О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 755

Гр. София, 21.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.02.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3200/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №10226/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен предявеният от М. Х. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 6 500 лв., присъдена като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.387, ал.1, пр.3 НК, по което ищцата е оправдана с влязло в сила решение по нахд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД?- е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС/ ППВС №4/68 г., р. по гр. д. №1381/09 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1273/09 г. на трето г. о. и др./. Пояснява, че съгласно посочената практика понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито в случая са: обвинението в престъпление, което не е тежко, не е налагана мярка за неотклонение, не е доказана причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и претърпените от ищцата вреди.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: за да определи обезщетение в посочения размер въззивният съд е приел, че ищцата е била неоснователно обвинена в...