Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: И. Р. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 11808/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Ф., гражданин на Руската федерация против решение № 274/23.10.2023г. по адм. д. № 542/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на Феклисов против Решение № 12681 от 23.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът не е съобразил актуалната обстановка в страната на произход, че е допуснал нарушение на нормите на Закона за убежището и бежанците и на правото на Европейския съюз при преценка за липса на основания за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, както и че не е съобразена задължителната практика на Съда на Европейския съюз по дело С-159/21. Моли за отмяна на съдебното решение и на административния акт.

О. П. на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима.

Административният съд е установил, че М. Ф. е гражданин на Руска федерация, руснак, роден в Украйна, [вероизповедание], женен, с висше образование, програмист. На 07.10.2022г. е подал молба за международна закрила. Влязъл е в България легално с виза през 2018г., а впоследствие до 30.05.2022г. е разполагал с разрешение за пребиваване в страната. Молбата за международна закрила е мотивирана с опасения за наказателно преследване от страна на руските власти заради политическата дейност на молителя и отношението му към войната срещу Украйна, както и с опасения, че той е следен от тези власти и в България. В първоинстанционното производство са представени писмени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя.

По преписката е приложено писмо от ДАНС до ДАБ от 21.12.2022 г. съгласно което ДАНС разполага с информация отразена в справка рег. № RB 202001-001-03/Б-6-3878/14.12.2022г., че М. Ф. представлява заплаха за националната сигурност и възразява да му бъде предоставена закрила в Р. Б. Справката не е приложена по делото.

При така установените факти съдът е счел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съобразяване на материалния закон и неговата цел.

По същество за правилен е счетен изводът на председателя на ДАБ за липса на предпоставките, предвидени в чл.8 и чл. 9 ЗУБ, а твърденията на жалбоподателя във връзка с преценката на предпоставките за предоставяне на международна закрила са счетени за недоказани, противоречиви и необосновани. Съдът се е позовал на приложената Справка вх. № ЦУ-829 от 15.06.2023 г. на Д. М. дейност на ДАБ при МС. Приел е, че представените от кандидата за закрила доказателства за възпрепятстване при участието му в митинги в страната на произход не представляват преследване по смисъла на закона. Съдът е формирал извод, че обявената в Русия частична мобилизация и специална военна операция в Украйна е предоставила възможност за подаване на молба за международна закрила, като начин за узаконяване на престоя на жалбоподателя в България. Въпреки това приел, че не са налице основания за приложение на принципа за бежанец sur place. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е напуснал страната си на произход поради излагане на опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, нито съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ.

Освен това е прието, че е налице отрицателната предпоставка са предоставяне на статут на бежанец, а именно наличие на данни, че лицето представлява заплаха за националната сигурност на Р. Б. изключващо обстоятелство по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Въз основа на становището на ДАНС е направен извод и за липса на основание за приложение на принципа забрана за връщане.

Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по делото не е изяснена, а изводите на съда не са съобразени с константна и обстойна практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз.

Съдът не е изискал допълнителни данни от ДАНС във връзка с отрицателното становище за предоставяне на международна закрила, включително по делото не е представена справка рег. № RB 202001-001-03/Б-6-3878/14.12.2022г., поради което не е изяснено въз основа на какви обстоятелства е налице заплаха за националната сигурност. Поради това необоснован, формиран при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съответно при невъзможност за преценка на материалния закон е изводът, че лицето попада в изключенията на чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ. При това посоченият текст изисква наличие на сериозни основания, водещи до предположение, че лицето представлява опасност за националната сигурност. В кориците на делото няма данни, водещи към такива сериозни основания. Съдът е следвало да изиска още допълнителни данни от ДАНС в тази връзка, включително цитираната справка. При преценка на подобни данни следва да бъде съобразявано решението на ЕСПЧ от 20.06.2002г. по дело А. Нашиф срещу България и цитираната в него съдебна практика.

Вярно е, че ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС предвиждат изключения от международна закрила и от принципа за забрана за връщане за лицата, които представляват заплаха за националната сигурност. Само че при разглеждане на молби за статут българският съд следва да прилага не само националното право и правото на ЕС, но и Европейската конвенция за защита правата на човека. Закрилата срещу връщане, която произтича от член 3 от ЕКПЧ се прилага по отношение на всички лица, застрашени от връщане, и е абсолютна / делата Sufi and Elmi срещу Обединеното кралство, Salah Cheekh срещу Нидерландия, MSS срещу Белгия и Гърция/. Принципът за забрана за връщането също така произтича от член 3 от Конвенцията против изтезанията и член 7 от Международния пакт за граждански политически пакт. Поради това и на базата на международното публично право съдът дължи мотиви по забраната за връщане дори при наличие на изключенията за предоставяне на международна закрила.

От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ, Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради политическите му убеждения, отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Русия. Налице са доказателства, че спрямо него са предприети административни мерки в тази връзка. Съдът не е обсъдил тези доказателства в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход.

Действително, неприемане на политическия режим в страната на произход и на войната и военните действия, извършвани от една държава, сами по себе си не са основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях.

Съгласно член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95 понятието политическо мнение обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя. Понятието трябва да се тълкува широко и може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя. От значение при преценката за преследване е не толкова какви са личните мотиви на молителя, а дали субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически (решение на Съда на ЕС от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas, C‑280/21, т. 26 и т.27).

Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за основателни. В решението си по делото Y и Z обаче, СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване.

Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще.

Преценката дали жалбоподателят може, предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си трябва да се извърши бдително и предпазливо / решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C‑71/11 и C‑99/11, т. 76 и 77/. За целта трябва да се обсъдят и преценят всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директивата фактът, че молителят вече е бил преследван е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава .

Това налага отмяна на решението на административния съд и връщане на преписката за ново разглеждане на съда. При новото произнасяне следва да се изискат допълнителни сведения от Държавна агенция за национална сигурност. При произнасянето съдът следва да има предвид цитираната по-горе съдебна практика и указанията за тълкуване на понятията политическо мнение, основателни опасения и преследване.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл.222, ал.2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 274/23.10.2023г. по адм. д. № 542/2023 г. по описа на Административен съд Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Русе при спазване дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ АГЛИКА АДАМОВА