Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 11611/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.459, ал.9 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по две касационни жалби – съответно на И. Л. от гр.Вълчедръм, обл.Монтана, и на Б. А. също от гр.Вълчедръм, обл.Монтана. И двете жалби са срещу решение №699 от 14.11.2023г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 689/2023г. С него е потвърдено решение №113-МИ/31.10.2023г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) Вълчедръм, с което на основание чл.87, ал.1, т.26 във вр. с чл.452, ал.2 от ИК, за избран за кмет на О. В. област Монтана, на първи тур, е обявен И. Б., издигнат от политическа партия (ПП) „Земеделски съюз А. С. .

Касационните жалби и на двамата касатори са с идентично или близко съдържание. В тях са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът И. Б., с представен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Г. Т., изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

О. О. избирателна комисия Вълчедръм и ПП "Земеделски съюз А. С. , не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл.209 т.3 от АПК, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими като подадена от надлежни страни и в срока по чл.459, ал.8 от АПК.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Монтана е потвърдил решение №113-МИ/31.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Вълчедръм. С него на основание чл.87, ал.1, т.26 във вр. с чл.452, ал.2 от ИК, за избран за кмет на О. В. област Монтана, на първи тур, е обявен И. Б., издигнат от ПП „Земеделски съюз А. С. .

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното пред него решение на ОИК - Вълчедръм е издадено от компетентен административен орган и в предвидената писмена форма, като административният акт е мотивиран с получените данни от протоколите на Секционните избирателни комисии (СИК). Относно спазването на материалноправните разпоредби и административнопроизводствени правила свързани със сочените от двамата оспорващи нарушения на изборния процес, съдът е разгледал подробно възраженията на всеки от двамата жалбоподатели. Конкретно на Б. А. за СИК №№ 121100007, 121100013, 121100018, 121100019 и 121100020. А на И. Л. - за СИК №№ 121100007, 1211000010, 121100013, 121100018, 121100019, 121100020. Административният съд е счел възраженията на двамата оспорващи за неоснователни, като е изложил подробни мотиви за това в обжалваното решение. Обжалваното решение е правилно.

Според протокола на ОИК – Вълчедръм от 30.10.2023г., в изборите на първи тур за кмет О. В. област Монтана, проведени на 29.10.2023г., са постъпили 3688 действителни гласа. От тях ответникът И. Б. е получил 2039 действителни гласове, а касаторите И. Л. и Б. А. съответно 175 и 412 такива гласове. Протоколът на ОИК – Вълчедръм е подписан без особени мнения или възражения от всички членове на ОИК – Вълчедръм. Освен това в ОИК – Вълчедръм при представянето и проверката на протоколите от Секционните избирателни комисии и при определяне на резултатите от гласуването са присъствали и двата жалбоподатели И. Л. и Б. А.. Това е отразено в протокола на ОИК – Вълчедръм от 30.10.2023г.

Протоколът и процесното решение на ОИК – Вълчедръм са основани на данните от протоколи на двадесет и два секционни избирателни комисии, в които са отразени данните от получените гласове и тяхното разпределение сред регистрираните кандидати за кмет на О. В. област Монтана. Протоколите на СИК са официални удостоверителни документи, съставени от членовете на СИК. Същите са подписан от всички членове на СИК. Към нито един от тях няма приложени жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях.

В производството пред първоинстанционния съд правилно административният съд не е открил производство по чл.193 от ГПК по оспорване верността на протоколите на СИК и ОИК – Вълчедръм. Заявеното тяхно оспорване само от И. Л. е общо, неконкретизирано и чисто декларитивно. И. Л. не е посочил коя тяхна част оспорва и в какво се изразява това оспорване – истинността, автентичността.

При тези констатации правилен е изводът на административния съд, че процесното решение на ОИК – Вълчедръм е законосъобразно. Така е, защото не се установяват нарушения при отчитане на изборния резултат, които да се отразяват на разпореденото с процесното решение на ОИК – Вълчедръм. С него за избран за кмет на О. В. на първи тур, е обявен И. Б.. Решението на ОИК – Вълчедръм е в съответствие с чл.452, ал.3 от ИК, според който за избран за кмет е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове.

В касационните жалби на двамата касатори се приповтарят възраженията им пред административния съд, които вече са разгледани, и без да се държи сметка, че в касационното производство в съответствие с чл.208 от АПК предмет на касационно оспорване е първоинстанционното съдебно решение, въз основа на точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания (чл.212, ал.1, т.4 от АПК). Независимо от това доводите на двамата касатори са неоснователни и по същество, предвид следното:

Преди всичко следва да бъде посочени, че при установени от ОИК – Вълчедръм 3688 действителни гласа, в съответствие с чл.452, ал.3 от ИК за законосъобразността на оспореното решение на ОИК – Вълчедръм е достатъчно за И. Б. да са установени 1845 действителни гласове. В случая за него са установени 2039 такива. Това означава, че нарушенията при отчитане на гласовете трябва да касаят 194 гласа за И. Б., за да могат те да променят изборния резултат относно обявяването на И. Б. за избран за кмет на О. В. Отделен е въпросът доколко това решение се отразява на двамата касатори, доколкото те са получили съответно 175 и 412 действителни гласове. Следва да се посочи също, че в изборния процес не всяко нарушение може да доведи до отмяна на решението за избор на кмет /касиране на изборите/. Необходимо е това нарушение или съвкупността от установени нарушения да се отразяват на решението за избор – ако те не биха били допуснати, да би могло да се стигне до постановяване на друго решение от ОИК, с различен резултат. В случая не се установяват нарушения, които да биха могли да променят постановения от ОИК – Вълчедръм резултат.

Неоснователни са оплакванията относно СИК №121100007. Възраженията на двамата касатори са свързани с извършени поправки в протокола на тази СИК и се основават на чл.441, ал.2, изр.1 от ИК, според който поправки в протокол след подписването му може да се правят преди обявяване на резултатите от гласуването, като поправката се подписва от всички членове на комисията, като отстрани се пише "поправка". С обжалваното решение административният съд обосновано е приел, че в случая протоколът на СИК №121100007 касае отстраняване на очевидни фактически грешки в протокола, която е извършена в съответствие с чл.445, ал.5 във вр. с чл. 444, ал. 1 от ИК. Така е, защото за да е необходимо на основание чл.441, ал.2, изр.1 от ИК протоколът да се подпише от всички членове на СИК следва от СИК да са установени грешки в протокола след подписването му. А в случая на последния ред от предпоследната страница на протокола изрично е посочено 0 за брой поправки на протокола, извършени преди обявяването на протокола. Затова се установява, че грешките са очевидни фактически такива по чл.445, ал.5 от ИК, който са подписани от трите лица по чл. 444, ал.1 от ИК - председателят или заместник-председателят, секретарят и член на секционната избирателна комисия. Освен това направените поправки касаят разпределението на гласовете само на И. Б., които обаче са намалени (а не увеличени) от 77 на 76. За двамата касатори няма поправка за техните гласове. Затова извършените поправки не се отразяват и на резултата от гласуване за И. Б. в насока той неправилно да е обявен за избран за кмет с оспореното решение на ОИК – Вълчедръм.

Неоснователно е и оплакването относно разликата между броя на подписите в избирателния списък и броя на действителните гласове. С обжалваното решение е прието, че подписите отразяват гласувалите за три вида избори - кмет на община, общински съвет и кмет на кметство, като някои избиратели не са гласували и за трите избора. Настоящият касационен съд счита, че такава разлика няма в протокола на СИК №121100007. В него е отразено, че броят на подписите в избирателния списък е 178 и точно толкова е броят на намерените бюлетини. Толкова са и посочените общо бюлетини – 167 действителни гласове + 7 недействителни гласове (бюлетини) и 4 бюлетини с отбелязан вот „Не подкрепям никого“.

Неоснователни са и оплакванията за незапознаване от съда с видеонаблюдението на СИК. Записите от видеонаблюдението не са доказателствено средство, което да се използва при всяко оспорване на изборни резултати. В случая няма открито производство по чл.193 от ГПК, а искането на касаторите е било неконкретизирано. Съдът няма задължение да извърши преглед на цялото видеонаблюдение на всички СИК, тъй като не извършва цялостен контрол на изборния процес. В съответствие с чл.459, ал.7 от ИК съдът разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, и е длъжен да събере само конкретизирани от оспорващия доказателства, които са свързани с обстоятелствата, посочени в жалбата. В случая освен че не е имало открито производство по чл.193 от ГПК, но и никой от оспорващите не е посочил в коя част от видеонаблюдението за конкретна СИК е извършено нарушение, посочено в жалбата, в какво се изразява това нарушение и как то променя резултата от протокола на СИК.

Неоснователни са също оплакванията, свързани с присъствието на кметския наместник в СИК №121100013 и СИК №121100018. За това нарушение начина за отстраняването му е със сезиране на ОИК с жалба. Такива не е подавана. От друга страна не може и да са твърди, че това нарушение се е отразило на изборния резултат, както и в каква насока се е отразило.

Твърденията за нарушение в тайната на вота при пускане на бюлетините в изборната урна в СИК №121100010 не се отразяват на оспорвания резултат от гласуването. Това нарушение също е следвало да бъде отстранено със сезиране на ОИК с жалба (което не е направено), а не с оспорване на решението за избора.

Неоснователни са също оплакванията и на двамата касатори относно частта от обжалваното решение, с която те са осъдени да заплатят на И. Б. заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева. Присъдените разноски се дължат на основание чл.143, ал.3 от АПК, тъй като съдът е отхвърлил оспорването. Представени са доказателства за реалното им заплащане - договор за правна за правна помощ и съдействие на л.160 по делото. Затова възраженията срещу присъждането им са неоснователни. Такава са и възраженията срещу присъдения размер на разноските. В хода на производството нито един от двамата касатори не са направили възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването им поради прекомерност. Затова няма основание за тяхното намаляване. А освен това заплатените разноски не са и прекомерни, тъй като те са заплатени за процесуално представителство и защита по две жалби и се дължат и от двамата жалбоподатели. Според чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е 1000 лв. Заплатените по 1250лв. за всяка жалба е близо до този размер, поради което не е прекомерно.

По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила.

Претенциите за присъждане на разноски, предявени на основание чл.143, ал.3 от АПК от ответника И. Б., следва да бъдат уважени. Разноските са своевременно поискани. Представени са доказателства за реалното им заплащане. Затова двамата касатори дължат на И. Б. заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева. Липсва и от двамата касатори възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването им поради прекомерност, поради което заплатените разноски се дължат в пълният им размер. При липса на посочено разпределение на заплатеното адвокатско възнаграждение по двете жалби, тези разноски следва да бъдат разпределени съразмерно между двамата касатори, като всеки от тях бъде осъден да заплати по 1250 лв. разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл.459, ал.9 от ИК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №699 от 14.11.2023г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело №689/2023г.

ОСЪЖДА И. Л. от гр.Вълчедръм, обл.Монтана, [улица], [ЕГН], да заплати на И. Б. от гр.Вълчедръм, обл.Монтана, [улица], [ЕГН], сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б. А. от гр.Вълчедръм, обл.Монтана, [улица], [ЕГН], да заплати на И. Б. от гр.Вълчедръм, обл.Монтана, [улица], [ЕГН], сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА