Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 11795/2023 г.

Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) В. Т. приподписана от юрк. Г., срещу Решение № 435 от 05.10.2023 г., постановено по адм. д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд В. Т. в частта, с която е оставено без уважение искането на директора на дирекция ОДОП В. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 284/30.12.2022 г., постановено по същото дело, в частта, с която се иска в потвърдителната част на решението да бъдат включени установени при ревизията допълнителни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 09.2016 г. - данък в размер на 87,22 лв. и лихви размер на 41,14 лв.; за данъчен период м. 09.2019 г. - данък в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лв.; за данъчен период м. 11.2019 г. - данък в размер на 681,18 лв. и лихви в размер на 102,57 лева.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължителните указания, дадени с Решение № 8075/24.07.2023 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 3867/2023 г. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част, като вместо него, бъде постановен съдебен акт, с който да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 284/30.12.2022 г., съобразно направеното искане по чл. 175 АПК.

Ответникът - Севи 15 ЕООД, чрез адв. Т., в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 226 вр. чл. 175 АПК, след като с Решение № 8075/24.07.2023 г., постановено по адм. д. № 3867/2023 г., Върховният административен съд е отменил Решение № 63/16.02.2023 г., постановено по адм. д. № 573/2021 г. на Административен съд - В. Т. и е върнал на същия съдебен състав за произнасяне по искане вх. № 299/18.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - В. Т. за поправка на ОФГ, при съобразяване с указанията и мотивите на касационната инстанция. ВАС е приел, че в конкретния случай формираната действителна воля на съда, досежно установените в мотивите на решението допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016г. по ф-ра № 0300082565/23.09.2016 г., издадена от К. и сие ООД и за м. 09.2019 г. по ф-ра № 0060103169/27.09.2019 г., издадена от ЕТ С. Л.-СС-91 /стр.587от делото, първи абзац/, не съответства на съдържанието на отхвърлителния диспозитив на решението, където тези периоди липсват в изчерпателното изброяване на данъчните периоди с доказани данъчни задължения на дружеството жалбоподател.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че в мотивната част на Решение № 284/30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 573/ 2021 г., е посочил, че оспореният ревизионен акт следва да бъде изцяло отменен в частта му за изброени данъчни, сред които не са м. 09.2016 г. и м. 09.2019 г. /стр. 15, абзац трети от решението, л. 587 от делото/. На същата страница от решението си, в абзац първи, съдът е изложил мотиви, че приема за доказано извършването на доставките по фактура № 0300082565/ 23.09.2016 г., издадена от К. и сие ООД и фактура № 0060103169/ 27.09.2019 г., издадена от ЕТ С. Л. - СС-91 и съответната последваща реализация на стоките по тези фактури, т. е. изложил е мотиви за дължимост на допълнително установените задължения по ЗДДС, по посочените две фактури. Същевременно, предвид приетото и неоспорено заключение на назначената ССЕ, съдът е приел, че посочените допълнително установени задължения подлежат на прихващане /каквото е извършено с ревизията/, с ДДС за възстановяване за м.07.2017 година. Тоест, данъчният резултат за данъчните периоди м. 09.2016 г. и м. 09.2019 г. е 0,00 лв., при посочени в РА съответно за данъчен период м. 09.2016 г. - ДДС в размер на 444,93 лв. и лихви в размер на 209,88 лв. и съответно за данъчен период м.09.2019 г. - ДДС в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лева. По отношение на искането за изменение на решението, в частта му, касаеща частичната отмяна на допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г., е посочено, че в мотивите си съдът е изложил съображенията за този резултат, като се е позовал на изчисленията на ССЕ и на обстоятелството, че същата не е съобразила факта, че при ревизията не са установени допълнителни задължения по ЗДДС, във връзка с фактури № 0030000306/31.12.2016 г. и № 0000221486/23.12.2016 г., издадени от Асо пика ООД /с обща данъчна основа 59,74 лева/. Именно по тези съображения, с диспозитива на решението, в съответствие с изложеното и в мотивите, съдът е отменил допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г., за сумата над 485,64 лв. до 681,24 лв. и лихви над 72,99 лв., до 102,57 лева. Решението е частично неправилно.

Основателно е касационното оплакване за допуснато от административния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължителните указания, дадени с Решение № 8075/24.07.2023 г., постановено по адм. д. № 3867/2023 г. на ВАС. Както се посочи, касационната инстанция е установила, че формираната действителна воля на съда, досежно установените в мотивите на решението допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016г. по ф-ра № 0300082565/23.09.2016 г., издадена от К. и сие ООД и за м. 09.2019 г. по ф-ра № 0060103169/27.09.2019 г., издадена от ЕТ С. Л.-СС-91 /стр.587от делото, първи абзац/, не съответства на съдържанието на отхвърлителния диспозитив на решението, където тези периоди липсват в изчерпателното изброяване на данъчните периоди с доказани данъчни задължения на дружеството жалбоподател. Първоинстанционният съд не е съобразил посочените задължителни указания, дадени с решението на ВАС, и повторно е постановил отхвърляне на искането за поправка на очевидна фактическа грешка в посочената част.

По смисъла на закона, очевидни фактически грешки са писмени грешки, грешки в пресмятането и други подобни неточности, както и несъответствието между формираната действителна воля на съда в мотивите на решението и изразяването й в диспозитива.

В случая, с Решение № 284/30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 573/ 2021 г., АС В. Т. е изложил мотиви за доказаност на действителното получаването на доставки на стоки по фактура № 0300082565/23.09.2016 г., издадена от К. и сие ООД и по фактура № 0060103169/27.09.2019г., издадена от ЕТ С. Л.-СС-91 /стр.587от делото, първи абзац/. Съответно, съдът е формирал извод за правилност на РА, в частта на установените допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016 г. в размер на 87,22 лв., заедно с лихви в размер на 41,14 лв. и за м. 09.2019 г. в размер на 126,15 лв., заедно с лихви в размер на 21,10 лв. Така формираната воля обаче не съответства на съдържанието на отхвърлителния диспозитив на решението, където така установените задължения за посочените периоди липсват.

Неправилно административният съд е приел, че извършеното с РА прихващане на посочените допълнително установени задължения за ДДС с данък за възстановяване за м.07.2017 г., обуславя извод, че РА следва да бъде отменен изцяло, в частта на установените задължения за ДДС за данъчните периоди м. 09.2016 г. и м. 09.2019 г., тъй като данъчният резултат за същите е 0,00 лв. В тази насока, както основателно сочи касаторът, съдът не е съобразил, че на обжалване, респ. на административен и съдебен контрол за законосъобразност, подлежи РА, в частта на установените задължения, а не в частта на дължимите задължения, оставащи за внасяне след извършено прихващане и/или възстановяване.

По гореизложените съображения, решението, в частта, с която е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 284/30.12.2022 г., в частта, с която се иска в потвърдителната част на решението да бъдат включени установени при ревизията допълнителни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 09.2016 г. - данък в размер на 87,22 лв. и лихви размер на 41,14 лв.; за данъчен период м. 09.2019 г. - данък в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лв., следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото решение, като в отхвърлителната част на диспозитива (л. 588 от делото, абз. 2) бъдат включени установените с РА допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016 г., в размер на 87,22 лв., заедно с лихви в размер на 41,14 лв. и за м. 09.2019 г., в размер на 126,15 лв., заедно с лихви в размер на 21,10 лв.

Решението е правилно в останалата му част.

По отношение на допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г., с Решение № 284/30.12.2022 г., АС В. Т. позовавайки се на констатациите на ССЕ и на обстоятелството, че при ревизията не са установени допълнителни задължения по ЗДДС, във връзка с фактури № 0030000306/31.12.2016 г. и № 0000221486/23.12.2016 г., издадени от Асо пика ООД, е приел, че РА следва да бъде частично отменен, в частта на установените задължения за ДДС за м. 11.2019 г. за сумата над 485,64 лв. до 681,24 лв., както и за начислените лихви за сумата над 72,99 лв. до 102,57 лв. С диспозитива на решението, в съответствие с изложеното и в мотивите, съдът е отменил допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г., за сумата над 485,64 лв. до 681,24 лв. и лихви над 72,99 лв. до 102,57 лв. Следователно, в тази част не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда в мотивите на решението и изразяването й в диспозитива му.

В посочената част, решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 вр. чл. 175 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 435 от 05.10.2023 г., постановено по адм. д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд В. Т. в частта, с която е оставено без уважение искането на директора на дирекция ОДОП В. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 284/30.12.2022 г., постановено по посоченото дело, в частта, с която се иска в потвърдителната част на решението да бъдат включени установените при ревизията допълнителни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 09.2016 г. - данък в размер на 87,22 лв. и лихви размер на 41,14 лв.; за данъчен период м. 09.2019 г. - данък в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 284/30.12.2022 г., постановено по адм. д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд В. Т. като диспозитивът на решението в отхвърлителната му част (л. 588 от делото, абз. 2), касаеща установените задължения по ЗДДС, се чете, както следва:

Установени допълнителни задължения за ДДС, както следва: за данъчен период м. 09.2016 г. - данък в размер на 87,22 лв., заедно с лихви размер на 41,14 лв.; за данъчен период м. 09.2019 г. - данък в размер на 126,15 лв., заедно с лихви в размер на 21,10 лв.; за данъчен период м. 11.2019 г. данък в размер на 485,64 лв., заедно с лихви в размер на 72,99 лв..

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 435 от 05.10.2023 г., постановено по адм. д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд В. Т. в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА