заповед № 3-782 от 29.04.2022 г., за срок от 35 (тридесет и пет) години, приложение и неразделна част от това решение.

Безспорно установено по делото е, че „Индустриален парк Балкан“, за чиято територия „Балкан“ АД е поискало издаване на лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия в затворена разпределителна мрежа“, е индустриален парк по смисъла на Закона за енергетиката и Закона за индустриалните паркове. Съдът е приел, че „Балкан“ АД отговаря на изисквания предвидени в чл. 40 ЗЕ, а именно че лицето, на което се издава лицензия, следва да бъде регистрирано по Търговския закон или с еквивалентна регистрация по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз и да притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията; има вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността, ако те са изградени; представи доказателства, че енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността по лицензията, отговарят на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда. В хода на административното производство са представени доказателства за наличието на интегрираност на затворената електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 11а, ал. 2, т. 5, буква „в“ от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), а именно, че разпределението на електрическа енергия или природен газ се осъществява основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия, когато разпределената електрическа енергия или природен газ за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия е над 30% от общото количество разпределена електрическа енергия или природен газ в съответната мрежа. Съставът е съобразил, че КЕВР е изпълнила задължението си да довърши процедурата по издаване на лицензията на „Балкан“ АД, респективно изменението на издадената такава на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, при спазване на изискванията въведени с изменението на НЛДЕ от 27.06.2023 г. С последното, съдът е опровергал възражението на жалбоподателя, че не са спазени нормативните изисквания за издаване/изменение на лицензия.

Възражението, че приложената карта към решението на КЕВР се отнася за друго лицензионно дружество, не е споделено от състава, който е посочил, че неправилното изписване на името на дружеството не рефлектира върху законосъобразността на акта. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е титуляр на лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г. Решението съдържа единен идентификационен код на лицензианта, който не подлежи на променя при промяна на фирмата на титуляра. Съдът е отбелязал, че биха били необходими промени единствено при преобразуване на дружеството, но не и в случаи като процесния.

Обърнато е внимание, че с административния акт е изпълнено задължението за описание на лицензионната територия. Изрично е посочена административна област Ловеч, като част от лицензионната територия на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, от която се изключва територията на недвижимите имоти, част от "Индустриален парк Балкан", гр. Ловеч, в обхвата на представения и анализиран от КЕВР подробен устройствен план.

По отношение на наведените доводи за липса на анализ от страна на КЕВР дали „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД има клиенти или е собственик на енергийни съоръжения, преминаващи през лицензионната територия на „Балкан“ АД, съдът е посочил, че в случай на възникнал спор от такъв характер, същият би могъл да бъде отнесен за разглеждане и решаване от КЕВР по реда на чл. 142 НЛДЕ, вр. чл. 22 ЗЕ, както и от граждански съд в случай на необходимост.

АССГ е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя (настоящ касатор), че решението е незаконосъобразно, тъй като не регламентирало отношенията между оператора на затворената електроразпределителна мрежа и оператора на електроразпределителната мрежа, на чиято територия се намира индустриалния парк. Посочил е, че при наличие на спор между лицензианти, всеки от тях разполага с възможност да търси защита по реда, предвиден в чл. 142 НЛДЕ вр. чл. 22 ЗЕ.

Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решение № Л-695/07.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

Нормативната уредба относима за процесния случай е съгласно Закона за енергетиката,Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и в Закона за индустриалните паркове.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЕ предвижда дейностите подлежащи на лицензиране по същия закон. В т. 8 от същата като такава дейност е предвидена тази по разпределение на електрическа енергия или природен газ в затворена електроразпределителна или затворена газоразпределителна мрежа. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 7а НЛДЕ Комисията издава лицензии за извършване на дейностите, определени в Закона за енергетиката по разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, а "затворена електроразпределителна мрежа" по смисъла на 1, т. 24е ДР на ЗЕ е мрежа, която служи за разпределение на електрическа енергия на територията на индустриален парк или на географски обособен промишлен обект, когато дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини или по причини, свързани с безопасността, или когато разпределението на електрическа енергия се осъществява основно за собственика, за оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия на територията на индустриалния парк или на географски обособен промишлен обект, както и мрежа, която служи за разпределение на електрическа енергия между енергийни обекти с интегрирана дейност.

Процедура за издаване на лицензия се открива по писмено заявление, към което се прилагат всички необходими документи за издаване на лицензия. Съгласно чл. 11а, ал. 1 НЛДЕ заявлението за издаване на лицензия по чл. 9, ал. 1, т. 7а и 8а (каквото е процесното) следва да съдържа данните и документите по чл. 11, ал. 1 – 4 НЛДЕ, а именно данни за фирма, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, и трите имена на лицето/лицата, което/които го представлява/представляват, съответно – регистрационни данни в случаите на търговска регистрация по законодателството на държава – членка на Европейския съюз; лице с регистрация по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, еквивалентна на регистрация по Търговския закон, посочва седалището и адреса си на управление; вида на исканата лицензия; описание на енергийния обект (обекти), чрез които ще се осъществява лицензионната дейност, ако се иска лицензия за дейност по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 9 и 16 НЛДЕ; предложение и обосновка за срока, за който се иска лицензията.

В случай, че заявлението се отнася за територия на индустриален парк, съгласно чл. 11а, ал. 2 НЛДЕ следва да се представят и още данни, ако те не са публикувани в регистъра по чл. 21 от Закона за индустриалните паркове. Едно от които е обосноваване, че дейностите или производственият процес на ползвателите на мрежата на територията на индустриалния парк са интегрирани поради определени технически причини или по причини, свързани с безопасността, или когато разпределението на електрическа енергия или природен газ се осъществява основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия (чл. 11а, ал. 2, т. 5 НЛДЕ). Видно от представените документи „Балкан“ АД е изпълнило точно нормативно предвиденото задължение да докаже наличието на интегрираност по смисъла на чл. 11а, ал. 2, т. 5, буква „в“ от НЛДЕ, а именно че разпределението на електрическа енергия се осъществява основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия, когато разпределената електрическа енергия за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия е над 30% от общото количество разпределена електрическа енергия или природен газ в съответната мрежа.

Освен нормите на Закона за индустриалните паркове, обяснение на понятието индустриален парк дава и ЗЕ в 1, т. 26б от ДР, а именно такъв, вписан в регистъра по чл. 21 ЗИП. Съдът правилно е приел за безспорно, че заявителят е регистрирано лице по Закона за индустриалните паркове и Търговския закон.

Изисквания за издаване на лицензия са разписани в чл. 40 ЗЕ, а именно че лицето, следва да е регистрирано по Търговския закон, да притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията, да има вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността, ако те са изградени, с изключение на лицензиите по чл. 39, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7, 10 и 13 и да представи доказателства, че енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността по лицензията, отговарят на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда.

Когато се отнася за територията на индустриален парк или на географски обособен промишлен обект, когато дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини или по причини, свързани с безопасността, или когато разпределението на електрическа енергия или природен газ се осъществява основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия, разпоредбата на чл. 43, ал. 13, т. 1 ЗЕ предвижда, че се издава лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа. Същата, на основание ал. 15 на чл. 43 ЗЕ, се издава от КЕВР при условията и по реда на наредбата по чл. 60. В лицензията съобразно чл. 45 ЗЕ се определят наименованието на лицензианта; дейността, за която се издава лицензията; обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност; територията на лицензията за дейностите, за които това е необходимо; срокът на лицензията; видовете застраховки, покрити рискове и размерът на застрахователното покритие, които лицензиантът е длъжен да поддържа, докато упражнява лицензионната дейност; изисквания за извеждане от експлоатация на енергийните обекти, чрез които се осъществява дейността; други специални нормативни изисквания, свързани с осъществяването на дейността по лицензията.

Съгласно чл. 51а, ал. 3 отЗаконът за енергетиката КЕВР изменя съществуваща лицензия за разпределение на електрическа енергия, като от нейната територия изключва територията, за която е подадено заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, ако лицето, което е подало съответното заявление, отговаря на условията за осъществяване на дейността. Комисията се произнася с едно решение по производство по ал. 1 и по подаденото заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа. В чл. 11а, ал. 7, т. 1 НЛДЕ изрично е дадена възможност КЕВР да постановява решение, с което издава лицензия по чл. 9, ал. 1, т. 7а или по чл. 9, ал. 1, т. 8а и изменя съответната издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, като от нейната територия изключва територията на индустриалния парк или територията на географски обособения промишлен обект.

Неразделна част от атакуваното решение на КЕВР се смята приложение №1, в което са описани границите на обособената територия, с това се отговаря в пълнота на посочените по-горе изисквания на приложимите норми.

Заявлението на „Балкан“ АД е подадено с искане за издаване на лицензия за осъществяване на дейността „разпределение на електрическа енергия в затворена разпределителна мрежа“ с включени права и задължения на „координатор на балансираща група“ на територията, обособена въз основа на Подробен устройствен план. Идентично е съдържанието на нормите на чл. 39, ал. 5, т. 4а ЗЕ и чл. 9, ал. 2 НЛДЕ, а именно, че когато лицето, което кандидатства за издаването на лицензия за дейността по разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и отговаря на изискванията за координатор на балансираща група, съответната лицензия съдържа правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на балансираща група. По своята същност координатор на балансираща група, видно от 1, т. 36б ДР на ЗЕ е участник на пазара или негов избран представител, отговорен за небалансите му на пазара на електрическа енергия. Определение се съдържа и в чл. 96а ЗЕ, в който е посочено, че същият е лице, на което е издадена лицензия за някоя от дейностите по чл. 39, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 10 или 13 ЗЕ, отговарящо на условията за финансово гарантиране на сключваните от него сделки, на изискванията, определени в правилата за търговия с електрическа енергия, и което е регистрирано от оператора на електропреносната мрежа. С лицензията за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа се съдържат правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на балансираща група (чл.39,ал.5 от ЗЕ).

С оглед изложеното настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че „Балкан“ ЕАД отговаря на всички изброени по-горе условия за издаване на лицензия за осъществяване на дейността „разпределение на електрическа енергия в затворена разпределителна мрежа“ с включени права и задължения на „координатор на балансираща група“.

По отношение на възражението за неправилното изписване в решението на КЕВР на името на дружеството настоящ касатор. Следва да бъде отбелязано, че с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НЛДЕ изрично е посочено, че промяната на наименованието на лицензианта не е свързано с необходимостта от провеждане на административна процедура пред КЕВР за изменение на лицензията.

АССГ правилно е възприела като неоснователно възражението на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД относно наличието на съоръжения собственост на последния, които попадат в обхвата на лицензионната територия на „Балкан“ АД. ЗЕ подробно урежда различни хипотези на взаимоотношения между лицензианти, както и между клиенти и лицензианти, респективно възможността за решаване на спорове между тях. Чл. 21, ал. 1 т. 14 ЗЕ съдържа възможност при непостигане на съгласия между собственици на енергийни съоръжения, да се уреждат взаимоотношенията пред КЕВР. Също така ЗЕ урежда и възможността за снабдяване на клиенти с електрическа енергия през чужди съоръжения, като в чл. 117, ал. 8 е посочено как се извършва това и как се разпределят разходите. Последното води до неоснователен довод за наличие на основание за отказ за издаване на лицензия.

Правилно е прието от административния съд, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията по чл. 21, ал. 1 ЗЕ, в предвидената форма и съдържание, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон и съответства на целта на закона, поради и което настоящата касационна инстанция приема, че не са налице отменителните основания по чл.209 от АПК.

Решаващият състав подробно е обсъдил относимата правна уредба, като въз основа на правилната й преценка е извел обоснован извод, съответен на законовите изисквания. Касаторът не е направил нови и различни от доводите, изложени в жалбата депозирана до първоинстанционния съд. АССГ мотивирано е отхвърлил всяко от възраженията на жалбоподателя (настоящ касатор), като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност.

Настоящата инстанция споделя изложените от състава на административния съд мотиви на основание чл. 221, ал. 2, пред. последно АПК, поради което не следва да ги преповтаря.

С оглед изложеното, атакуваното решение като правилно и постановено при липса на основания за неговото касиране, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски в полза на касатора не се следват, а в полза на отчетниците, такива са дължими предвид направеното искане от ответниците. От„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 35 204,94 лева. В съответствие с чл.75, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК настоящият съдебен състав като прецени фактическата и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде намален претендирания размер на 25000,00 лева, като бъде осъдено „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на „Балкан“ АД. Също така следва да бъде осъдено „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в размер от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6318/26.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7895/2023 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в размер от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [ЕИК] да заплати на „Балкан“ АД, [ЕИК], сума в размер от 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА