Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: К. А. В. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 11745/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 15 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г. (Наредба № 11/2002 г.).

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 1], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район [район], [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв. Н. К. от Адвокатска колегия (АК) - Монтана, срещу Решение № 605/09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 551/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-14-2864/04.08.2023 г., издадена от главен инспектор в областен отдел (ОО) Автомобилна администрация (АА) - Монтана за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - отнемане на притежаваните от превозвача 18 (осемнадесет) заверени копия на лиценз на Общността № 23223 до отстраняване на несъответствията, но не повече от три месеца.

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на издадения от главния инспектор в ОО АА - Монтана индивидуален административен акт. Противопоставя се на решаващия извод на първостепенния съд за наличие на хипотезата, предвидена в чл. 106а, ал. 2, т. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), като твърди, че обратно на възприетата теза, цитираните разпоредби не въвеждат основание за отнемане на лиценза при наличие на публични вземания. Нещо повече позоваването на представените от Националната агенция за приходите (НАП) пред ОО АА удостоверения по чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при наличие на висящ спор по отношение на посочените в тях задължения, е незаконосъобразно и опорочава акта на самостоятелно основание. В тази връзка излага, че безкритичното възприемане на становището на НАП за наличие на публични задължения и липсата на регламентиран в законодателството способ за съдебна защита против представените уведомления лишава дружеството от възможност да обори засягащите го по неблагоприятен начин констатации. Поддържа, че при издаването на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. на адресата не е предоставена възможност за ангажиране на становище и доказателства по наведените фактически твърдения и правни квалификации. В опровержение на обратния извод, споделян от АС Монтана, касаторът излага, че не става ясно как чрез предприетите действия би се постигнала преследваната от органа цел на приложената ПАМ. В заключение аргументира становище за порок на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, изразяващ се в необсъждане на всички наведени пред първостепенния съд доводи и възражения. Намира, че съдът не се е произнесъл по възражението относно причината за започване на ревизионното производство, приключило с издаването на Ревизионен акт (РА) № Р-22221422002897-091-001/22.12.2022 г. на Териториална дирекция (ТД) на НАП гр. София, както и по застъпената позиция, че нормата на чл. 6 ЗАвтП не предвижда основание за отнемане на лиценза поради наличие на публични задължения; не са анализирани и представените доказателства във връзка с доказване на факта, че дружеството е финансово стабилно по смисъла на закона.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед на главния инспектор в ОО АА - Монтана. Не претендира разноски.

Ответникът главен инспектор в ОО АА - Монтана, не ангажира становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на[Фирма 1] срещу Заповед № РД-14-2864/04.08.2023 г., издадена от главен инспектор в ОО АА Монтана, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. в, предл. 1-во ЗАвтП е приложена ПАМ отнемане на притежаваните от превозвача 18 (осемнадесет) заверени копия на лиценз на Общността № 23223 до отстраняване на несъответствията, но не повече от три месеца.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че[Фирма 1] е превозвач, притежаващ лиценз № 23223 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение.

В Изпълнителна агенция (ИА) АА са получени писма с рег. № 24-00-00-2935/05.07.2023 г. и рег. № 24-00-00-2937/06.07.2023 г., съдържащи уведомления с изх. № С230012-053-0000607/05.07.2023 г. и изх. № С230012-053-0000608/05.07.2023 г., издадени на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ДОПК, с които е представена информация, че[Фирма 1], с [ЕИК], с адрес по ДОПК [улица], гр. Монтана, област Монтана, и адрес за кореспонденция - [жк], [адрес], гр. София, област София, има непогасени публични вземания в размер над 5 000,00 (пет хиляди) лева. В уведомленията е посочено, че дружеството не погасява задълженията си и не е предложило надлежно обезпечение. Изложено е, че от страна на публичния изпълнител са предприети действия за събирането им, но съгласно данните, съдържащи се в НАП, длъжникът няма активи, които да обезпечат изцяло съществуващите задължения. Изразена е позиция, че дружеството не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП.

Въз основа на получените уведомления е издадена и атакуваната пред АССГ заповед за прилагане на ПАМ.

В хода на производството пред АС Монтана е установено, че по отношение на[Фирма 1] е издаден РА № Р-22221422002897-091-001/22.12.2022 г. Обхватът на ревизията касае данък върху добавена стойност и периодите 01.04.2019 г. 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. 30.06.2022 г. По делото е приложен и ревизионният доклад към него - № Р-22221422002897-092-001/30.11.2022 г.

Ангажирани доказателства за съдебното обжалване на РА № Р-22221422002897-091-001/22.12.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 368/24.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София.

От жалбоподателя в първоинстанционното производство е представена и застрахователна полица № 10000100032862, договорът по която е сключен на 23.08.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Монтана е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗАвтП административен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил относимата правна регламентация, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, съдържащи се в разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. в, предл. 1-во ЗАвтП, т. к. от представените уведомления по чл. 182, ал. 2, т. 2 ДОПК се установява, че дружеството има непогасени публични задължения в размер над 5 000,00 лева. Обособил е като неотносими доказателствата във връзка с юридическата стабилност на съставения ревизионен акт, по съображения, че този факт е ирелевантен за настоящия спор, касаещ хипотеза, предпоставена единствено от получени (или липса на такива) уведомления по ДОПК. Съдът е мотивирал съответствие на акта и с принципите по чл. 6 и чл. 4 АПК, както и липса на допуснато при издаването му съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В контекста на последното е застъпена теза, че неуведомяването на дружеството за започналото административно производство не е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, доколкото прилаганата ПАМ е от вида на преустановителните принудителни такива и за постигането на целта й е необходима бързина. Още повече, че са установени всички факти и обстоятелства, относими към случая, с което е спазено изискването на чл. 35 АПК.

По изложените съображения АС - Монтана е отхвърлил жалбата на[Фирма 1] против атакуваната заповед на главния инспектор на ОО АА - Монтана.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаването на акта, и на съдопроизводствените такива при постановяването на атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение.

Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Потенциалната възможност за увреждане на основни права на човека е наложила въвеждането на регулация, гарантираща определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност на превозвачите.

С Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (Регламент (ЕО) № 1071/2009/Регламента) е въведена наднационална обща нормативна рамка на дейността, осъществявана от предприятията в държавите членки, които превозват товари за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства или състав от превозни средства.

Националната уредба, от своя страна, включва основно ЗАвтП и доразвиващата го Наредба № 11/2002 г.

С. С. 9 от преамбюлната част на Регламента, държавата членка на установяване носи отговорност за провеждане на проверките за това дали предприятието спазва по всяко време условията, определени в настоящия регламент, за да бъдат компетентните органи на тази държава членка в състояние при необходимост да вземат решение за спиране на действието или отнемане на разрешенията, които позволяват на предприятието да осъществява дейност на пазара.

Финансовата стабилност на предприятието е едно от описаните в Регламента изисквания към автомобилните превозвачи Арг.: чл. 3, 1, б. в Регламент (ЕО) № 1071/2009. Същото е въведено и в българското законодателство Сравн.: чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП, според чийто текст лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. (РБ) с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), когато отговарят на изискването за финансовата стабилност.

Според нормата на чл. 7, ал. 6 ЗАвтП изискването за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 е изпълнено, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма публични задължения. Съгласно ал. 7 с. з., условието за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 ДОПК.

По аргумент от чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. в, предл. 1-во ЗАвтП, ако превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност, с оглед преустановяване на нарушението, изпълнителният директор на ИА АА или оправомощено от него длъжностно лице може да приложи ПАМ временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари, до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца.

Следователно законът установява две предпоставки една положителна и една отрицателна, чието кумулативно наличие удостоверява финансовата стабилност на превозвавача. Несъобразяването на една или повече от тях предоставя възможност на контролните органи да спрат временно дейността. В случая органът е приложил описаната в чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. в, предл. 1-во ЗАвтП ПАМ, позовавайки се на отрицателното условие по чл. 7, ал. 2, т. 3 с. з., според което превозвачът не трябва да има публични задължения, удостоверени с уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 ДОПК.

Наличието на финансова стабилност, в разглежданата хипотеза, е свързана с липсата на публични задължения. Това е отрицателен юридически факт, по отношение на който законодателят е предвидил специален способ за доказване, а именно непостъпило към съответния момент уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 ДОПК. Per argumentum a contrario, наличието на такова опровергава предполагаемата финансова стабилност на предприятието.

Страните не спорят, че преди издаването на атакуваното волеизявление в ИА АА са постъпили две уведомления с основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ДОПК, съдържащи информация, че превозвачът[Фирма 1] има непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева. Този факт, по изложените съображения, е достатъчен за упражняване на процесната разпоредителна власт и временно спиране на дейността по осъществяване на международен превоз на товари чрез отнемане на притежаваните заверени копия от лиценз.

В контекста на наведените от касатора доводи, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че предметът на настоящото производство се изчерпва с проверка на първоинстанционното решение. Последното, от своя страна, включва отговор на въпроса по отношение на законосъобразността на оспорения административен акт. В случая жалбоподателят в първоинстанционното производство не е атакувал уведомленията, а издадената въз основа на тях заповед, което прави произнасянето по първите недопустимо. Нещо повече - те са официални свидетелстващи документи, чиято истинност и авторство не са оборени по надлежния ред, поради което и следва да бъдат ценени, както предвижда разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно с оглед презумираната им материална доказателствена сила.

По изложените съображения административният орган правилно се е позовал на констатациите на НАП.

Правилна е и тезата на съда за неотносимост на ангажираните доказателства във връзка със съдебното обжалване на издадения РА. Очевидно е че в разглежданата хипотеза законът не се интересува нито от размера, нито от основанието или някаква друга характеристика на задълженията. Релевантен е единствено фактът на тяхното наличие, удостоверен с уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 ДОПК. Затова фактите относно юридическата стабилност на ревизионен акт, който дори е възможно да установява съвсем други от визираните в уведомленията задължения, правилно не са обсъдени от решаващия състав на АС Монтана.

Представената застрахователна полица също не е доказателство, което може да повлияе крайния извод по делото, затова и незасягането му в мотивите на първоинстанционното решение, противно на застъпената от касатора теза, не е приравнимо на съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. По аргумент от чл. 7, ал. 3 ЗАвтП условията и редът за установяване съответствието със законовите изисквания по отношение на превозвачите, сред които и финансовата стабилност, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съответствие с чл. 5 Регламент № 1071/2009. В изпълнение на посочената делегация е приета Наредба № 11/2002 г., разпоредбата на чиито чл. 3 указва, че лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на следните изисквания: благонадеждност (добра репутация); професионална финансова стабилност; компетентност и установяване на територията на РБ. Случаите, в които се доказва финансовата стабилност, са регламентирани в чл. 6, ал. 7, и са следните: 1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността; 2. при кандидатстване за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността; 3 всяка година:: а) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. От своя страна, начинът на доказване финансовата стабилност е указан в ал. 8 от същата разпоредба, и се състои в представяне на справка по образец (Приложение № 3 към Наредбата) с приложение изброените в т. 1 т. 3 документи, а именно: годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор, банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5 и договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6. В този смисъл застрахователната полица има отношение към удостоверяване финансовата стабилност, но доколкото фактът на доказано по надлежния начин наличие на публични задължения автоматично води до извод за липса на такава, представянето на договор за застраховка не може да опровергае заключението на административния орган за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. в, предл. 1-во, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. ал. 6 ЗАвтП.

По изложените съображения са били налице всички материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт по отнемане на притежавания от[Фирма 1] лиценз за извършване на превози.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, не е налице и твърденият от жалбоподателя порок по чл. 146, т. 3 АПК. Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя, неуведомяването на адресата за започналото производство по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а ЗАвтП не е приравнимо на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на волеизявлението. Предвидените в цитираната разпоредба мерки имат преустановителен характер по отношение на нетърпимото от съответната норма правно положение, поради което всяко забавяне при упражняване на правомощието е нежелателно. Още повече, че в случая при наличието на материалноправната предпоставка постъпило уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 ДОПК, органът разполага с възможността да приложи процесната ПАМ, като това решение би могло да бъде разколебано единствено от липсата на уведомлението - факт, който очевидно не може да се установи с доказателства, изходящи от превозвача.

В контекста на изложеното и обратно на застъпената от касатора теза, приложената мярка способства и за постигане на преследваната цел по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК, т. к. основната задача на регламентирания в ЗАвтП комплекс от правила е да осигури законосъобразно извършване на автомобилни превози от лица, които отговарят на минималните изисквания за това, а временното спиране на дейността чрез издадената заповед преустановява упражняването й в противоречие със законовата регламентация.

Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното се явява и обосновано.

По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, главният инспектор в ОО АА - Монтана е издал заповед, която отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. В този смисъл, отхвърляйки жалбата против нея, АС - Монтана е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Разноски от страна на ответника по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 605/09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 551/2023 г. по описа на Административен съд Монтана.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА