Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 11800/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Ахмед, гражданин на Ирак, против Решение № 6295 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6822/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението.

Ответникът, заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата.

Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Ахмед, гражданин на Ирак, против Решение № 10242/16.06.2023 г. на заместник – председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им.

По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Соченото в молбата от 05.02.2024 г. образувано дело пред СЕС не основава допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който мотивирано е приел неприложимостта му към конкретното производство.

Видно от бежанската история чужденецът не е имал проблеми с полиция и власти, не е членувал в политически партии и не е била арестуван. Липсват данни за лично преследване на търсещият закрила в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Не се твърди по делото, че Д. Ахмед е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната на произход. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Продължителното пребиваване на жалбоподателя в Р. Б. и желанието му да живее в нея са причини, които са извън приложното поле на защитата по смисъла на ЗУБ. В чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, но тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, каквито в случая не се сочат, не са и налице.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не преценил информацията за състоянието на сигурността в Ирак. По делото е приложена и обсъдена справка № МД-107/15.02.2023 г. на дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС относно сигурността на страната по произход, която основава извода в обжалваното решение за липса на данни за груби нарушения на човешките права в страната на произход, както и че не е налице въоръжен конфликт. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Следва да бъде отбелязано, че подадената от Д. Ахмед молба е четвърта поред, явява се последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ и съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, относимата редакция ДВ бр.52, 2007 г., обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта и в касационната жалба търсещият закрила не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец и/или хуманитарен статут. Само по себе си нежеланието му да се завърне в държавата по произход не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

По изложените съображения решението на Административен съд София-град като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6295 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6822/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА