Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. Ч. С. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 11888/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на главният архитект на О. В. Гитекс ЕООД и Електроразпределение Север АД против решение № 850 от 19.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1104/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и молят за отмяната му.

Ответникът Н. С. чрез адвокат Савов изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Гитекс ЕООД.Претендира разноски.

О. О. В. изразява становище за основателност на касационните жалби.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя издаденото от главния архитект на община Варна разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., с което на Електроразпределение север АД е разрешено да извърши СМР за строеж Външно кабелно електрозахранване 0,4 kv от БКТП № 2040 Варна до три броя електромерни табла, тип ТЕПО, в УПИ I-10, кв. 28, (ПИ 10135.2028.19), за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове [номер], [номер] и [номер], [улица], [жк], гр. Варна. Изграждане на тръбно-канална мрежа с четири броя шахти. Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kvA, 20/0,4 kv в БКТП № 2040 Варна.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Съдът констатира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразено, че при издаването на разрешението за строеж са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото в производството по издаването му не са участвали всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Направен е и извод за материална незаконосъобразност на разрешението за строеж поради неспазване на императивното изискване на чл. 64, ал. 4 вр. ал. 5 от Закона за енергетиката. По тези съображения съдът отменя издаденото разрешение за строеж от главния архитект на О. В.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Правилно е прието от съда, че след като одобреният със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ не е издаден на правно основание чл. 16 ал. 1 ЗУТ, то задължителна предпоставка за реализирането на предвидената с него [улица], 388, 389, 390 и 391 и за смяната на собствеността във връзка с реализацията на това предвиждане е провеждането на отчуждително производство по глава Трета от ЗОбС и свързаното с него равностойно парично обезщетяване на собственика на засегнатия от уличнорегулационното предвиждане имот /УПИ I-10/. Подобни твърдения не само че не се изнасят от никоя от страните по делото, но и от поясненията на двете вещи лица става напълно ясно, че отчуждително производство в случая не е провеждано. Правилно е прието, че че жалбоподателят в първоинстанционното производство Н. С. като собственик на ПИ 10135.2028.20, през който следва да премине трасето на новата тръбна мрежа по PC № 151/ГИ/27.10.2021 г., е легитимиран да оспорва разрешението за строеж, тъй като е лице с признат от нормата на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ правен интерес.

Правилно е прието от съда, че издаването на PC № 151/ГИ/27.10.2021 г. е съпътствано от порок, обуславящ неговата незаконосъобразност и оттук водещ до отмяната му.

В нормата на чл. 64 ал. 5 ЗЕ е посочено, че възникналите сервитути по чл. 64 ал 2 т. 2 Закона за енергетиката са основание за издаването на разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ. Съгласно чл. 64 ал. 4 ЗЕ, за да възникнат сервитутите по чл. 64 ал. 2 ЗЕ е необходимо да са изпълнени кумулативно две условия: да има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута да е изплатил или внесъл еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика на имота, засегнат от сервитута, и на носителите на други вещни права върху този имот.

Разпоредбата на чл. 64 ал. 6 ЗЕ сочи, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител като самото обжалване на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

Предвид горното, правилно съдът е приел, че преди да са изпълнени кумулативно предвидените в чл. 64 ал. 4 ЗЕ предпоставки, разрешението за строеж по чл. 148 ЗУТ не може да бъде издадено.

Съобразявайки правната уредба и въз основа на доказателствата по делото, включително заключението на вещите лица, обосновано съдът е приел, че в настоящия случай на Н. С., не е било определено, съответно не е било изплатено обезщетение по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ вр. чл. 64 ал. 6 ЗЕ, предвид обстоятелството, че същият се явява засегнат от прокарването на линейния енергиен обект по PC № 151/ГИУ27.10.2021 г. през собствения му поземлен имот, предвид установения в настоящото производство правен интерес по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ на Славов в производството по издаване на оспореното разрешение за строеж.

Ето защо, по несъмнен начин по делото е установено, че не е изпълнено второто комулативно условие, регламентирано в чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, а именно титулярят на сервитута да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Учредяването на сервитут от собственика на имота не освобождава титуляря на сервитута от задължението му да заплати или внесе еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот. Следователно не е налице възникнал сервитут, поради което разрешението за строеж е издадено в противоречие с чл. 64, ал. 5 ЗЕ. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства.

При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят община Варна, Гитекс ЕООД и Електроразпределение Север АД да заплатят солидарно на Н. С. сумата 1250 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 850 от 19.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1104/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

ОСЪЖДА О. В. Гитекс ЕООД с [ЕИК] и Електроразпределение Север АД, [ЕИК] да заплатят солидарно на Н. С., [ЕГН] сумата 1250 лв.(хиляда двеста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА