Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: АГЛИКА А. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 11908/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. В., чрез адв. Е. Д. като процесуален представител, против решение № 4684 от 12.07.2023г., постановено по адм. дело № 2491/2023г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлен предявеният срещу Столична дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 50 000,00лв., претърпени от отменено Наказателно постановление № 19-4332-013296/11.07.2019г.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита за доказани предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на ответната дирекция. Поддържа се, че събраните доказателства установяват настъпването на неимуществените вреди в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление, а претендираният размер на обезщетението е съобразен с вида на увреждането и неговия интензитет. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявеният иск.
В съдебно заседание, адв. Е. Д. като пълномощник на касатора, поддържа доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощниците си юрк. М. Д. и юрк. Х. Х., устно в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Административният съд е сезиран от П. В. с иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против[Фирма 1] за присъждане на обезщетение в размер на 50 000,00лв. за неимуществени вреди – уронен престиж и добро име в обществен и семеен план, довело до прекратяване на кариерата в МВР и загуба на доверие към органите на МВР; разстройство на психиката; влошаване на здравето с обостряне на здравословните проблеми, причинени вследствие Наказателно постановление № 19-4332-013296/11.07.2019г., издадено от началник сектор ПП при[Фирма 1], отменено с влязло в сила съдебно решение.
От фактическа страна, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза, съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 19-4332-013296/11.07.2019г., издадено от началник сектор ПП при[Фирма 1], на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, на ищеца са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. НП е издадено въз основа на АУАН № 296362/29.06.2019г., съставен от полицейски служители - младши автоконтрольори в ОПП –[Фирма 1] за деяние, извършено на 29.06.2019г., изразяващо се в отказ на водача П. В. да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Издаденото НП е обжалвано от ищеца и е отменено като незаконосъобразно с решение № 3371/29.06.2020г. на Административен съд – София град по КАНД №2649/2020г. Формирани са мотиви за недоказаност на административното нарушение, включително вследствие неправомерни действия и бездействия на полицейските служители във връзка със задълженията им по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. В исковото производство, за установяване настъпването на неимуществени вреди съдът е приел писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещо лице.
При горните данни, с оспореното решение, административният съд е приел предявения иск за неоснователен и го е отхвърлил изцяло. Отречено е наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника и конкретно наличието на причинени вреди като пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Сочи се, че поведението на ищеца, изразяващо се в хулигански прояви в нетрезво състояние в заведение в столичен квартал, е станало повод за спирането му от полицейските служители; че не действията, а продължителното бездействие на полицейските служители са причината за да се приеме от съда за незаконосъобразно издаденото НП; че от отмяната на НП не следва извод, че ищецът не е управлявал автомобил след употреба на алкохол като е злоупотребил и със служебното си положение на началник на РПУ, което е укоримо поведение, а напускането на системата на МВР е за се избегне дисциплинарно уволнение; че негативната промяна в психиката и в житейски план не се дължи на НП, а изцяло на неправомерните действия на ищеца. Отречени са като недостоверни показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. С горните мотиви е отхвърлена исковата претенция.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Касационната инстанция констатира, че относимите за спора факти са установени надлежно в производството пред административния съд, който обаче не ги е анализирал обективно, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неправилен е подхода с възпроизвеждане съдържанието на исковата молба, документите, свидетелските показания и заключението на вещото лице, но без обсъждането им във връзка с предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изводите на съда за липса на увреждане на ищеца, причинено от незаконосъобразното наказателно постановление, са необосновани от събраните доказателства, което е довело до необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК поради следното:
Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между последните и вредите.
Не се спори, а е и доказано по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, наличието на първата предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменено със съдебно решение, наказателно постановление на орган на ответника. Безспорно е, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, но е властнически акт, резултат от санкционираща административна дейност и претенцията за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в т.1 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело №2/2014г. на ВАС и ВКС. В случая незаконосъобразността на наказателното постановление е установена с влязлото в сила решение № 3371 от 29.06.2020г. на АССГ по КАНД № 2649/2020г., с което същото е отменено.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността. Обратно на приетото в обжалваното решение, касационният съд счита, че претендираните неимуществени вреди са настъпили като пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Същото е прието за незаконосъобразно, видно от формираните мотиви в решението на АССГ, поради недоказаност на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът е изложил доводи, основаващи се на преценка на събраните доказателства, че вследствие неправомерните действия и бездействия на полицейските служители във връзка със задълженията им по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., на водача П. В. не е извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Прието е, че поведението на автоконтрольорите в ОПП –[Фирма 1] не е съответствало на правилата в Наредбата, тъй като първоначалният отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство не е бил своевременно отразен в АУАН и в талон за медицинско изследване, каквито са изготвени и връчени на нарушителя след дълъг период от време – около три часа след спирането му за проверка, последвани от отказ за извършване на медицинско изследване от страна на специалистите в лечебното заведение поради липса на документи за самоличност на проверявания и поради изтичане на срока, определен в издадения талон. От друга страна, съдът е квалифицирал като нарушение на задълженията по Наредбата и отказът на автоконтрольорите в ОПП –[Фирма 1] да извършат проверка за употреба на алкохол с техническо средство на ищеца, който след като първоначално е отказал да бъде проверен, впоследствие и преди връчване на АУАН и талона, е заявил желание за това, което не е било удовлетворено. Горните действия на полицейските служители при ответната дирекция, са приети от съда за неправомерни, а съставомерният отказ по чл.174, ал.3 от ЗДвП – за недоказан, в резултат на което е отменено издаденото НП. Нарушенията на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., са довели до отмяна на НП, а не поведението на ищеца както неправилно счита административния съд, който по неясни причини и въз основа на недоказани факти прави изводи, че Василев е извършвал хулигански действия и е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Изводите са, че в административнонаказателното производство са извършени незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответната дирекция по повод осъществяване на правомощията им по контрол на правилата за движение по пътищата. Същите не съставляват самостоятелно основание за ангажиране отговорността на държавата, а имплицитно са се проявили и са налице при издаване на НП, поради което претендираните неимуществени вреди са явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния властнически акт от санкциониращата административна дейност на длъжностни лица при ответника.
В подкрепа на изложеното са и събраните доказателства, които установяват, че увреждането на ищеца се свързва именно с административното нарушение по отменението НП. В приложените разпечатки от сайтове и медийни съобщения, има данни за това, че полицейският началник /на 6-то РПУ/ П. В. е отказал проба за алкохол. Същият отказ от проверка е едно от обстоятелствата, във връзка с което е образуваното дисциплинарно производство срещу ищеца. Макар, че има данни и за други прояви на същия, които обаче не изключват връзката между НП и претендираните вреди. Последните са надлежно конкретизирани като уронен престиж и добро име в обществен и семеен план, довело до прекратяване на кариерата в МВР и загуба на доверие към органите на МВР; разстройство на психиката; влошаване на здравето с обостряне на здравословните проблеми.
За установяване на посочените вреди, ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, е ангажирал писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещо лице. Административният съд, без ясни аргументи е отказал да кредитира посочените доказателства, общо приемайки ги за недостоверни и необективни, които констатации не се споделят от настоящата инстанция. Представени са медицински документи - епикриза от УМБАЛ „С. Е. и амбулаторен лист, от които е видно, че Василев е постъпил на 29.06.2010г. в 15,30ч., т. е. непосредствено след полицейската проверка, в лечебното заведение по спешност поради оплаквания от задух, лесна умора и силно сърцебиене след силен психоемоционален стрес, а впоследствие при преглед на 31.07.2019г. е установено, че е психомоторно напрегнат с множество невротични оплаквания и мисли за безперспективност. С показанията си свидетелите М. В. – съпруга и Г. Ж. - колега на ищеца, посочват, че същият е приел като целенасочена атака срещу себе си полицейската проверка, която считал за планирана акция, включително възпрепятстването му да бъде изследван за употреба за алкохол; че след случая е получил личностен срив, напуснал е системата на МВР разочарован и обиден, вкл. от медийното отразяване на неистини и от подмятанията на колеги, което е променило отношението му в негативен аспект спрямо полицейските органи и е охладнял към семейството си. Вещото лице по съдебно-психологическата експертиза сочи, че случаят във връзка с който е издадено НП и самото НП са се отрази негативно на здравето на ищеца, който е приет по спешност в болница след силен психоемоционален стрес, като е развил разстройство в адаптацията, изразяващо се в повишена тревожност и безпокойство, чувство за неспособност за справяне със ситуацията и за планиране на бъдещето, загуба на сън и телесно тегло, влошаване на семейните отношения и социалната адаптация, което разстройство е продължило около шест месеца. Изводите са, че ищецът е доказал увреждането, вида и характера на причинените вреди като пряка последица от незаконосъобразния санкциониращ акт на органите на ответника.
С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск е доказан по основанието си.
Във връзка с размера на исковата претенция, се дължи преценка на вида и интензитета на вредите, както и продължителността на периода, в който ищецът ги е търпял. Данни за горните обстоятелства се съдържат в събраните доказателства, описани по-горе. Видно е, че административното нарушение, във връзка с което е издадено отмененото НП, е придобило публичност и са засегнати негативно доброто име и авторитет на Василев в служебен и семеен план, което е предизвикало здравословни проблеми. От друга страна, неправомерните действия на полицейските служители при проверката и липсата на възможност за адекватна защита, логично са предизвикали у ищеца разочарование и обида, които допълнително са ескалирали вследствие на образуваното дисциплинарно производство, а като краен резултат са провокирали напускане на длъжността в органите на МВР. Доказано е състояние на психоемоционален стрес и разстройство в адаптацията, които са с продължителност от около шест месеца според вещото лице. Безспорно е, че преживяната емоционална травма не е довела до болестна обусловеност.
При тези обстоятелства и съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД, справедливото обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай следва да се определи в размер на 5000,00 лв., който би бил в съответствие с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, без да доведе до неоснователно обогатяване.
По горните доводи, обжалваното решението следва да бъде отменено в частта му, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за размера до 5000,00лв. като е дължимо произнасяне по съществото на спора с осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00лв. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 324,00лв., определена по правилото на чл.24 от Наредбата за правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, а в останалата част - обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора и с оглед разпоредбите на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват сторените в производството разноски, които включват държавна такса в размер на 20,00лв., възнаграждение за вещо лице 468,00лв. и адвокатско възнаграждение. Последното е в размер на 1400,00лв. според приложения списък, т. е. под минималния размер по чл.7, ал.2 вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съразмерно с уважената част на иска, ответникът дължи заплащане на сумата от 140,00лв. Общата дължима сума на ищеца е 628,00лв. , която следва да заплати[Фирма 1].
При този изход от спора на ответника са следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 324,00лв., определено по правилото на чл.10, ал.4 ЗОДОВ, платимо от касатора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4684 от 12.07.2023г., постановено по адм. дело № 2491/2023г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. В. против Столична дирекция на вътрешните работи, иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 5000,00лв. и в частта, с която П. В. е осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 324,00лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи – МВР да заплати на П. В., [ЕГН], от гр. София, [улица], сумата в размер на 5000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменено НП № 19-4332-013296/11.07.2019г., издадено от началник сектор ПП при[Фирма 1], както и деловодни разноски в размер на 628,00лв.
ОСЪЖДА П. В., [ЕГН], от гр. София, [улица]да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, сумата в размер на 324,00лв. разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА