О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3357

гр. София, 01.07.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 3144/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. Бр. Б. от АК-В., срещу постановеното в производство по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД решение № 30 от 24.02.2023 год. по в. гр. д. № 506/2022 год. на Апелативен съд – Варна.

Касаторът е останал недоволен от частта на въззивното решение, с която, като се потвърждава решението от 29.04.2022 год. по гр. д. № 288/2020 год. на Окръжен съд – Добрич, са отхвърлени исковете му за солидарното осъждане на ответниците „Лъки старс къмпани“ ЕООД, гр. София и М. Е. Н. за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 95 000 лв. Сумата е претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесен от ответника Н. побой на 29.08.2018 год., за което последният е признат за виновен с одобрено по реда на чл. 138 НПК споразумение по НОХД № 265/2019 год. на Районен съд - Балчик, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Касаторът поддържа в жалбата, че въззивното решение е необосновано и неправилно - касационно основание за отмяната му по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК с искане предявените искове да бъдат уважени изцяло, както и да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. В изложението към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по формулирания процесуалноправен въпрос: “При определяне на паричното обезщетение, следва ли съдът да вземе предвид броят на нанесените средни телесни повреди?“. Твърди се, че въззивния съд не се е съобразил със задължителните за съдилищата указания в ППВС № 4 от 1968 год. относно критериите за определяне на размера на обезщетението. Сочи се и „установена съдебна практика“ за обстоятелствата, които подлежат на конкретна преценка при определяне на обезщетението, която не е съобразена от въззивния съд. На следващо място се посочва, че не е съобразена задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, касаещи задължението на съда да обсъди в решението си всички допустими и относими към предмета на спора възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на тях.

Релевират се основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Ответниците не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване въз основа на данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.

Поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, както и ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол не се обосновават поради следните съображения:

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 29.08.2018 год. в дискотека „Горски цар“ ответникът М. Н. е причинил на касатора две средни телесни повреди, довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. „б“ НК. Причинени са следните травматични увреждания: счупване на коронките на първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво (на нивото на венеца), травматична луксация на първи горен резец в ляво, счупване на ябълчната кост, счупване на предната стена на горночелюстния синус в ляво и на медиалната стена на горночелюстния синус в дясно, счупване на носните кости, травматичен оток на лявата лицева половина, кръвоизлив в лява очна ябълка и кръвонасядане на клепачите на лявото око. Получените травми довели до лечебен и възстановителен период от един до два месеца, в рамките на който ищецът изпитвал болки, затруднения в храненето, бил с променен лицеизраз, преживял отрицателни психологически емоции, довели до проблеми със съня и временно безпокойство. Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза. Подложени са на преценка доказателствата в тази насока – амбулаторни листи за извършени прегледи непосредствено след инцидента и епикриза от проведено болнично лечение, събрани са и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. П. и А. Д., които съдът е кредитирал като кореспондиращи на останалия доказателствен материал и възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно състоянието на касатора след инцидента и по време на възстановителния период. Установено е, че получените травми са причинили затруднено дъвчене и говорене за повече от месец, като през възстановителния период не са били необходими и не са били провеждани допълнителни интервенции. Лечението на травмираните зъби е било задължително и продължително, като в периода на лечение касаторът е бил със затруднено дъвчене и говорене. В хода на оздравителния процес не са настъпили усложнения. В резултат на проявената физическа агресия пострадалият е претърпял силни по интензивност физически болки, както и промени в психичното му състояние и поведение. Налице е била тревожност с клинична характеристика на остра стресова реакция, която след 48 часа продължаващи силни болкови изживявания е прераснала в протрахирана стресова реакция с продължителност от 5-7 дни. Последвали са симптоми на тежка депресия с висока по интензивност тревожност. Психичното състояние на пострадалия е приело клиничната характеристика на посттравматично стресово разстройство за период от над една година. Установено е, че към датата на постановяване на заключението от проведената СПЕ касаторът е емоционално лабилен със значително намалени по интензивност и честота кошмарни сънища и внезапна поява на спомени от преживяната ситуация.

По делото не е налице спор относно елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с оглед факта, че е налице влязло в сила споразумение, приравнено на влязла в сила присъда на наказателния съд, по смисъла на чл. 300 ГПК, което е задължително за гражданския съд и следва да бъде зачетено относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Не се спори и относно обстоятелството, че по време на извършване на деликта ответникът Н. е бил в трудови правоотношения с втория ответник, поради което последният носи отговорност за причинените на ищеца вреди по реда на чл. 49 ЗЗД. С оглед на това е обоснован извод за основателност на иска за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие получените травми в период от около 1-2 месеца. След като е преценил събрания доказателствен материал, въззивният съдебен състав е споделил изводите на първоинстанционния съд относно размера на справедливото обезщетение. Приел е, че присъденото обезщетение в размер на сумата 25 000 лв. отчита причинените на ищеца страдания, както и социално-икономическите условия в страната към датата на деликта, поради което и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част.

Като съобрази изложените обстоятелства и данните по делото, настоящият състав на ВКС, II г. о. намира следното:

Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

В разглежданата хипотеза единственият конкретно формулиран въпрос представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на съдебния акт въз основа на мотивите на първоинстанционното решение, поради липса на обсъждане на доводите на касатора и събраните доказателства за нанесени две на брой телесни повреди, което по същността си представлява оплакване за неправилност на изложените решаващи изводи по предмета на спора. Последното не може да бъде обсъждано в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби, а едва след допускане на въззивния съдебен акт до касационно обжалване, в случай че е надлежно обосновано някое от основанията по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Изложеното е относимо и към останалите процесуалноправни въпроси относно критериите за определяне на размера на обезщетението, задължението на съда да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви към тях. Изтъкнатите от касатора оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК изразяват неговата защитна теза, мотивирана със собствената му преценка относно фактическите положения, които следва да бъдат приети за установени, без да разкриват поддържаното противоречие с практиката на ВКС в тълкувателни решения и постановления, както и с тази по чл. 290 ГПК.

В случая мотивите към обжалваното решение отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция по предмета на спора, като са обсъдени събраните относими доказателства и въз основа на тях са посочени фактическите положения, които се приемат за установени по делото. Решението съдържа конкретните съображения по наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания на ищеца, а изложената във връзка с тях позиция на съда е ясно, кратко и логично обоснована. Видно е от мотивите към обжалваното решение, че съдът е извършил преценка на представените по делото доказателства по вътрешно убеждение, включително относно броя и тежестта на нанесените телесни повреди, както периода, през който касаторът е търпял болки и страдания, въз основа на което е определил и размера на присъденото обезщетение. Отчетен е и начинът, по който е настъпило увреждането – побой, без данни за провокативно или реципрочно поведение от страна на пострадалия, като е съобразено и общественото възприятие за справедливост и инокомическата конюнктура към момента на увреждането. С това са удовлетворени изискванията за мотивираност на съдебния акт, така както са изведени в ТР № № 1 от 09.12.2013 год. по тълк. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и не е налице твърдяното противоречие със сочената практика на ВКС.

Не е налице и поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. При установената от събраните доказателства фактическа обстановка, изводите на съда не са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Атакуваният акт не е постановен в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито са нарушени основните начала в гражданския исков процес във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане. Обосноваващите това основание за допускане на касация съображения представляват по същността си оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите в решението относно увреждащото действие и за допуснати процесуални нарушения, чието разглеждане остава извън предмета на настоящето производство.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 24.02.2023 год. по в. гр. д. № 506/2022 год. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.04.2022 год. по гр. д. № 288/2020 год. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. Д. Д. за солидарното осъждане на ответниците „Лъки старс къмпани“ ЕООД, гр. София и М. Е. Н., [населено място], [община] да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от нанесен му от втория ответник побой, за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 95 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.08.2018 год. до окончателното плащане.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.