Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 11956/2023 г.
Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. М. против Решение № 205 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. № 220/2023 г. по описа на Административен съд -Кюстендил, с което по жалба на „ИПСМП - К В Диагностик“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК - С2219-0472998 от 14.06.2023 г., издадена от началника на Отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора счита, че нарушението е безспорно установено, като оспорва извода на съда, че заповедта не е мотивирана по отношение на продължителността на срока. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. В писмено становище и в съдебно заседание юрк. П. поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „ИПСМП - К В Диагностик“ ЕООД чрез адв. Г. оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК - С2219-0472998 от 14.06.2023 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на „ИПСМП -К В Диагностик" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, представляващ лекарски кабинет, находящ се в гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
Заповедта е издадена във връзка с извършена на 07.06.2023 г. в 12:38 часа проверка на търговския обект, стопанисван от „ИПСМП - К В Диагностик" ЕООД, при която е извършено преди легитимация на органа скрито наблюдение за часовия диапазон от 12:00 до 12:45 часа и е установено, че лекарския кабинет е посетен от трима клиенти, като от отпечатания КЛЕН от ФУ, въведено в експлоатация в обекта за периода на осъщественото скрито наблюдение не са регистрирани суми чрез издаване на касов бон. От управителят на дружеството е дадено обяснение, че за периода 12:00 до 12:45 часа са прегледани три деца, като за прегледите е заплатена сума общо в размер на 80 лв. Установените факти са обективирани в протокол сер. АА № 0132043/07.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че продължителността на наложената ПАМ е определена с мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на наложената мярка. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта.
В конкретния случай, заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка за извършен преглед на пациенти в лекарски кабинет. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя.
Обосновано решаващият състав е приел, че при упражняване на правомощието за определяне на срока на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката. Не е съобразен характерът на извършваната дейност и не е разгледан въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 14 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на адресата на акта в дългосрочен план. Изложените в акта мотиви не са съобразени с тежестта на нарушението и факта че същото е извършено за първи път. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение.
По изложените съображения и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в претендирания размер от 500 лева, съобразно представения списък и договор за правна помощ, което не е прекомерно завишено, тъй като е под минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 205 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. № 220/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ИПСМП - К В Диагностик" ЕООД, [ЕИК], с адрес гр. Дупница, ул. „Венелин“ № 22, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА