Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: АГЛИКА А. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Галина Стойчева

по касационно административно дело № 11969/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрисконсулт Г. С., против решение № 6303 от 25.10.2023г., постановено по адм. дело № 7956/2023г. по описа на Административен съд – София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание, изложените в жалбата доводи и искания се поддържат от юрк. Е. Р..

Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Н. Н., с представено писмено становище и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – А. М., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдебният акт е правилен и не са налице релевираните с жалбата касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на дружеството са дадени задължителни указания в тримесечен срок от получаване на решението, да възстанови електрозахранването на обекти, находящи се в [населено място], м. „Арсова“, община Невестино, област Кюстендил, с клиентски номера 300138114336 и 300138114237, като уведоми Комисията в 7- дневен срок след изпълнение на указанията.

От фактическа страна по делото е установено, че производството пред КЕВР е образувано по жалба вх. № Е-11Х-00-61/27.03.2023г., подадена от А. М. против отказ на "Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ЕРМ Запад/ да възстанови електрозахранването на обекти /клиентски номера/ 300138114336 и 300138114237, находящи се в [населено място], м. „Арсова“, община Невестино, област Кюстендил. Жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 30613.69.1. по КККР на [населено място] и на построените в него три сгради, с нотариален акт за продажба от 27.09.2021г., с продавачи В. Б. и Е. А., които са го придобили от М. С., последният наследник на първоначалния собственик Б. С., живял в имота на съпружески начала със З. Б., на чието име в информационната система на „ЧЕЗ Р. Б. АД са регистрирани горепосочените клиентски номера и е заплащана консумираната електроенергия. Видно от документите към преписката, жалбоподателят пред КЕВР Момерин, след придобиване на имота, е поискал от ЕРМ Запад със заявление от 25.07.2022г., да възстанови електрозахранването на имота в изпълнение на влязло в сила решение № Ж-33/03.07.2019г. на КЕВР, с което по жалба на В. Б. са дадени задължителни указания за това на „ЧЕЗ Р. Б. АД. Заявлението на собственика е последвано от отказ от страна на дружеството, във връзка с който е образуваното пред КЕВР административно производство.

От документите, приети от органа се установява, че м. „Арсова“ , в която е разположен имотът на Момерин, е била извън регулацията в землището между селата Згурово и Н. Г. където е и процесния обект; че захранването се е осъществявало от П/ст „Пауталия“ чрез въздушен електропровод „Еремия“, ТП „Н. Г. 2“-собственост на „ЧЕЗ Р. Б. АД /сега на ЕРМ Запад/, като при извършена проверка на място от служители на дружеството е констатирано, че СТИ, които са били монтирани вътре в сградата са откраднати, както и проводници от четирипроводната мрежа НН и липсват елекроразпределителна мрежа с дължина около 2 км и няколко електроразпределителни стълба, които данни са отразени в съставен КП от 03.07.2018г. В изпълнение на задължителните указания с влязлото в сила решение на КЕВР от 03.07.2019г., ЕРМ Запад провежда процедура по проектиране по реда на ЗУТ, в която е одобрен ПУП-парцеларен план на 13.12.2019г. и е издадено разрешение за строеж на 18.05.2022г. за изграждане на нов трафопост, нов кабел, нова въздушна мрежа НН за възстановяване на електрозахранването на махала „Арсова“, землище на [населено място], но предвид високата стойност на проекта, същият не е реализиран от ЕРМ Запад, като дружеството е приело, че за възстановяване на електрозахранването, собствениците на имота следва да подадат заявление за присъединяване по реда на Наредба № 6/24.02.2014г. Идентично е поддържаното становище на ЕРМ Запад и в писмата, изпратени до КЕВР в производството по жалбата на А. М..

Пред органа, ЕРМ Запад е приложило съдебни решения на Районен съд – Кюстендил и на Окръжен съд – Кюстендил, с които е отхвърлен предявен от В. Б. и Е. А. - праводателите на Момерин, иск срещу „ЧЕЗ Р. Б. АД по чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка от оставане без електрозахранване на процесния имот за периода 03.07.2019г. до 03.07.2019г., в мотивите на които съдебни актове има данни, установени от вещо лице, за това, че имота е бил захранен с електричество, но повечето стълбове и проводници са били откраднати, както и електромерите и инсталацията вътре в сградата, поради което за електрозахранването му е необходимо изграждане на нова въдушна електрическа линия.

Предвид горните доказателства и след спазване на установената процедура е издадено оспореното Решение № Ж-601/12.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Органът е приел жалбата на А. М. за основателна, тъй като същият е собственик на имот, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа; има регистрирани клиентски номера за обекта и консумираната електрическа енергия е заплащана, а електрозахранването не е преустановено по искане на клиента.

Въз основа на установените факти, преценени с оглед приложимото право, административният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалният закон. Даден е отговор на наведените от жалбоподателя оплаквания. Съдът е изложил мотиви за това, че КЕВР е сезирана от А. М. като клиент на ЕРМ Запад на осн. чл.22, ал.1, т.2 от ЗЕ, с оглед на което производството по жалбата правилно е приключило с решение, съдържащо задължителни указания спрямо дружеството, а не с налагане на принудителна административна мярка. Налице са констатации за съответствие на оспорения акт с материалния закон във връзка със задълженията на лицензиантите на дейността по разпределяне на електрическа енергия, какъвто е жалбоподателя, предвидени в чл.122, ал.1 от Наредба № 3/2013г. Съдът е приел, че в случая последният неоснователно и при отсъствие на предпоставките по чл.50 и следващите във вр. с чл.21, ал.1, т.4 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад, не е изпълнил задължението за непрекъснато снабдяване на клиентите с електрическа енергия. Посочено е още, че А. М. не следва да подава заявление за проучване за присъединяване, тъй като веднъж вече обектът е бил присъединен, което е видно и от монтираните СТИ, поради което задължение е на електроразпределителното дружество да възстанови електрозахранването. С горните доводи, предявената от ЕРМ Запад жалба е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е постановил решението си при изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и релевантните факти. Неоснователно касаторът счита за нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда да назначи съдебно-техническа експертиза. За установяване на обстоятелствата, включени от жалбоподателя в предмета на същата, по делото са събрани писмени доказателства, което изключва необходимостта от специални знания на вещо лице за изясняването им. В писмата на „ЧЕЗ Р. Б. АД, респ. на ЕРМ Запад, адресирани до клиентите на дружеството и до КЕВР, в констативния протокол от 03.07.2018г. и в проектната документация във връзка с инвестиционното намерение за изграждане на електрически съоръжения, както и в мотивите на приложените съдебни решения, се съдържат данни, въз основа на които съдът е дал отговор на всички въпроси, формулирани като задача на исканата експертиза и не е налице нужда от възлагане на такава. По делото не е имало спор относно местонахождение на имота, в който е обектът, предмет на заявлението на Момерин и на решението на органа, както неправилно твърди касаторът. Имотът е идентифициран надлежно като разположен в [населено място] с нотариалния акт за собственост и скицата на СГКК, а идентичността му с обекта с посочените в решението на КЕВР, клиентски номера, се доказва от данните в цитирания констативен протокол, в кореспонденцията между страните и в предходното решение на КЕВР от 2019г.

Във връзка с основанията за законосъобразност на оспорения акт на органа, настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя изводите на административния съд за наличие на материална компетентност на КЕВР в съответствие с правомощията по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилно е установено, че решението на регулаторния орган е взето в предвидената в Глава девета, Раздел I от приложимата Наредба, процедура по издаване на оспорения акт, а оттам и че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Както обосновано е прието в оспореното съдебно решение, Комисията се е произнесла по сезиране с жалба срещу отказ за възстановяване на електрозахранването на процесния обект, т. е. по спор между субектите на правоотношението по предоставяне на електрическа енергия, а не служебно при упражняване на контролните й правомощия по глава тринадесета от ЗЕ с налагане на ПАМ.

Обосновани от доказателствата са изводите на административния съд за съответствието на решението на органа с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Следва да се отбележи, че в касационната жалба под формата на касационни основания са възпроизведени възраженията, направени в първоинстанционното производство. Последните са обсъдени от решаващия съд, изводите на който се споделят изцяло от настоящата инстанция. Основният спор е за това, дали процесният имот е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад и съответно извършено ли е неоснователно прекъсване на електрозахранването към него от страна на дружеството. Преценката на съда на горните обстоятелства е правилна и се основава на данните, съдържащи се в документите към преписката, а доводите в касационната жалба за превратна интерпретация на относимите факти, са неоснователни. От представения нотариален акт на А. М., съпоставен с документите, легитимиращи праводателите му по сделката, е видно правоприемството между Момерин и първоначалния собственик Б. С., живял в имота на съпружески начала със З. Б., която е първоначалният абонат на дружеството. Доказано е, че Момерин е титуляр на правото на собственост върху имота в м. „Арсова“ в [населено място]. От друга страна, както се посочи по-горе, в писмата на „ЧЕЗ Р. Б. АД, респ. на ЕРМ Запад, адресирани до КЕВР, в констативния протокол от 03.07.2018г. и в проектната документация във връзка с инвестиционното намерение за изграждане на електрически съоръжения, както и в мотивите на приложените съдебни решения, се установява, че обектът, разположен в имота, с клиентски номера 300138114336 и 300138114237, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, но СТИ, които са били монтирани вътре в сградата са откраднати, както и проводници от мрежата и електроразпределителни стълбове. В този смисъл е информацията в приложените по делото писмо от 08.11.2018г. на „ЧЕЗ Р. Б. АД , КП от 03.07.2018г., решение на КЕВР от 03.07.2019г. и съдебните решения. Установените факти доказват качеството на А. М. на клиент на ЕРМ Запад по смисъла на чл.3, т.8 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад, независимо, че регистрацията на СТИ в информационната система не е променена на негово име след придобиването на имота.

Изводите от изложеното са, че имота на ответника Момерин в [населено място], м. Арсова, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа; имал е регистрирани клиентски номера и поставени СТИ, както и че от страна на касатора е преустановено електрозахранването без да е било налице искане за това от клиента и без да са били налице другите предпоставки по чл. 49 и чл.50 вр. с чл.21, т.4 от Общите условия. Не са били налице и предпоставките по чл. 122 от ЗЕ за преустановяване преноса на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕМР Запад. Доказано е неизпълнение на задълженията на касатора като лицензиант на дейността по разпределяне на електрическа енергия, предвидени в чл.122, ал.1 от Наредба № 3/2013г. Същият предоставя услуги в обществен интерес и е задължен да осигури надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на клиентите, което задължение в случая не е изпълнено. Липсващите проводници и съоръжения са част от електроразпределителната мрежа, за чиято поддръжка е задължено електроразпределителното дружество ЕРМ Запад, поради което отсъствието им на място не е основание за преустановяване на електрозахранването, а задължение на дружеството е тяхното възстановяване. При така установеното първоинстанционния съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на решението на КЕВР.

Правилно съдът е отрекъл приложимостта на процедурата по присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа по Наредба № 6/2014г., а доводите в обратен смисъл на касатора са неоснователни. В случая е доказано, че за процесния обект е имало свързване с електроразпределителната мрежа, имало е монтирани средства за търговско измерване и захранването е било преустановено не по вида на ползвателя. Затова следва да бъде възстановено електрозахранването на имота, а не да бъде извършено ново присъединяване на абоната.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6303 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7956/2023 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА "Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, [улица], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100,00лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА