Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 11659/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 137 от 18.10.2023г. постановено по адм. д. № 59/2023г. Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на ЕТ Г. Ч., [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], общ.Димово, обл.Видин, , със съдебен адрес гр.София, [улица], [адрес], против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2021г. и за установяване на публично държавно вземане с № 01 6500/5272#3 от 13.12.2022т., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, като неоснователна. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ Г. Ч., [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], общ.Димово, обл.Видин, чрез пълномощника адв.А. А.. В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Видин и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба зам. директор на Държавен фонд Земеделие чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Й. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на ЕТ Г. Ч., [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], общ.Димово, обл.Видин, , със съдебен адрес гр.София, [улица], [адрес], против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2021г. и за установяване на публично държавно вземане с № 01 6500/5272#3 от 13.12..2022т. в размер на 98 352,94лв., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения акт, включително причините за прекратяване на ангажимента и определяне на публично държавно вземане в посочения размер. Възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден в изискуема форма, съдържа необходимите реквизити по чл.59,ал.2 АПК, в това число посочване на фактическите и правните основания за издаването му. Отбелязано е, че актът е издаден от компетентен орган, като адресата е уведомен надлежно за откриване на производството . Прието е, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на съда в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Направен е анализ на нормативния акт, който регламентира процесните правни отношения. Посочено е, че редът и условията за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода 2014г. са уредени с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Маркирано е, че съгласно чл.6,ал.1 и 2 от въпросната наредба биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Добавено е, че съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата, след приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г. 2. Отбелязано е, че от административната преписка се установява, че жалбоподателят е поел петгодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, като заявените по тази мярка парцели са 14 с обща площ от 288,99ха, които са изцяло одобрени с уведомително писмо за одобрение и неодобрение, поради което началният срок е от 2016г. и петгодишният срок е изтекъл през 2020г. 3. Като безспорно между страните обстоятелство е отбелязано това, че оспорващият е подал заявление за подпомагане по същата мярка и направление за 2021г. , като са посочени за подпомагане 278,54ха. 4. Решаващият съд е отбелязал, че за 2022г. лицето е заявило за подпомагане 9парела с обща площ 200,29ха, като от доказателствата по делото, в това число заключението на вещото лице се установява, че е налице намаляване за нея година на заявените за подпомагане парцели спрямо одобрените площи за 2016г. 5. Възпроизведена е нормата на чл.17,ал.1 от въпросната наредба, според която дейностите по направление биологично растениевъдство се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент, а съгласно ал. 2 одобрената площ за извършване на дейности по направление Биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. 6. Съдът е посочил, че условията за прекратяване на поет ангажимент са описани изчерпателно в чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата, като Държавен фонд Земеделие прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Материалноправната предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата е заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената (референтната) за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената (референтната) за подпомагане площ за съответното направление. 7.Изложени са мотиви, че като правно основание за прекратяване на ангажимента издателят на административния акт е посочил разпоредбата на 15,ал.3, т.1 във вр. с чл.17,ал.2 от Наредба № 4. Посочено е, че от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на експерта, се установява, че от заявените и одобрени парцели през първата година на поетия ангажимент, които са в размер на 288,99 ха, през 2022 година оспорващият е заявил 200,27 ха, респ. процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от ЕТ Г. Ч. през кампания 2022 г. спрямо одобрените парцели за участие по направление Биологично растениевъдство през 2016 г. е 69,29%.. Добавено е, че че оспорващият е намалил одобрените през 2022 г. парцели с повече от 10%, както правилно е пресметнал и ответникът, като установеният процент на припокриване между референтните площи и заявените през кампания 2022 г. е под минимално изискуемите по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., което е основание за прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата. 8. На отделен ред са изложени мотиви относно начина на определяне на дължимото публично държавно вземане чл.15, ал.4, т.2, б. г от цитираната наредба. Отбелязано е, че размерът на заплатеното финансово подпомагане за предходните години възлиза на 983 529,39лв., като 10% от тази сума съставляват 98 352, 94лв., колкото са определени с акта. 9.Административният съд е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при подаване на заявлението за 2022г. погрешно по вина на служител на ДФЗемеделие е посочено, че се иска продължаване на подпомагането, а не за поемане на нов ангажимент. В тази насока са изложени мотиви, че от събраните по делото доказателства се установява, че заявителят надлежно и своевременно е бил уведомен за допуснати грешки, изразяващи се в недеклариране на същите площи спрямо декларираните в предходните години, както и за непредставяне на причини за намаляване на площите, но не е последвала промяна. 10.Като неоснователно е прието и възражението, че не е била публикувана заповедта за определяне на начална дата за прием на заявления за подпомагане и заявления за плащане по мерките, финансирани от ПРСР 2014-2020 г. (заповед № РД09-503/27.04.2022 г.), за която след служебна проверка от съда се установи, че е публикувана както в интернет сайта на Министерство на земеделието, така и в сайта на ДФЗ-РА. Прието е, че липсват данни за нарушаване на процесуалните права на заявителя в административното производство.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и в двете му части за прекратяване на ангажимента по мярката и за определяне на публично държавно вземане.

Решението на Административен съд Видин е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на ЕТ Г. Ч., [ЕИК], се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че от страна на първоинстанционния съд не са обсъдени всички направени от жалбоподателя възражения, в това число не е изследвано наличието на хипотеза по чл.17,ал.2, изр. последно от Наредба № 4 от 24.02.2015г. На отделен ред се правят оплаквания за неправилно приложение на чл.15,ал.3 от същата наредба, който изисква първо да приключи производството по прекратяване на ангажимента, а едва след това да се развива производство за определяне на сумите, подлежащи на възстановяване.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че ЕТ Г. Ч. е поел петгодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство през 2016г., като заявените за подпомагане площи включват 14бр. парцели с обща площ от 288,99ха, които са били изцяло одобрени за подпомагане. Установено е също, че за времето от 2016г. до 2021г. включително, лицето е получило суми за подпомагане в общ размер на 983 529,39лв. Установено е още, че за 2022г. лицето е заявило за подпомагане 9парцела с обща площ от 200,29ха, което е 69,29% от първоначално заявените площи, поради което е налице хипотезата по чл.15,ал.3,т.1 във вр. с чл.17,ал.2 от цитираната Наредба № 4 за прекратяване на ангажимента. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че издаденият акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Направеното в касационната жалба оплакване, че при постановяване на съдебния акт в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е разгледал възражението на жалбоподателя за неизследване от страна на административния орган на наличието на предпоставки по чл.17,ал.2, изречение последно от Наредба № 4 за намаляване на площите под нормативно определените 10%, не може да бъде споделено.

Посочената норма определя, че удължените след 2020 г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности по направление Биологично растениевъдство, която може да варира с процент, по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година.

От данните по делото е видно, че в хода на съдебното производство жалбоподателят е поддържал тезата, че волята му при подаване на заявлението за подпомагане за 2022г. не е била за продължаване на първоначалното подпомагане, а за ново подпомагане с начална дата 01.01.2022г. В този смисъл не може да бъде прието, че от него е направено възражение, че при издаване на акта административният орган не е изследвал въпроса за намаляване на площите за подпомагане в хипотезата на чл.17,ал.2, изр. последно от наредбата. По тази причина неразглеждането на възражение, което не е направено, не може да бъде третирано като съществено процесуално нарушение. От друга страна, решаващият съд е посочил, че от данните по административната преписка се установява, че след подаване на заявлението за подпомагане за 2022г. заявителят е бил уведомен за установените несъответствие в обема на заявените за подпомагане площи спрямо предходно заявените такива. Следователно, ако са били налице предпоставки за намаляване на обема на подпомаганите площи/поради липса на регистрирано правно основание/, заявителят е следвало да ангажира съответните доказателства. Доказателства в тази насока не са представени пред административния орган, поради което за него не съществува задължението да изследва наличието на хипотеза по чл.17,ал.2,изр. последно от Наредба № 4. Впрочем доказателства в тази насока не са сочени от страната както в първоинстанционното, така и в настоящето производство.

Другото генерално оплакване на касатора, че решаващият съд не е обсъдил възражението му за нарушение на чл.15,ал.3 от наредбата, също не може да бъде споделено. Въпросната разпоредба, в редакцията й, която в сила към момента на издаване на оспорения акт, определя че Държавен фонд Земеделие едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица. От използвания в разпоредбата израз едновременно се следва извод, че прекратяването на ангажимента и предприемането на действията по възстановяване на сумите следва да се извършват от административния орган по едно и също време, с един и същ акт, което е сторено в случая. Впрочем, възражения в тази насока не са били правени пред първоинстанционния съд, поради което и в този случай не може да се приеме, че от неговата страна е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Направените оплаквания в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт относно изводите на административния съд, свързани с публикуването на заповед № РД09-503/27.04.2022г. за определяне на начални дати за прием на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от ПРСР 2014 2020г. са неоснователни. Дори административният съд необосновано на доказателствата по делото да е прие, че въпросната заповед е била публикувана на интернет-страницата на ДФЗемеделие, то това е неосносимо към спора, тъй като прекратяването на ангажимента е свързано с намаляване на площите чл.15,ал.3, т.1 във вр. с чл.17,ал.2 от Наредбата, а не при условията на чл. 15,ал.3,т.4 неподаване на заявление за заплащане по чл.6,ал.2.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен съд и неоснователност на жалбата, Административен съд Видин е постановил едно правилно съдебно решение, като не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ Земеделие, в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издател на акта, разноски по делото в размер на 100лв. юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 18.10.2023г. на Административен съд Видин, ІV-ти състав, постановено по адм. д.№ 59/2023г.

ОСЪЖДА ЕТ Г. Ч., [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], общ.Димово, обл.Видин, да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ