Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар М. С. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 11678/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ю. Х., чрез адв. Б. М., против Решение № 244/16.10.2023г. по адм. дело №218/2023г. по описа на Административен съд Смолян. С касационна жалба се претендира неправилност на оспореното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон, обстоятелства съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и решаване на делото по същество като се отмени оспореното пред Администартивен съд Смолян, Решение № 1040-21-419/07.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-София град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21- 01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в ТП на НОИ - София град.

Ответната страна по касационната жалба - Директора на ТП на НОИ - София град, чрез процесуален представител, в приложено становище и писмени бележки по същество оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд, като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд в тричленен състав на Шесто отделение намира касационната жалба за подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Ето защо същата се явява процесуално допустима.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд Смолян е било Решение № 1040-21-419/07.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-София град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21- 01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в ТП на НОИ - София град. С последното на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено лицето Ю. Х. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност /ПОВН/, поради бременност, раждане и майчинство, изплатено за времето от 08.09.2021г. до 20.01.2022г. вкл. в общ размер на 2892,50 лв.

В хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани всички относими към правния спор доказателства, като въз основа на същите съдът е приел за безспорно, че осигурителя „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД реално не е осъществявал стопанска дейност и не са налице данни за наети лица, които реално да са осъществявали трудови или осигурителни правоотношения. Последния извод е направен предвид приобщените по административната преписка обяснения на лицето Ц. З., вписана в ТР за управител на „ЕВРО ТРАНСПОРТ- 66“ ЕООД и с оглед посоченото от същата, че не знае да е управител на дружеството, че не е давала пълномощно на Е. С. и не е сключвала трудови договори с който и да било, както и не упълномощавала друг да стори това, както и че същата не разполага със счетоводни или други документи.

Наред с горното, от представената по делото административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателката е имала сключен и регистриран трудов договор с „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД, като работодател от 30.07.2021г. за длъжността чистач-хигиенист. Предвид последното е направил извод, че за същата са дължими осигурителни вноски и съответно подадени данни.

С оглед на така установената фактическа обстановка, ревизирания съд е отбелязал, че доколкото данните за възникналото между Ю. Х. и „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД правоотношение са служебно заличени и съответно Задължителните предписания №3Д-1-21- 01182711/18.08.2022 г. за заличаване на подадените от дружеството данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за поименно изброени лица, вкл. за Ю. Р. са влезли в сила, спорен се явява въпросът дали тези обстоятелства представляват предпоставка за издаване на процесния акт, с който жалбоподателката е задължена да възстанови добросъвестно получените обезщетения за бременост и раждане за периода от 08.09.2021г. до 20.01.2022г.

Предвид последното, настоящият касационен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил предмета на спора, но е извел неправилни правни изводи въз основа на напълно установената по делото фактическа обстановка.

Следва да се има предвид, че поводът за издаване на процесното разпореждане, с което на жалбоподателката е разпоредено на основание чл. 114, ал.2, т.2 от КСО да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност /ПОВН/ поради бременност, раждане и майчинство, изплатено за времето от 08.09.2021г. до 20.01.2022г., в общ размер на 2892, 50лв. е извършена проверка от органи на ТП на НОИ - София град за спазване на осигурителното законодателство и разходване средствата по ДОО от „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД. Предвид установеното в хода на проверката, че дължимите вноски за ДОО към жалбоподателката и други наети от дружеството лица не са внасяни, на дружеството са издадени предписания за заличаване на данните по подадена декларация обр. по чл. 5, ал.4 от КСО, в това число и относно жалбоподателката. Тези задължителни предписания са били изпратени чрез лицензиран пощенски оператор на адреса на седалището на дружеството и върнати в цялост с вписна отметка на обратната разписка „Преместен“. Изпратените такива до адрес на управителката на дружеството са били върнати с отбелязване в обратната разписка „отказана“. Предвид последното предписанията са били поставени на основание чл. 110, ал.4 от КСО на таблото за обявления в ТП на НОИ - София град, като същите са били снети на 30.11.2022г. и са приети за редовно връчени на 01.12.2022г. Предвид че не са били обжалвани в законосустановения срок, същите са приети от органите на ТП на НОИ София град за влезли в законна сила. След като предписанията не са били доброволно изпълнени, контролните органи са предприели действия за служебното заличаване на данните по реда на чл. 4, ал.10, т.4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. С оглед на последното, подадените от „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД данни по чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО, касаещи Ю. Х. за периода 30.07.2021г. до 30.04.2022г. вкл. са били заличени. Това производсвто по заличаване на подадените от дружеството данни към ДОО е протекло без участието на жалбоподателката. Последното обаче неминуемо е рефлектирало в правната сфера на същата.

Не без значение е и обстоятелството, че посоченото от органа правно основание на което се иска да бъде възстановена процесната сума изключва недобросъвестното й получаване от страна на жалбоподателката. В този смисъл следва да се анализира следва ли обстоятелството по заличаване данните по чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО да се възприеме като ново обстоятелство по смисъла на чл. 114, ал2, т.2 от КСО обосноваващо дължимостта от възстановяване на добросъвестно получената от жалбоподателката сума.

Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и чл. 54к КСО. Следва извод, че лицето трябва да е осигурено, съгласно изричната норма на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, както и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. Съгласно чл. 9, ал.1 КСО за „осигурителен стаж“ се счита периода от време, през който лицето осъществява възмездна трудова дейност и за същото са внесени или дължими осигурителните вноски.

Касационната жалбоподателка претендира, че същата е била в трудовоправни отношения с посоченото дружество „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД и сочи за необоснован извода на първоинстанционния съд, че не е полагала труд в офиса на дружеството като хигиенист. Сочи, че сключения с дружеството трудов договор и приобщената към доказателствата по делото справка от НОИ за регистрация на същия по надлежния ред следва да се тълкуват, като обосноваващи извод за наличие на трудовоправни отношения, а неизпълнението от страна на работодателя да внесе дължимите вноски да не води до отговорност от страна на добросъвестния работник.

Така изложените касационни основания за неправилно тълкуване на материалния закон от страна на ревизираната съдебна инстанция се споделят от настоящия касационен състав. Процесното разпореждане за възстановяване на доброволно полученото обезщетение е мотивирано с издаването на задължителните предписания на „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД за заличаване на осигурителните данни по отношение на касационната жалбоподателка. Последната обаче не е участвала като заинтересована страна в това производство и не имала възможност да оспори констатациите на органите, въз основа на които същите са били издадени. Косвен съдебен контрол на тези предписания не би могъл да бъде осъществен и в настоящото производство. Последното обстоятелство води на извод за накърняване правото на защита на касационната жалбоподателка и поставяне същата в невъзможност да докаже качеството си на осигурено лице. Така възприетата от органа правна конструкция на развилите се пред него административни производства води до правна несигурност в осигурителните правоотношения и недобросъвестното поведение на осигурителите се прехвърля в тежест на осигурените лица.

Настоящия касационен състав намира, че след като лицето по отношение на което се заличават осигурителни данни не е имало възможност да участва в това производство по заличаване, в разрез с принципи за съразмерност е възприемането на тези обстоятелства като нови по смисъла на чл. 114, ал.2, т.2 от КСО обосноваващи дължимостта от възстановяване на добросъвестно получената от жалбоподателката сума.

Процесния акт не съдържа аргументи относно наличие на недобросъвестност от страна на осигуреното лице, нещо повече правното основание, на което се иска възстановяването на процесната сума, презюмира добросъвестност на лицето. В този смисъл единствено наличето на такова ново обстоятелство, което е относимо към правото на обезщетение би могло да бъде основание да се иска възстановяване на същото. По отношение на това обстоятелство, обаче адресата на акта по чл. 114, ал.2, т. 2 от КСО следва да има правни средства за защита. В процесната хипотеза такива средства за защита за жалбоподателката не са налице относно разпореденото заличаване на данните по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, предвид което настоящият състав намира, че това обстоятелство не се явява ново по смисъла на чл. 114, ал.2, т. 2 от КСО. Като е достигнал до различен правен извод първоинстанционния съд е постановил своя акт в разрез с материалния закон.

По така изложените съображения обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната му касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени обжалвания административен акт.

С оглед изхода на правния спор на касационния жалбоподател се следват съдебно-деловодни разноски, но предвид че такива не са своевременно предявени, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 244/16.10.2023г. по адм. дело №218/2023г. по описа на Административен съд Смолян, и вместо него

ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. Х. от [населено място], обл. Смолян, Решение № 1040-21-419/07.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-София град, потвърждаващо Разпореждане № РВ-3-21- 01362003/06.06.2023 г. на длъжностното лице но чл. 114. ал. 3 и ал. 4 от КСО в ТП на НОИ - София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА