О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 1179

гр. София,09.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1196 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение №10016 от 06.04.2023 г. по в. т.д.№3323/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №875 от 02.05.2018 г. по т. д.№1570/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „К. Е. ЕООД искове по чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ на следните прихващия, извършени от „К. Е. ЕООД, а именно: с вх.№9409/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД, според което П. И. П. е прехвърлил на „К. Е. ЕООД, част от свое парично вземане в размер на 1 640 423 щатски долара по Анекс № 95881 от 30.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 15.01.2013 г. срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от 26.04.2012 г., с разрешен размер от 1 680 000 щатски долара, ведно с анекс №1 от 13.03.2014 г. и анекс №2 от 14.04.2014 г. към него и с вх.№9410/16.10.2014г. на „КТБ“ АД, според което П. И. П. е прехвърлил на „К. Е. ЕООД, част от свое парично вземане в размер на 1 520 000 щатски долара по Анекс №94258 от 15.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 15.01.2013 г. срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от 26.04.2012 г., с разрешен размер от 2 500 000 лева, ведно с анекс №1 от 13.03.2014 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. към него, като след частична отмяна на решение №875 от 02.05.2018 г. по т. д. №1570/2017 г. на СГС, са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „К. Е. ЕООД: иск по чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ на извършено прихващане, обективирано в уведомление за прихващане с вх. № 9424/17.10.2014 г. на „КТБ“ АД /н/, отправено от „К. Е. ЕООД до „КТБ“ АД /н./, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 640 423 щатски долара, придобито от ответника чрез цесия съгласно Уведомление за извършена цесия с вх. №9409/16.10.2014 г.; иск по чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ на извършено прихващане, обективирано в Уведомление за прихващане с вх. №9425/17.10.2014 г. на „КТБ“ АД /н/, отправено от „К. Е. ЕООД до „КТБ“ АД /н/, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 520 000 щатски долара, придобито от ответника чрез цесия съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№9410/16.10.2014 г.; установителни искове по чл.59, ал.2 ЗБН, вр. чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване за установено, че изявленията за прихващане с вх.№9424/17.10.2014 г. и с вх.№9425/17.10.2014 г. във връзка с уведомления с вх.№9409/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД и с вх. №9410/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД са нищожни, поради неспазване на установената форма за действителност.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения. 2. Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане. 3. Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл.115 и сл. ЗКИ за периода на специалния надзор. В случай, че това вземаме не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период. 4. Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка поставена под специален надзор по реда на чл.115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл.4 ЗПУПС, респ. уведомлението за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на §1, т.33 ДР на ЗПУПС. Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ). 5. Следва ли на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН да бъде придадено обратно действие независимо от обявяването му за противоконституционно доколкото обратното действие е в съответствие с правото на ЕС, съгласно определение от 15.11.2022 г. по дело С-260/21 на СЕС. 6. Следва ли предвиденото знание по чл.59, ал.3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършваш прихващане. Разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства делото. По отношение на първи, втори, четвърти и шести въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо въпроси втори, трети, пети и шести се навеждат и доводи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По отношение на пети въпрос се поддържа и че е решен в противоречие с практиката на СЕС.

Ответникът по касация „К. Е. ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да достигне до извод за неоснователност на исковете по чл.59, ал.5 ЗБН, въззивният съд е посочил, че съгласно решение №3 от 28.04.2020 г. по конст. д.№5/2019 г. на Конституционния съд на Р. Б. противоконституционният закон не се прилага по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, поради което е приел, че с обявяването за противоконституционна на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г./, с решение №8/27.05.2021 г. по конст. д.№9/2020 г., е отпаднало придадeното с последната обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН, като в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г. Въззивният съд не е споделил мотивите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове по чл.59, ал.3 ЗБН. Приел е, че в случая активното и пасивното вземане, предмет на процесните възражения за прихващане, са придобити преди 22.04.2015 г. - датата на решението за откриване на Намерил е, че не може да бъде приложена презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН, тъй като вземанията към Банката са придобити от кредитора преди датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции - 07.11.2014 г., като към тази дата е отправено и изявлението за прихващане до банката, което се атакува в настоящето производство. Позовавайки се на практиката на ВКС е изложил съображения, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, тъй като под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл.36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015г. /, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона, а предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Счел е, че дори да се приеме, че публикуваните в периода 11.08.2014 г. - 27.10.2014 г. документи и съобщения, на които се позовават синдиците, съдържат категорично изразено становище на Централната банка за окончателно установена неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД и за предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката, разгласяването на тази информация не е достатъчно за извод, че към датата на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката - фактът, че преди придобиване на вземането, Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Посочил е, че уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието /което в случая не еосъществено/, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, като отделен е въпросът дали на ответника, който е физическо лице, може да се вмени като дължима грижата да следи публикациите на интернет - страницата на БНБ и въз основа на тях да изгражда субективните си представи за реалното икономическо състояние на банката, както и за предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея. По отношение исковете по чл.59, ал.2 ЗБН е изразил становище, че изявленията за прихващане, отправени до банка, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност и е приел, че след като към 17.10.2014 г. не е открито производство по несъстоятелност на Банката и синдик не е назначен, изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, каквото е прихващането, преди назначаването на синдик, са неприложими и предявените искове са неоснователни.

При постановяване на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.235, чл.236 и чл.154 от ГПК, формирана по реда на чл.290 от ГПК, е дал собствено разрешение на предмета на делото, като е обсъдил своевременно наведените и релевантните с оглед този предмет, доводи и възражения на страните, поради което по първия от въпросите касационно обжалване не може да бъде допуснато. Също така разглеждането на сочените от банката обстоятелства, доводи и възражения /наведени едва пред въззивния съд/, от които тя извежда нищожност на волеизявленията за прихващане, не би довело до уважаване на конститутивните искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН и на установителните искове по чл.59, ал.2 ЗБН, респективно отговорът на въпроси втори, трети и четвърти от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не би довел до промяна на изхода на спора, а по тези въпроси, при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване също не следва да бъде допуснато.

Относно шестия от въпросите, отнасящ се до доказване наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, апелативният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Съобразяването на въззивния съд с дадените от ВКС разрешения изключват наличие на поддържаните от касатора селективни основания по отношение на посочения въпрос. Нещо повече - съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл.59, ал.3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства не се доказва знание за настъпила неплатежоспособност, поради което въпросът не покрива и общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Касационно обжалване не следва да се допусне и по петия от въпросите. Даденото от въззивния съд разрешение относно отпадане, вследствие решението на КС на РБ, на обратното действие на чл.59, ал.5 ЗБН, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, като липсва каквото и да е противоречие на посоченото разрешение, с цитираното в изложението определение на СЕС, в т.41 от което изрично е прието, че съответствието с националното право на разпоредби, относно режима на прихващането в рамките на банкова несъстоятелност, дори те да имат обратно действие, следва да се преценява единствено от националните юрисдикции /каквато преценка е осъществена от КС на РБ и разпоредбата, придаваща обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН е отменена, като в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г./.

С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответниците по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 102 000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №10016 от 06.04.2023 г. по в. т.д.№3323/2018 г. на САС.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД /н/, ЕИК[ЕИК] да заплати на „К. Е. ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 102 000 лв., разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.