Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 11634/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. П., срещу Решение № 184 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 182/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121к-4963 от 01.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – министъра на вътрешните работи, редовно призован, чрез чрез процесуалния си представител юрк. С., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Д., против заповед № 8121к-4963 от 01.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „началник“ на отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси“ към Дирекция „Инспекторат“ при Министерство на вътрешните работи /МВР/, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2023 г.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта, доколкото правилото на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл дерогира общата разпоредба на чл. 59 от АПК относно реквизитите на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е от съда, че спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, доколкото по делото се установява, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 01.06.2023 г., той получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, считано от 03.05.2017 г., по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, както и че без значение е възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО. За неоснователно съдът приема твърдението на жалбоподателя, че предвид чл. 10, ал. 1 от ЗДСл в случая е следвало да бъде проведен конкурс, тъй като съгласно § 87, ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн., ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г./ за служителите по ал. 1 разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 35б от ЗДСл не се прилагат, като в случая не е налице и хипотезата на чл. 87а от ЗДСл. Съдът е обосновал извод също така, че обстоятелството, че от 1993 г. жалбоподателят има непрекъснат трудов стаж в МВР е ирелевантно в случая, доколкото последното му назначение е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото. Прието е от административния съд още, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването, когато това правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл – подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора за неспазване на процедурата по изготвяна на мотивирано предложение за прекратяване на служебното му правоотношение, доколкото в приложимия закон не са предвидени конкретни процедурни правила при издаване на акта за прекратяване на служебното правоотношение.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед спецификата на работата им, и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено това право на пенсия. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационният жалбоподател към датата на издаване на процесната заповед е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.05.2017 г., когато е бил на възраст 49 години и 3 месеца, както и че същият е бил назначен със заповед № 8121к-9462/01.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи за държавен служител на длъжност „началник“ на отдел 03 „Контрола на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси“ към Дирекция „Инспекторат“ при Министерство на вътрешните работи. В тази връзка се явява неоснователен доводът на касационния жалбоподател, че не е налице нововъзникнало правоотношение със заповед № 8121к-9462/01.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл и § 87 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г./. Обстоятелството, че касаторът има непрекъснат трудов стаж от 08.03.1993 г. до 01.06.2023 г. е ирелевантно в случая, доколкото последното му назначаване е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото. Параграф 87 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г./ предоставя облекчен режим на преобразуване на длъжностите на лицата – държавни служители по ЗМВР в дирекция „Инспекторат“ на Министерство на вътрешните работи, на такива по ЗДСл, но това не означава, че не е възникнало в тези случаи ново служебно правоотношение по ЗДСл, противно на изложеното в касационната жалба. Неоснователно се явява и направено в тази връзка възражение на касатора, че ако се приеме за ново последното му назначаване от 01.10.2020 г., то той е следвало да се яви на конкурс, тъй като изрично с § 87, ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР се изключва при това преобразуване приложимостта на чл. 10 от ЗДСл. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че служебното правоотношение, което е прекратено с оспорената заповед, е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Неоснователно се явява и възражението на касатора, че съдът не е взел предвид, че към датата на издаване на оспорената заповед той не отговаря на необходимата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КСО. Както вече беше посочено предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от КСО, с която норма е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст на посочените служители по облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. С оглед на това ирелевантна е възрастта на държавния служител към момента на издаване на процесната заповед, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 182/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА