О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4455

гр. София, 03.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1931/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени три касационни жалби срещу постановените във възвивното производство по гр. д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив решения : решение № 768/07.06.2023 г.- постановено по главния иск по чл.108 ЗС, и решение № 1229/16.10.2023 г. за допълване на първото решение по същото дело, с произнасяне по предявеният от В. С. К. и Е. С. П. инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

1. С първата касационна жалба вх. № 24169/31.07.2023 г., подадена от „Фундамент“ ООД, чрез пълномощник адв. З. О., се обжалва основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр. д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е частично недопустимо, а по същество и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. С изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и по чл.280, ал.2, предл. второ и трето ГПК. С допълнително изложение вх.№ 38047/11.12.2023 г. се твърди недопустимост – основание по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК изцяло на въззивното решение по иска по чл.108 ЗС, също и на първоинстанционното решение по този иск, като постановени по отношение на ответника К. Т. Г., който е починал още преди даване ход на устните състезания в първата инстанция, но не всички негови законни наследници са участвали в делото, който факт не е бил известен по приключване на въззивното производство.

По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни страни, с които същата се оспорва като неоснователна, като се претендират и разноски, така :

- общ писмен отговор от М. Т. П. - чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., Г. Д. Б. и С. Д. Б. - двамата чрез адв. Д. Б.,

- отделни писмени отговори от В. С. К. и Е. С. П.-всяка чрез адв. К. Д..

- общ писмен отговор от И. А., В. Г. и В. Ч., чрез адв. М. Б.,

- общ писмен отговор чрез пълномощник адв.З. З., от С. К. Б., А. Я. М., Е. Н. К., К. М. Б., А. Г. К. – М., А. К. Л., Р. Т. К., К. А. М., Н. А. П., И. Н. К., Н. К. Г., Н. Г. П., А. М. К., Р. Г. К., Н. А. У. и К. К. Б.,

- общ писмен отговор от Д. М. А. - лично, а чрез него като адвокат-пълномощник и от Г. Г. К., Т. В. Т., К. И. И., М. Г. Д. – Г., С. И. К., Л. С. К. и К. Т. Г..

2. С втората касационна жалба вх. № 35326/17.11.2023 г. на община Пловдив, подадена чрез юрк. И. А. и юрк. С. Л., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС - Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК. Твърди се, че това решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Интересът си от касационната жалба община Пловдив обосновава с качеството си на страна по делото като трето лице-помагач на ищеца „Фундамент“ ООД, макар с решението чл.250 ГПК въззивният съд да е посочил, че то подлежи на обжалване само от дружеството. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане касационното обжалване. Претендират се разноски.

По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни страни, с които същата, макар и допустима, се оспорва като неоснователна, като се претендират и разноски, така :

-общ отговор от В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д.,

-общ отговор от М. Т. П. чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., и от Г. Д. Б. и С. Д. Б.-двамата чрез адв. Д. Б.,

-общ отговор от И. А., В. Г. и В. Ч. чрез адв. М. Б..

С последните два отговора е направено и възражение за недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение, без конкретно уточнение.

3. С третата касационна жалба вх. № 38212/12.12.2023 г. подадена от „Фундамент“ ООД, чрез адв. З. О., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС - Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК. Твърди се, че то е нищожно-постановено от незаконен състав на съда, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанието по чл.280, ал.2, предл. първо ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване. Претендират се разноски.

Против тази трета касационна жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил общ писмен отговор от насрещните страни В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Останалите страни по делото не са взели становище по подадените касационни жалби. В хода на администриране на касационните жалби, въззивният съд е констатирал смъртта на ответниците К. Т. Г. и М. Н. Б., като на наследниците им са връчени преписи от касационните жалби - съответно на наследниците на К.Г., които не са страни по делото на собствено основание (такъв е наследникът Н. К. Г.), а именно Е. Н. Г. и Т. К. Г., и на наследниците на М.Б. - Г. П. Б. и Н. П. Б..

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С първоинстанционното решение № 261131/09.04.2021 г. по гр. д. № 1398/2017 г. на РС – Пловдив, поправено с решение № 261192/ 14.04.2021 г. по същото дело (с добавяне на осъдителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС и на община Пловдив като ответник по исковете за нищожност на посочения договор), е бил уважен изцяло предявеният от „Фундамент“ ООД срещу А. Я. М., К. Т. М., М. М., Н. Г. П., Р. С. М., К. А. М., С. А. М., Н. И. К., Р. Г. К., А. Г. К.-М., Е. Н. К., К. М. Б., А. М. К., Е. С. П., В. С. К., Р. П. К., Н. К. Г., М. Т. П., Ч. Й. К., К. Б., В. Г. К., Б. Л. Л., П. И. В., Л. Н. У., М. П. К., А. К. Л., И. С. А., В. А. Г., В. А. Ч., К. Т. Г., Л. С. К., С. Ю. К., Н. А. П., М. Н. Б., С. Д. Б., Г. Д. Б., П. В. Д., В. К. И., Г. Г. К., Р. Т. К., Т. В. Т., М. Т. К., П. К. К., Х. Д. Г., К. И. Б., К. И. И., Д. М. А., М. Г. Д.-Г., И. Н. К., Н. С. Б., Н. Б. К., В. К. К.- В. осъдителен иск за собственост, като ищецът е признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ от 23,13 кв м заедно с 0,5 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № *** по същата КК, с адм. адрес : [населено място], бул.Х. Б., № 71, ет.1, с предназначение: обекти със специално предназначение, с подробно описани съседи на обекта, на основание добросъвестно 5 годишно давностно владение от 24.10.2011 г., установено въз основа договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г., сключен с О. П. и са осъдени ответниците да му предадат владението на същия обект. Със решението са отхвърлени предявените от В. С. К. и Е. С. П. срещу „Фундамент“ ООД и община Пловдив, насрещни искове за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради невъзможен предмет-чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД и евентуалният иск за обявяване нищожността на същия договор поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД. Посочено е още, че по делото е участвал като трето лице-помагач община Пловдив.

Въззивният съд, сезиран с пет въззивни жалби срещу двете първоинстанционни решения, подадени от част от ответниците по иска по чл.108 ЗС, и от двете ищци по установителните искове за нищожност, със своето основно /първо/ решение № 768/07.06.2023 г. по гр. д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив, е отменил изцяло обжалваните първоинстанционни решение № 261131/09.04.2021 г. и решението по чл.247 за неговата поправка с № 261192/ 14.04.2021г., двете постановени по гр. д. № 1398/2017 г. на РС – Пловдив, вместо което е постановил отхвърляне на предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС (в неговите установителна и осъдителна части) с предмет правото на собственост спрямо процесния самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], подробно описан в диспозитива на акта, на соченото придобивно основание от ищеца добросъвестно 5-годишно давностно владение, считано от 24.10.2011 г. въз основа на договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. с община Пловдив след публичен търг от 29.09.2011 г., предявен иска от „Фундамент“ ООД спрямо ответниците-етажни собственици на сграда в режим на етажна собственост на адм. адрес: [населено място], [улица], № 71 и 73, а именно : А. Я. М., К. Т. М., М. Т. М., Н. Г. П., Р. С. М., К. А. М., С. А. М., Н. И. К., Р. Г. К., А. Г. К.-М., Е. Н. К., К. М. Б., А. М. К., Е. С. П., В. С. К., Р. П. К., Н. К. Г., М. Т. П., Ч. Й. К., К. Б., В. Г. К., И. Н. Л., Л. Б. Л., Н. Г. В., В. П. С., Б. П. В., Л. Н. У., М. П. К., А. К. Л., И. С. А., В. А. Г., В. А. Ч., К. Т. Г., Л. К. С., С. Ю. К., Н. А. П., М. Н. Б., С. Д. Б., Г. Д. Б., П. В. Д., В. К. И., И. З. Д., Г. З. Д.-В., Р. Т. К., Т. В. Т., М. Т. К., П. К. К., Х. Д. Г., К. И. Б., К. И. И., Д. М. А., М. Г. Д.-Г., И. Н. К., Н. С. Б., Н. Б. К., и В. К. К.- В..

Това въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр. д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив е било поправено с решение № 1450/23.11.2023 г. по същото дело, като в диспозитива, с който е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на „Фундамент“ ООД срещу физическите лица ответници-етажни собственици за посочения обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], са добавени имената и на ответниците-етажни собственици С. И. И., Н. А. У. и П. Й. Н.-У., както и е изменено и допълнено същото основно въззивно решение № 768/07.06.2023 г. в частта за разноските. Това второ въззивно решение не е обжалвано самостоятелно, поради което основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. има съдържание съобразно него.

Въззивният съд, след като подробно е описал оплакванията по сезиращите го пет въззивни жалби и изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, е изложил и своите съображения по спора в рамките на проверката на първоинстанционното решение по чл.269 ГПК. Въззивният съд е отрекъл правилността на изводите по първоинстанционното решение, изведени от приетата по делото изготвена от етажните собственици проектна документация през 1994 г., акта за узаконяване № 21 от 05.07.1994 г. на името на всички собственици и Разрешение за ползване № 94-Г-13/ 11.07.1994г., че с тях се обективира решение при единодушие на етажните собственици за промяна предназначението на процесната портиерна в магазин за търговска дейност, и че възражението на етажните собственици, че това портиерно помещение и към настоящия момент е обща част, такава каквато е била до 1994г., е неоснователно. Съответно е прието от въззивния съд обратното : първо, че в правнорелевантния период, на който ищецът се позовава да е осъществявавано давностното владение от 24.10.2011 г. – до предявяване на настоящата ИМ – 30.01.2017г, е действал нормативен акт, определящ изрично начина на преустройства в общи части, което по същността си означава вкл. фактически действия във връзка с предназначението на съответните обекти и промяната му, а именно след вземане на нарочно решение на общото събрание, по чл.4, ал.1, т.11 от ПУРНЕС/ отм., в редакцията му Изм.-Изв., бр.14 от 1957 г., действаща до неговата отмяна с ДВ, бр.6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г./ отм.//. Второ, че по делото няма доказателства за акт или поведение, от които да се изведе недвусмислено воля на етажните собственици за изменението на предназначеинето на портиерското помещение, в контекстна на допуснатата с ТРОСГК 39-1986 г. възможност такава воля да не изрично писмено изразена. Трето, прието е, че горепосочената проектна документация от 1994 г., на която се е позовал и първоинстанционният съд, се явява неотносима към процесното портиерско помещение. Последния извод е обоснован от въззивния съд с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза на в. лице Б.К., че тази документация касае не касае процесното спорно помещение за портиер/портиерна, а друг обект в същата етажна собственост, а именно оформилото се след последващо напречно и надлъжно укрепване през 1968 г. при колонадата от запад по първоначалния проект и строеж, с което се е оформил проход, по-късно затворен като помещение / в момента траурна агенция/, като в графичната част на заключението тези две помещения са разграничени чрез цветово отразяване. Формиран е решаващ извод от въззивния съд, че процесният спорен обект, макар и със специално предназначение, поради което и самостоятелен обект, не съставлява самостоятелен обект на собственост, поради притежаваната характеристика по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС като обща част, принадлежаща на собствениците на самостоятелните обекти на собственост в жилищната сграда – етажна собственост.

На следващо място въззивният съд, след като е отрекъл правилността и на извода на първата инстанция, че ищецът е бил добросъвестен владелец на процесния обект от датата на договора с община Пловдив от 24.10.2011 г., е формирал собствен извод, че в настоящия случай не е налице изискуемата предпоставка по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, а именно владението като фактическа власт да се осъществява на правно основание, годно да направи ищеца собственик. Посочено е, че макар договорът за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г., сключен между ищеца и община Пловдив, да не е нищожен, доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна, то сделката не поражда вещно-транслативния ефект на прехвърлителна относно собствеността сделка в полза на купувача по този договор, ако прехвърлителят не е собственик на вещта, поради което не е налице правно основание, годно да направи приобретателя собственик, дори и да се приеме, че е имал качеството на владелец по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС.

В заключение е прието, че следва да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявеният иск по чл.108 ЗС.

В допълнение към тези свои съображения за неоснователност на иска по чл.108 ЗС, въззивният съд е изложил и своето съгласие с възраженията срещу иска по чл.108 ЗС по всяка една от подадените пет въззивни жалби, обобщено свеждащи се до това, че по делото е установено, че процесната портиерна е обща част на сградата-етажна собственост по предназначение, че от събраните по делото доказателства не се установява промяна на този статут на портиерната като обща част на етажната собственост, че ищцовото дружество не може да придобие нито по сделка, нито по давност, такава обща част на сградата поради законова забрана за това, че се оборва липсата на знание у ищеца, че праводателят му не е собственик на вещта с оглед водените предходни съдебни производства вкл. по гр. д.№ 59/2009 г. на ПРС – ХІІ гр. с. за връщане на владението върху спорната вещ на наемодателите - ответници по настоящото дело. По повод въззивната жалба от адв. К. Д. като пълномощник на В. С. К. и Е. С. П., е посочено още, че поради уважаване на жалбата им в съществената й част относно искането за отхвърляне на така предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС поради неустановена материално-правна легитимация на ищцовото дружество върху спорния обект като обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, не са налице условията за разглеждане на евентуално предявения иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

С последващо решение № 1229/16.10.2023 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК, въззивният съд е допълнил своето основно решение № 768/07.06.2023 г. в частта на предявения при условията на евентуалност инцидентно установителен иск от адв. К. Д., като пълномощник на В. С. К. и Е. С. П., на основание чл.26, ал.1, пр. първо ЗЗД, като е постановено решение, с което на основание чл.26, ал.1, пр. първо ЗЗД е прогласена нищожността на сключения между „Фундамент“ ООД и община П. Д. за покупко - продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради противоречие със закона. Указано е, че това решение по чл.250 ГПК подлежи на обжалване само от ответника „Фундамент“ ООД. Посочено е в мотивите на това решение по чл.250 ГПК, че предявеният от част от ответниците, а именно от В. С. К. и Е. С. П. чрез адв.Кр.Д., под формата на възражение с отговор на исковата молба инцидентно установителен иск за прогласяване нищожност на договора Договор за покупко-продажба № № 04-2011/ 24.10.2011 г., е основателен в частта по предявения при условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на договора между „Фундамент“ ООД и община Пловдив поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Този резултат въззивният съд е основал на приетото от него, че искането за произнасяне по първото основание относно предявения инцидентно установителен иск за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, е неоснователно, доколкото обектът, предмет на договора, не е физически невъзможен предмет, тъй като съществува, но поради характера на обекта като обща част по смисъла на чл.38 ЗС, изследвана в основното решение, не може да бъде обект на придобиване както на оригинерно правно основание–придобивна давност, така и на деривативното основание –договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г., сключен между „Фундамент“ ООД и О. П. - разпоредителна сделка. Прието е, че в случая правната невъзможност покрива визираното по чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД основание за нищожност на сделката поради противоречие със закона, на което основание следва да се уважи така предявения при условията на евентуалност инцидентен установителен иск .

По преценката за наличието или липса на основание за допускане на касационното обжалване, настоящият касационен състав намира следното:

1.По касационната жалба на „Фундамент“ ООД срещу основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г., поправено, също изменено и допълнено относно разноските с решение № 1450/23.11.2023 г. по същото дело :

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора „Фундамент“ ООД се твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложения второ и трето ГПК – частичната недопустимост и очевидна неправилност. Твърди се, че решението на първостепенния съд е било обжалвано само от част от етажните собственици, но с въззивното решение предявения иск е бил отхвърлен по отношение на всички. С допълнително изложение след срока за обжалване се сочи недопустимост и поради смърт на ответник преди приключване устните прения в първата инстанция. Очевидната неправилност е обоснована с прилагане закона в неговия обратен смисъл и явна необоснованост поради нарушение на правилата на формалната логика.

Поставени са следните въпроси, за които се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК : 1.Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, да подведе установените факти под приложимата материалноправна норма и въз основа на това да реши повторно материалноправния спор по същество или е достатъчно само да се произнесе по пороците на първоинстанционното решение, посочени във въззивните жалби ? – противоречие с т.2 на ТР № 1 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. 2.Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани по делото, заедно и поотделно, да отговори на всички възражения и доводи на страните и при произнасянето си да вземе предвид всички факти от значение за правния спор ? – противоречие с Решение по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г. о. и Решение по търг. д. №/587/2018 г. на ВКС, I т. о. 3.Представлява ли правно основание за добросъвестно владение валидният договор за продажба ? - противоречие с ТП № 6/1974 г. на Пленума на ВС и Решение по гр. д. № 2253/2013 г. на ВКС, I г. о.

Настоящият касационен състав, при изпълнение на задължението си да осъществи служебно преценка за валидност и допустимост на въззивното решение, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, дори и без такива оплаквания от касатора, и при вероятност то да е недопустимо, да го допусне до касационен контрол, намира, че в случая е налице основание да се допусне касационно обжалване на основното въззивно решение по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, поради необходимостта от проверка на допустимостта му. Съмнение за това се повдига от данните за смърт на двама от ответниците - К. Т. Г. и М. Н. Б., починали съответно на 17.08.2017 г. и на 17.12.2020 г. (според събраните в хода на администриране на касационните жалби удостоверения за техните наследници), и датата на приключване устните прения пред първата инстанция - 14.01.2021 г., в контекста и на трайно установеното в практиката на ВКС по приложението на закона, че спорът дали даден обект е обща част следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици (решение № 123 от 21.06.2013 год. по гр. д. № 940 по описа за 2012 година, II г. о. на ВКС, решение № 12 от 11.03.2021 г. по гр. д. №1403/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 132 от 31.07.2024 г. по т. д. № 801 по описа за 2023 г. на ВКС, ТК). Преценката за допустимостта на въззивното решение ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК предхожда разглеждането на другите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК, поради не следва да обсъжда дали съществува основание за допускане обжалване на въззивното решение в тази част по 280, ал.1, т.1 ГПК по посочените по-горе въпроси на касатора, респ. и това по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.

По допускане на обжалването касаторът „Фундамент“ ООД дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на 102,60 лв.

2.По касационните жалби на община Пловдив и на „Фундамент“ ООД срещу допълнителното въззивно решение по чл.250 ГПК № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС - Пловдив :

При липсата на конкретни доводи за необжалваемост на това решение, направено с два от отговорите по жалбите, се извършва проверка за допустимост на обжалването по чл.280, ал.3 ГПК, и се установява, че решението подлежи на касационно обжалване като постановено по искове за нищожност с цена над 5 000 лв. - чл.69, ал.1, т.4 ГПК, вр чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Касационната жалба на община Пловдив срещу решението по чл.250 ГПК е допустима, защото общината е била надлежно конституирана по делото като ответник по исковете за нищожност на договора между нея и „Фундамент“ ООД, по които двамата ответници са задължителни необходими другари (ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК на ВКС). Страните в съответното производство придобиват това процесуално качество, което следва от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото, а оттам и обвързаността им от постановеното решение следва да се определи с оглед на това им качество, а не с оглед на изрично посоченото от страните или съда такова. Правото на касационна жалба на община Пловдив срещу решението по чл.250 ГПК произтича от нейното качество на главна страна-ответник по тези искове, и не зависи нито от посочването от самата страна на процесуалното й качество, нито от посочването в обжалваното решение коя страна има право да го обжалва. Следва са се има предвид и че подаването на жалба от всеки от необходимите другари има действие и за останалите-чл.216, ал.2 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора община Пловдив се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на това допълнително решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК - прилагане на неприложима норма. В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните? - противоречие с Решение № 34/26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г. на II г. о., Решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV г. о.; 2. Препращането към заключение на вещото лице, съдържащо правен извод, който въззивният съд счита за правилен, освобождава ли съда от задълженията да посочи собствените мотиви по посочени във въззивната жалба възражения? - противоречие с Решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г. о. и Решение № 443/25.10.2021 г. по гр. д. № 166/2011 г. на IV г. о.; 3. Може ли съдът в производство по чл. 250 от ГПК да постанови допълнително решение, като измени мотивите на решението, допълнение на което се търси ? - противоречие с Решение № 152/14.01.2020 г. по гр. д. № 1037/2019 г. на II г. о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора „Фундамент“ ООД се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение първо ГПК – поради вероятната му нищожност - постановено в различен състав от този, който е постановил решението по съществото на спора, и по чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК - частична недопустимост, тъй като решението на първостепенния съд е било обжалвано само от част от етажните собственици, но с въззивното решение предявения иск е бил отхвърлен по отношение на всички. Твърди се, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси, като решени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани по делото, заедно и поотделно, да отговори на всички възражения и доводи на страните и при произнасянето си да вземе предвид всички факти от значение за правния спор? – противоречие с Решение по гр. д. № 2296/2018 г. на II г. о. и Решение по търг. д. № 587/2018 г. на I т. о.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, дори и да няма формулирани от касатора правни въпроси, като в контекста на разясненията в т. 1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция следва служебно да извърши проверка за евентуално наличие на такива пороци по чл.280, ал.2 ГПК и без касаторът да се позовава на наличието им, респ. без да е ограничен само от изложените от касатора доводи за такива пороци. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане касационното обжалване, прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не възниква понастоящем съмнение въззивното решение по чл.250 ГПК да е нищожно или недопустимо. Не се установява твърдяното от касатора „Фундамент“ ООД произнасяне от незаконен състав. Основното въззивно решение е постановено от съдиите, взели участие при разглеждане на делото при даване ход на устните състезания в последното открито съдебно заседание пред въззивния съд. Решението по чл.250 ГПК е постановено след това, в закрито заседание, каквато възможност е уредена в чл.250, ал.2 ГПК, и от състав на съда, в който едни от съдиите е различен. Процесуалният закон, обаче, не поставя изискване съдебният състав, постановяващ решение по чл.250 ГПК в последващо закрито заседание, да е същият като този, участвал в последното открито съдебно заседание в съответната инстанция. В гражданския процес не съществува принципа на неизменност на съдебния състав, и е допустимо в производство по чл.250 ГПК да участват съдии, които не са постановили основното решение.

Прегледът на текста на основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив и на решение № 1229/16.10.2023 г. по същото дело за неговото допълване, разкрива очевидната констатация, че въззивният съд е възприел неправилно съдържанието на основно въззивно решение, доколкото в мотивите на основното решение е прието, че поради отхвърляне на иска по чл.108 ЗС не са налице условията за разглеждане на евентуално предявения иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, а с решението по чл.250 ГПК е налице произнасяне по същество на тези искове, поради което е осъществено основанието за допускане касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето /очевидна неправилност/ ГПК на решението по чл.250 ГПК. Това изключва преценка дали е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както вече бе посочено по-горе.

По допускане на обжалването касаторите-необходими другари „Фундамент“ ООД и обшина П., дължат заплащане на пропорционална държавна такса, която в случая е равна общо на 102,60 лв.

Следва да се конституират наследниците на К. Г. – без Н. К. Г., който вече участва като страна по делото, и наследиците на М. Б..

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като ответни страни в касационното производство Е. Н. Г. и Т. К. Г. /законни наследници на починалия ответник К. Т. Г./, както и Г. П. Б. и Н. П. Б. /законни наследници на починалия ответник М. Н. Б. /.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 768/07.05.2023 г., поправено, изменено и допълнено относно разноските с решение № 1450/23.11.2023 г., двата акта постановени по в. гр. д. № 135/2022 г. на ОС – Пловдив, по касационната жалба на „Фундамент“ ООД.

УКАЗВА на касатора „Фундамент“ ООД в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 102,60 лв., КАТО при неизпълнение в цялост на горното указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното по чл.250 ГПК въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, по касационните жалби на „Фундамент“ ООД и на община Пловдив.

УКАЗВА на касаторите „Фундамент“ ООД и община Пловдив, в 1-седмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса общо в размер на 102,60 лв., КАТО при неизпълнение в цялост на горното указание, касационните жалби ще бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство прекратено.

При внасяне на дължимите държавни такси в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване на открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :