Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 11643/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на „Софармаси 17” ЕООД, [ЕИК] гр. София, представлявано от В. Ц. управител, чрез юрисконсулт И. Д. - Сиракова, против Решение № 6431/30.10.2023г. по адм. д. № 8598/2023 г., постановено от Административен съд София-град.
Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи жалбата срещу заповедта. Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив, в писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира отхвърлянето й. Иска се присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за основателна, а проверяваното решение за постановено в нарушение на материалния закон.
С обжалваното решение Административният съд – София град е отхвърлил жалбата на „Софармаси 17” ЕООД, [ЕИК] гр. София срещу Заповед №РД-26-01.904/17.08.202Зг. на Директора на РЗОК Пловдив, с която на дружеството са наложени финансови санкции в общ размер на 200 лева за две нарушения на Индивидуален договор №165350/17.01.2022г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, приети за повторни от страна на органа.
За да постанови този резултат, съдът е обосновал тезата, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и не е налице нарушение на материалния закон, съответно актът е съобразен с целта на закона. Изложил е мотиви, че административният орган правилно е приел, че са извършени посочените в заповедта нарушения и то в условията на повторност.
Настоящият касационен състав не споделя изложените от Административен съд София град аргументи за издаване на процесния административен акт в съответствие с материалния закон.
По делото липсва спор относно фактите. Последните са били изяснени в пълнота от първоинстанционния съд. Установено е, че Дружеството „Софармаси 17“ ЕООД е собственик на обект аптека „Sоpharmacy К. К. , находяща се в град Карлово, ул.„Т. Р. №72, в двора на магазин Кауфланд в града. Дружеството има сключен с РЗОК П. И. договор 165350/17.01.2022г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК Пловдив. Договорът е сключен на основание Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
В действителност не се установяват нарушения в хода на протеклото административно производство. Същото е започнало въз основа на Заповед № РД-251560/18.07.2023г. на Директор на РЗОК, като след извършена проверка на място в аптеката е съставен Констативен протокол № РД-25-1560-1/25.07.2023г., в който са описани констатираните нарушения. Срещу протокола са подадени писмени възражения от страна на дружеството, които са били разгледани от Арбитражна комисия и отхвърлени като неоснователни. При тези обстоятелства е издадена оспорената в първоинстанционното съдебно производство Заповед № РД-26-01-904/17.08.202Зг. на Директора на РЗОК Пловдив. Със същата на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. за констатирани две нарушения.
По т.1 от заповедта е посочено, че при изпълнение на Електронно предписание №2602/28.02.2023г. на здравноосигуреното лице И. К., аптеката е нарушила чл. 8, ал.1, т. 6 от Договора, като е дублирала ЛП в рамките на срока, за който са отпуснати. Нарушението е квалифицирано като повторно, във връзка с влязла в сила Заповед за налагане на санкция № РД- 26-01-544/01.06.2023г.
По т. 2 от заповедта е посочено, че при изпълнение на Електронно предписание №230589088АВ1/27.02.2023г. на здравноосигуреното лице С. И., аптеката е нарушила чл. 8, ал.1, т. 6 от Договора, като е дублирала ЛП в рамките на срока, за който са отпуснати. И това нарушението е квалифицирано като повторно, във връзка с влязла в сила Заповед за налагане на санкция № РД- 26-01-544/01.06.2023г.
Към доказателствата по делото е приобщена цитираната в оспорения акт Заповед за налагане на санкция № РД- 26-01-544/01.06.2023г. Видно от същата, вмененото с нея нарушение на процесното дружество също е квалифицирано като такова по чл. 8, ал.1, т.6 от договора, но е осъществено при изпълнение на електронно предписание, с което на едно ЗОЛ са били отпуснати повече от три лекарствени продукта за един и същи период.
При така установените, относими за правния спор факти, първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че санкционираното дружество безспорно е извършило описаните в заповедта нарушения при условията на повторност.
Аргументирал е извод, съобразно който, независимо че нарушенията по процесната заповед са осъществени с изпълнително деяние различно от това по предхождащата заповед от 01.06.2023г., доколкото всички деяния осъществяват състава на чл. 8, ал.1. т 6 от Договора, то всички те изпълват състава на „нарушение от същия вид“ по смисъла на чл. 67, т. 1 от Договора.
Прието е също така, че доколкото към момента на налагане на санкцията с оспорената заповед на 17.08.2023г., предходната такава - за нарушение от същия вид, вече е влязла в сила на 20.06.2023г., то са изпълнени предпоставките на чл. 67, т.1 от Договора за квалифициране на нарушението като „повторно“.
Последният извод на ревизирания съд не се споделя от настоящият касационен състав.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 6, б. „ б“ от договора при повторно нарушение на чл.8, ал.1, директорът на РЗОК налага санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв., умножена по броя констатирани нарушения.
Според чл. 67, т. 1 по смисъла на договора „повторно нарушение“ е нарушение от същия вид, извършено в срока на действие на договора в рамките на една година след нарушение, за което е наложена и влязла в сила санкция.
Споделят се изводите на ревизирания съд, че процесното нарушение и това по цитираната в оспорения акт предхождаща заповед са такива от един и същи вид. Тук следва да се има предвид, че нормата на чл. 8, ал.1, т. 6 от Договора, забранява на съответната аптека да изпълни електронно предписание в две различни хипотези, съответно: 1. когато на ЗОЛ за един и същи период на лечение са предписани от ОПЛ или лекар специалист повече от три лекарствени продукта за едно заболяване /един МКБ - код/ и 2. когато е налице дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти. От цитираната разпоредба се стига до извод, че нарушението на чл. 8, ал.1, т. 6 от Договора може да бъде осъществено с две различни изпълнителни деяния, всяко от които осъществява състава на нарушение от един и същи вид, а именно изпълнение на електронно предписание при наличие на забрана за това, в условията на някоя от двете посочени хипотези. Използваната в договора терминология „нарушение от същия вид“, говори на направен от страните избор за санкциониране на нарушението като повторно, при по широк обхват на изпълнителното деяние. Изложените в жалбата възражения, че следва всяко едно от деянията да е осъществено при една и съща хипотеза измежду предложените в нормата на чл. 8, ал.1, т. 6 от Договора две такива, не се споделя от касационния състав. Последното би било вярно ако понятието „повторно нарушение“ държеше сметка за извършването на същото такова деяние. В този случай, следваше да се съблюдават всички елементи от обективната страна на съответните деяния. Постигнатото от страните съглашение обаче е друго, а именно деянието да се счита за повторно тогава, когато изпълнителя по договора е осъществил в рамките на една година друго нарушение от „същия вид“, като това за което вече е бил наказан, с влязла в сила санкция. Ето защо се споделят изводите за наличие на първата предпоставка по смисъла на чл. 67, т.1 от Договора за квалифициране процесните нарушения като повторни.
Не се споделят обаче доводите на Административен съд София град, че от наличните доказателства е установено наличието на предходна влязла в сила заповед за санкциониране на процесното дружество за същото по вид нарушение. Макар и цитираната в оспорения акт Заповед за налагане на санкция № РД- 26-01-544/01.06.2023г. да касае нарушение от същия вид, по делото не се съдържат доказателства същата да е била влязла в сила, нито към момента на налагане на процесната санкция, а още по - малко към момента на осъществяване на процесното деяние.
В действителност между страните липсва спор, че Заповед за налагане на санкция № РД- 26-01-544/01.06.2023г., с която е наложена санкцията за първото нарушение, е влязла в сила към датата на издаване на процесната заповед, а именно 17.08.2023г. Не това обаче е релевантният момент, към който следва да се съблюдава наличието на влязъл в сила акт за налагане на санкция, за същото по вид нарушение. Предвид че "повторността" се явява квалифициращ признак от обективната страна на всяко наказуемо деяние, то следва нейното наличие или не да се преценява към момента на неговото извършване. Именно това е моментът, към който следва да са налице всички предпоставки, квалифициращи деянието като по - тежко наказуемо, предвид осъществяването му в условията на „повторност“ .
Това разбиране е в унисон и с целта, за която се налага санкцията. Последната има за цел да превъзпита правонарушителя и да предотврати противоправното му поведение за бъдеще. Ето защо предвидената в чл. 50, ал.1, т. 6, б."б“ от Договора по – висока санкция, за повторно нарушение на чл. 8, ал.1, следва да препятства извършването на нарушение по този текст от договора, след като вече е налице наложена и влязла в сила санкция за друго нарушение от същия вид. Тези обстоятелства следва да могат да бъдат съобразени от изпълнителя на договора към момента на осъществяване на нарушението, за което му се държи сметка в даден административен акт, а последното няма как да се случи при влизане в сила на санкцията за предхождащото нарушение след осъществяване на последващото такова.
Ето защо като е санкционирал процесното дружество „при условията на повторност“ за нарушение извършено преди датата, на която е влязла в сила заповедта за налагане на санкция за друго нарушение от същия вид, административният орган е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Различния извод, до който е достигнал ревизирания съд, предпоставя отмяна на оспореното пред касационната инстанция решение, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна и вместо оспореното решение, следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на „Софармаси 17” ЕООД, [ЕИК] гр. София против процесната заповед следва да бъде уважена.
При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски следва да се приеме за основателно. На същия се следват разноски за двете съдебни инстанции, а именно 50 лева за заплатена държавна такса за образуване на първоинстанционното производство и 370 лв. заплатена ДТ за касационно оспорване, както и сумата от по 200 лева за юрисконсултско възнаграждения за всяка една инстанция или в общ размер на 820 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6431/30.10.2023г. по адм. д. № 8598/2023 г., постановено от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на жалба на „Софармаси 17” ЕООД, [ЕИК] гр. София, против Заповед № РД-26-01.904/17.08.202Зг. на Директора на РЗОК Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на „Софармаси 17” ЕООД, гр. София, Заповед № РД-26-01.904/17.08.202Зг. на Директора на РЗОК Пловдив.
ОСЪЖДА РЗОК Пловдив да заплати на „Софармаси 17” ЕООД, [ЕИК] гр. София, сумата от 820 лева (осемстотин и двадесет лева), представляваща направени разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА