Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11857/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. А. Б., гражданин на Р. Ф. подадена чрез адв. Т. И., срещу Решение № 5955 от 11.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2442/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2433 от 06.02.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на атакуваното решение.
Ответникът – заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба и намира решението за правилно.
Представителят на Върховната прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на П. А. Б., гражданин на Р. Ф. против решение № 2433 от 06.02.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че кандидатът за статут е напуснал страната си без да е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално, като първоначално е отпътувал за Турция, след което е пристигнал легално в България. Основната причина, на която се е позовал жалбоподателя е, че има различна гражданска позиция относно войната с Украйна, както и че може да бъде мобилизиран след връщането му в Русия.
Предвид така установеното първоинстанционният съд е приел, че хипотетичните твърдения на жалбоподателят, че може да бъде мобилизиран не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като вероятността да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Приел е, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е съжденията на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустим и правилно.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Не са допуснати и съществени нарушения на процесуалния закон.
Изложените от жалбоподателя съображения са свързани основно с несъгласието му с войната в Украйна, и вероятността ако се върне в страната си да бъде мобилизиран, отказът от което би довело до наказателно преследване и би го поставил в опасност от официалните власти в Русия. Следва да се отбележи, че с представените призовки от 31 март и 29 април 2022 г. не се доказват преследване по причините, обосноваващи предоставянето на статут на бежанец, а само обстоятелството, че е призован да служи военната си служба. Без основание са твърденията, че само поради факта, че руски гражданин е призован да отбие редовната си военна служба - като наборник, и поради образованието си - инженер, ще бъде изпратен на първа линия на фронта в Украйна.
Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касатора е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява жалбоподателят да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че касаторът е дошъл в България като е напуснал Руската федерация легално, с валиден паспорт без да са му оказвани каквито и да било пречки. В допълнение, не са налице последици, от страна на правителството към лицата, които участват в митинги и протести, и лицата, изразяващи опозиционни възгледи и идеи в социалните мрежи, включително и от неговото творчество като певец, изразяващо се в песни противопоставящи се на политиката на президента Путин.
Настоящият състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история и правилно е достигнал до извода, че за търсещия закрила не съществуват законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред настоящият съд са представени Справка вх. № ЦУ-452/23.01.2024 г. и № ЦУ-659/14.02.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация, като установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил осъждан. От всичко представено и заявено става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към него. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ.
Следва да се приеме, че съобразно справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход съгл. § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5955 от 11.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2442/2023 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА