О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3035

гр. София, 17.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3098/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4933/26.05.2023 г. на „ВИРТАС“ ЕООД, гр. Стрелча, подадена чрез адвокат И. Б., срещу въззивно решение № 123/29.03.2023 г. по в. гр. д. № 674/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е правният статут на позитивно решение на поземлената комисия при постановен преди него с предходно решение влязъл в сила отказ; 2. Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК.

Ответникът по касационната жалба С. Г. Ц.,гр. С., е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на решението до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендира съдебни разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 260040/01.08.2022 г. по гр. д. № 1051/2019 г. на Районен съд – Панагюрище, с което е признато за установено по отношение на „Виртас“ ЕООД, гр. Стрелча, на основание чл. 108 ЗС, че С. Г. Ц. е собственик по наследяване от Г. Ц. К. на нива от 6134 кв. м., местност „О.“, в землището на [населено място], представляващ части от проектен имот № *, в кв.* по плана на [населено място], от който имот 4588 кв. м. попадат в част от УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция“ в кв.58 по кадастралния план на [населено място], 753 кв. м. попадат в УПИ * - Дом на механизатора и 793 кв. м. са отредени за зеленина, всички в кв.58 по плана на [населено място], при съседи: на север - улица, на изток - улица и УПИ *- Дом на механизатора; на юг - УПИ *- * и зеленина и на запад – улица. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която ответното дружество е осъдено да предаде на С. Ц. владението върху процесния имот.

Въззивният съд е приел за установено, че с решение №33/05.04.2018г., постановено по гр. дело №1249/2017г. по описа на РС - Панагюрище, потвърдено с решение №553/09.10.2018г. по адм. д. №619/2018г. по описа на Административен съд - Пазарджик, е отменен като незаконосъобразен отказът на кмета на община Стрелча да издаде скица и удостоверение по смисъла на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, относно бивша нива с площ от 6 дка в местността „О.“, в землището на [населено място], която попада в урбанизирана територия на [населено място] и за която е отреден УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция“ в кв.58 по кадастралния и регулационен план на [населено място], като е задължен кметът на община Стрелча да издаде посочените скица и удостоверение. По делото е представена скица №С-4-804/25.06.2019г., издадена от община Стрелча, от която се установява, че бившият имот с проектен №* в кв.58, не е нанесен в действащия кадастрален план на [населено място], но е нанесен като проектен номер в разписния лист на името на наследници на Г. Ц. К., съгласно документ за признаване право на собственост - Решение №1059/06.03.2007г. на ОСЗГ - гр. Стрелча. В пояснението към скицата се сочи, че бившият имот попада в границите на урбанизираната територия, определени с подробен устройствен план, като по графични данни площта на бившия имот възлиза на 6134кв. м., от които: 4588 кв. м. от имот с проектен № * попадат в УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ в кв.58, който е с обща площ от 10466 кв. м., ведно с построените в него множество сгради; 753 кв. м. от имот с проектен №*, попадат в УПИ- * - Дом на механизатора в кв.58 по плана на [населено място], който е с обща площ 5292 кв. м. по графични данни, ведно със застроените в него сгради; 793 кв. м от имот с проектен №*, отреден за зеленина, с площ от 2353кв. м, от които в зелената площ попадат и 166 кв. м от ПИ №*, собственост на И., Л. и М. Г.. С решение № 682/31.05.2019 г. по гр. д. № 466/2017 г. по описа на РС - Панагюрище е отменено решение № 1254/26.09.2000 г. на ПК - гр. Стрелча, с което на наследниците на Г. Ц. К. са присъдени за земя от 8 дка /на стойност 1024,00лева/ - 1024 броя поименни компенсаторни бонове на обща стойност 1024,00 лева, представляващи обезщетение по реда на чл. 18д, ал. 3, чл. 19б, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По делото е представен договор за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на частна общинска собственост, сключен на 04.10.2016г. от който съдът е установил, че община Стрелча е продала на ответника част от процесния имот, попадащ в УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ - частна общинска собственост в кв. *, който е с обща площ на имота 10 466 кв. м., ведно с построените в него сгради, актуван като частна общинска собственост от 16.12.2014г., за сумата от 326 100лв. Като общинска собственост е актуван парцел * – Туристическа спалня в кв. *, представляващ поземлен имот с площ от 10 223 кв. м., стопанисван и управляван от Централен съвет на Български туристически съюз. Видно от АЧОС от 2014 г., УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ в кв. * е с площ от 10 466кв. м. и като частна общинска собственост са актувани построените в имота сгради на груб строеж. Представени са и няколко разрешителни за строеж от 2017г. – 2019г. на ответното дружество за построяване различни обекти в процесния имот. Въззивният съд е проследил издадените в реституционното производство по преписка от 1992г. решения на ОСЗГ, както и постановените в административния процес съдебни решения по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и 18д, ал.2 ППЗСПЗЗ. Посочил е, че с решение от 14.12.2006г. по адм. д.№286/2006г. е прогласена нищожност на решение № 1059/1995г. на ПК-гр.Стрелча, с което по заявление на Г. К. е постановен отказ за реституция на нива от 6 дка в м.“О.“, поради това, че имотът попада в района на Туристическа спалня. След проведено реституционно производство с решение от 06.03.2007 г. на Общинска служба земеделие и гори – гр. Стрелча е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 6 декара, но е отказано възстановяването му, тъй като имотът попада в района на Туристическа спалня. С последващо решение от 15.10.2020 г. и въз основа на удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ на наследниците на Г. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 6134 кв. м., местност „О.“ в землището на [населено място], представляващ части от проектен имот № * в кв. *, от които 4588 кв. м. попадат в УПИ-*, 753 кв. м. в УПИ-* и 793 кв. м. попадат в отреждане за зеленина. Решението на ОСЗГ е постановено въз основа на влязло в сила решение по адм. д.№ №1249/2017г., с което е отменен отказ на кмета на община Стрелча за издаване на скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за поземлен имот, бивша нива в м.“О.“, [населено място], попадащ в урбанизирана територия на града, в УПИ * - „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ и кметът е задължен да извърши поисканата със заявлението на С. Ц. административна услуга. Със заповед №1097/24.11.2020 г. кметът на община Стрелча е одобрил попълването на кадастралния план на [населено място] с нов пл. № * за имот в местността „О.“ в кв. * по плана на [населено място], с площ от 6134 кв. м., възстановен на наследниците на Г. К..

От заключението на техническата експертиза е установено, че скицата към декларацията от емлячния регистър от 19.01.1950 г. е изготвена от техник - землемер и площта на имота към този момент е 7260 кв. м. В обезсиления план от 1957 г. на [населено място] в кв. 106 на селото са обособени 15 парцела на ТКЗС, като те са изменени и се преотреждат за нов УПИ *- Туристически дом, който понастоящем попада в УПИ * - „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“. Вещото лице е посочило, че в имот с пл. № * в кв.*, местност „О.“ има изградени 6 бр. основи за къщи за гости, като част от обект „Къща за гости и басейн“ до 100 куб. м., като в имота попада и част от около 20м. от построената ограда в източната страна, която не е по имотната граница.

От свидетелските показания съдът е установил, че около процесния имот е построена бетонна ограда около 2020 г. Тя възпрепятства достъпа на ищеца до имота му, който представлява розово насаждение, ниско в дерето. Имотът е в съседство с „Дома на туриста“, който бил недостроен. От 1984 г. след проектиране на Туристическа спалня е започнало отчуждаване от собствениците на земя за строителството. През 1985 г. е направена първата копка. Свидетелят С. С. е посочил, че ищецът дори имал желанието да дари своя имот на Българския туристически съюз, но повече терен не бил необходим за строителното мероприятие. Съдът е приел за неоснователно твърдението за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено от незаконен състав поради наличие на хипотеза за отвод по чл.22, ал.1 ГПК. Посочил е, че в нито едно заседание пред първоинстанционния съд не е направено искане за отвод на съдия Д. С., участвала в състава, постановил решение, с което е отхвърлен предявеният от „Виртекс“ ЕООД иск за прогласяване на нищожността на решение №26-309/15.0.10.2020г. на ОСЗ за реституцията на имота. Това решение на РС е обезсилено като недопустимо с решение на Административен съд – Пазарджик и е неотносимо към основанията на чл.22, ал. 1 ГПК. За неоснователно е прието и възражението за недопустимост на исковото производство поради липса на правен интерес от воденето на ревандикационен иск. Въззивният съд е констатирал, че решението на ОСЗ – гр. стрелча, с което се възстановява правото на собственост върху процесния имот, е постановено преди първото по делото съдебно заседание и е прието по делото заедно с цялата административна преписка от трето неучастващо в процеса лице – Общинска служба по земеделие – [населено място]. Съдът е приел, че именно с това решение ишецът се легитимира като собственик на имота, от което произтича и правният му интерес от водене на иска по чл. 108 ЗС. В първото по делото съдебно заседание е въведено и възражение за нищожност на възстановителното решение на общинската комисия по земеделие. Последното е мотивирано с липса на правен интерес за ищеца от провеждането на тази процедура, доколкото с решение от 2007 г. на ОСЗ е отказано възстановяването на собствеността в реални граници. Въззивният съд е приел, че с това решение на наследниците на Г. К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния имот.

С решението от 2020 г. не се прави ново произнасяне по признаването и възстановяване на правото на собственост, а процедурата е продължена и преценката на ОСЗ за наличието на основание и пречки за възстановяване на собствеността е формирана на основание издадените по реда на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица от техническата служба на общината и след постановеното от административния съд решение.Имотът попада в строителните граници на [населено място] и за възстановяването му са приложими правилата на чл.11 ППЗСПЗЗ. При това положение е неоснователно възражението за нищожност на решението на ОСЗ. В тази връзка е зачетено и влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено решение №1254/26.09.2000г. на ПК - Стрелча за обезщетение по реда на чл.18д, ал.3, чл.196, ал.1 ППЗСПЗЗ.

По отношение на възраженията за нередовност на исковата молба съдът е приел, че те са отстранени по надлежния ред след даване на указания от първоинстанционния съд. За неоснователно е прието и възражението, че диспозитивът на първоинстанционното решение не съответства на заявения петитум от ищеца. Прието е, че в хода на производството пред първата инстанция е заявено оттегляне на предявения втори иск по чл. 109а ЗС. Съгласие от ответното дружество не е дадено, като съдът не се е произнесъл по този иск в своето решение. Не е налице основание за връщане на делото за допълване по реда на чл. 250 ГПК.

В заключение въззивният съд е посочил, че „Виртас“ ЕООД е закупило процесния имот от несобственик, владее спорната част от имота, обективирайки действията си с ограничаване на достъпа с изграждане на ограда. Започнатото строителство в имота не е реализирано, доколкото от приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че е открита строителна площадка с изляти основи на шест сгради с размери 4,2х4,2м.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност чл. 288 ГПК.

Не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият от тях, относно правния статут на позитивно решение на поземлената комисия при постановен преди него с предходно решение влязъл в сила отказ, не е може да се приеме като относим и решен в противоречие с практиката на ВКС. Според нея решението на специализиран орган по чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ представлява стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие по отношение на субекта – лица, на които се възстановява собствеността, и индивидуализира обекта – земеделската земя, собствеността върху която се възстановява. По предявен иск за собственост съдът осъществява косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, правейки преценка за наличие на нищожен или унищожаем индивидуален административен акт, обуславящ принадлежността на право на собственост. В случая въззивният съд не е приел, че налице влязъл в сила отказ за възстановяване правото на собственост, който може да бъде отменен от органа по реституция. Приел е, че правото на собственост на имота –бивша нива с площ 6 дка, в съществуващи /възстановими/ реални граници е признато с решение на ОСЗ – гр.Панагюрище от 2007 г. /т.1.6/. Със същото решение /т.ІІІ.1/ е постановен отказ да бъде възстановено, поради попадането му в района на Туристическа спалня, като с това не приключва реституционната процедура. Възможно е да бъде извършено възстановяване на вече признато право на собственост при определени условия. Когато имотът попада в урбанизираната територия, какъвто е процесният случай, следва да бъде проведена процедура по чл.11 ППЗСПЗЗ. Касае се за възстановяване на вече признато право на собственост, като с издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ са изпълнени условията за възстановяване на правото на собственост. С постановяване на решение №26-309 от 15.10.2020 г. на ОСЗ процедурата по чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ е завършена и приключва реституцията. Не е налице влязъл в сила отказ за възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, след който да е постановено ново решение на ОСЗ при изчерпана материална компетентност на органа по земеделска реституция, в каквато насока са поддържаните доводи от касатора. Съдът не е констатирал порок на решението на административния орган, който да обоснове неговата нищожност.

Вторият въпрос, относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обсъдил е подробно доводите за недопустимост и неправилност на решението. Приел е, че решението не е недопустимо, поради непостановен отвод на съдията, постановил първоинстанционното решение. Искане за отвеждането не е направено в хода на производството, а и посоченото основание за отвод не е установено. Следва да се посочи в допълнение, че основанията по чл.22 ГПК не водят до нищожност на постановения съдебен акт. Въззивният съд не е констатирал и липса на правен интерес у ищеца от предявяване на иска по чл. 108 ЗС, доколкото за ищеца е налице легитимация с решението на ОСЗ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

Съдът не е установил и порок от посочената категория свързан с нередовност на исковата молба, доколкото указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на констатирани процесуални нарушения са били изпълнени. Обсъдил е и е отхвърлил като неоснователно и възражението на ответното дружество относно несъответствие на диспозитива на решението с петитума на исковата молба. Искането за допълване на решението по чл. 250 ГПК е изключително в дискрецията на страната, за чиято претенция липсва произнасяне. С изтичане на срока за подаване на молба за допълване на решението се прекратява висящността на делото по отношение на неразрешената част от спора и се погасява възможността да се постанови допълнително решение. Следователно по този въпрос също не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай не се открива порок от сочената категория. Следва да се посочи в допълнение, че основанията по чл.22 ГПК не водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт. С решение № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК“. В мотивите е посочено, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК може да представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Съдът има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. В случая въззивният съд е приел, че не е налице основание за отвод на съдията, разгледал делото на първа инстанция. Освен това, постановявайки своето решение и действайки като въззивна инстанция, съдът се е произнесъл по съществото на спора, поради което твърденията на касатора за незаконност на първоинстанционния състав, рефлектираща върху съдебния акт, не намират правна опора. В настоящото производство по чл.288 ГПК не се констатира постановеното въззивно решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. По отношение на твърдяната очевидна неправилност следва да се посочи, че като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за необоснованост на въззивното решение, които не могат да се разгледат в производството по чл.288 ГПК и не обуславят допускане на касационно обжалване на това основание.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на делото, „Виртас“ ЕООД, гр. Стрелча, следва да заплати в полза С. Г. Ц. сумата 1200 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123/29.03.2023 г. по в. гр. д. № 674/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА „Виртас“ ЕООД, гр. Стрелча, да заплати в полза С. Г. Ц. сумата от 1200 лева – съдебни разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: