Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 11739/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Х. от София против решение № 5408/16.08.2023г. постановено по адм. д. № 3595/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РА50-876/29.11.2021г. на главния архитект на Столична община. Със заповедта на основание чл.129, ал.2 във вр. с чл.108, ал.5 ЗУТ и Протоколи №, № ЕС-Г-15/27.02.2018г., ЕС-Г-73/02.10.2018г. и ЕС-Г-65/03.09.2019г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), е отказано одобряването на проект за подробен устройствен план (ПУП) Изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за урегулирани поземлени имоти (УПИ) I-195 и ІІ-за административна сграда в обхвата на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.404.180 и 68134.404.182 по КККР на София за образуване на нови УПИ I-180 За Жс и УПИ ІІ-182 За офиси, търговия, Тп и Пг, кв.723, местността [местност], София, с предвиденото в тях застрояване, съгласно приложен проект.

Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че за вносителите на проекта съществува задължение да ограничат височината на предвиденото строителство до височината на околните сгради, че не са изпълнили указанията на ОЕСУТ за предвиждане на минимум 40 % за озеленяване, както и че главният архитект е бил обвързан от решенията на ОЕСУТ. Иска отмяна на оспореното решение, връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът главен архитект на Столична община в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар.

Ответниците М. Х., В. Х., Е. Х., К. Х., Н. Х., Л. Х., Е. Х., М. Х., К. Д., Г. Г., И. Р., Д. Б., М. Б., С. П., А. Р., Камекс ООД и Марж ООД намират касационната жалба за основателна.

Прокурорът от Върховната прокуратура излага подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена в нейната цялост. За да постанови отказа си да одобри внесения ПУП-ИПРЗ и РУП, главният архитект на Столична община е прел, че вносителите на проекта не са изпълнили дадените с решенията по т.9 от Протокол №ЕС-Г-15/27.02.2018г. и по т.12 от Протокол №ЕС-Г-73/25.09.2018г. на ОЕСУТ, както и че неизпълнението на тези е довело до противоречие на проекта с нормата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. С решението по т. 9 от Протокол № ЕС-Г-15/27.02.2018г. ОЕСУТ е указано привеждане на проекта в съответствие с изискванията на ЗУТ, включително на тези по чл.108, ал.5 за целесъобразно устройство на УПИ предмет на плана като предвиденото застрояване в УПИ ІІ-182 да се прецизира като се съобрази и подравни с височината на съществуващите сгради по фронта на [улица], които определят характера на застрояване и формират силуета на булеварда. С Решение по т.12 от Протокол №ЕС-Г-73/25.09.2018г. ОЕСУТ след като е констатирал, че внесения коригиран проект не удовлетворява дадените предходни предписания, повторно е указал да бъде съобразена височината на проектираната сграда, както и да съобрази необходимата минимална площ за озеленяване 40 %, а не както е предвидена 25 %.

Основателно е твърдението на касатора, че приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, допуска част от озеленяването да бъде реализирано върху застрояването вертикално и/или хоризонтално. Въпреки резервите на настоящия състав, относно реалната приложимост на тази законова възможност, както и относно трайността на подобен вид озеленяване, следва да се приеме, че изискваният минимален процент за озеленяване е постигнат.

Неоснователни са останалите твърдения на касатора относно неправилно тълкуване на нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, както и относно липсата на превишение на максимално допустимата височина на сградите в процесната зона на София 50 метра, тъй като разработката предвиждала височина 37 метра, която била значително по-ниска от допустимата.

Правно неприемливо е нормите от един и същ нормативен акт, да се тълкуват и да се прилагат самостоятелно, независимо една от друга. Регулацията която ЗУТ има за цел е посочена в чл. 1, ал. 2 от закона, а именно уреждане обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Р. Б. и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Постигането на така прокламираната цел налага всеки един от текстовете на закона да се тълкува и прилага в съзвучие с останалите правни норми. В случая нормата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, следва да бъде разглеждана в неразривната й връзка с тази на чл. 108, ал. 5 от същия закон. Приложимата в случая редакция на чл. 27, ал. 3 (с оглед допълнителната разпоредба на 45 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ бр. 25/2019г) е следната плътността и интензивността на застрояване не се ограничават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии. Ако тази норма бъде тълкувана самостоятелно би се стигнало до парадоксалния извод, че процесният УПИ би могъл да бъде застроен върху 100 % от площта си със сграда с петдесетметрова височина. За да не се стига до подобен парадоксален прочит на посочената правна новела е създаден текстът на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, съгласно който предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Тълкуването на чл. 27, ал. 3 във връзка с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ води до извода, че превишението на предвидените в ОУП и/или ПУП, плътност и интензивност е допустимо дотолкова, доколкото е необходимо да се покрият калканите на съседните урегулирани поземлени имоти. Превишението следва да бъде извършено не неограничено и безконтролно, а при спазване на принципа на необходимата достатъчност.

Прави впечатление, че този принцип не е спазен с внесеният първоначален проект и с преработените му варианти. Видно от таблицата съдържаща се във варианта от 2018г. /л.84 и сл./ е, че при допустим коефициент на интензивност /Кинт 3,5/, за УПИ ІІ-182 е предвиден Кинт 6,5. Предвидената плътност е 75 %, при допустима 60 %. Фактът, че допустимата плътност е превишена с, а допустимата интензивност с над 85 %, недвусмислено сочи, че превишението на интензивността на застрояване се дължи на значителния брой етажи на предвидената застройка. Ако проектът се бе съобразил с дадените от ОЕСУТ указания етажността да бъде такава каквато е на околните сгради /предимно шестетажни/ интензивността на застрояване, макар и превишена би била много по-близо до максимално допустимата. Тъй като интензивността на застрояването е функция на етажността и плътността на застрояване, то етажността /височината/ на конкретната е постройка следва да бъде определена при съобразяване с два параметъра трябва да е в рамките на допустимата интензивност и без да превишава определената пределна височина. Макар и по-ниска от максимално допустимата, височината на сградата предвидена в проекта, води до значително и непредизвикано от свързаното застрояване превишаване на интензивността. При съобразяване с дадените от ОЕСУТ указания би се изпълнила целта положена в чл. 108, ал. 5 за икономичност и целесъобразност на превишенията допустими с нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ.

Нещо повече нормата на чл. 16в, ал.2, т. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/ (в която хипотеза несъмнено попада УПИ ІІ-182) поставя лимит на превишението на интензивността на застрояване, като допустимото превишаване на максималната интензивност на застрояване е до 50 % за урегулирани поземлени имоти с площ от 500 кв. м до 1500 кв. м. Както бе посочено по-горе в случая превишението е 85 %, което превишение е недопустимо съгласно цитираната норма на специалния ЗУЗСО.

Като е отказал одобряване на ПУП-ИПРЗ и ПУР при такива показатели, главния архитект на Столична община е постановил законосъобразен административен акт, оспорването срещу който правилно е отхвърлено. По тези съображения атакуваното решение не следва да бъде касирано, а в полза на Столична община следва да бъдат присъдени 100,- лева, юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5408/16.08.2023г. постановено по адм. д. № 3595/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА А. Х. с [ЕГН] да заплати на Столична община, гр. София, [улица]сумата 100,- /сто/ лева, деловодни разходи за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ