Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. Г. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 12003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Ловеч, чрез главен юрисконсулт М. С. като процесуален представител, против решение № 94 от 28.08.2023г., постановено по адм. дело № 43/2021г. по описа на Административен съд - Ловеч, в частта, с която ОДБХ е осъдена да заплати на М. М. обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 300,00лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000,00лв., претърпени в резултат на отменено Разпореждане № 1/20.12.2016г. на директора на ОДБХ Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2020г., както и в частта за разноските.

Касационният жалбоподател твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ищецът не е доказал правото сr на собственост по отношение на животните, чието отнемане и умъртвяване е наредено с отменения административен акт, поради което не му се дължи обезщетение за настъпили вреди. С горните доводи се възразява срещу размера на имуществените вреди, като се оспорва и истинността на договора за покупко-продажба на процесните животни /коне/. Поддържа се, че не е доказано настъпването на неимуществените вреди в пряка причинно-следствена връзка с отмененото разпореждане. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение, за което се счита, че не е съобразено с действително претърпените вреди и техния интензитет. Претендира приложимост на хипотезите по чл.5 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове или да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание и в писмени бележки, адв. В. Н. като пълномощник на касатора, поддържа доводите и исканията в жалбата. Иска присъждане на деловодни разноски.

Ответникът М. М. от гр. Троян, чрез пълномощника си адв. Ц. А., устно в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба, като счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди за завишено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт в съответната част е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Административният съд е сезиран от М. М. с искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОДБХ - Ловеч, а именно: за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7500,00лв., от които 6300,00лв. е стойността на 6 броя коне, отнети и умъртвени от длъжностни лица при ответника въз основа на издадено разпореждане на директора на ОДБХ Ловеч, и 1200,00лв. са разходите за адвокатска защита в съдебните производства по оспорване на посоченото разпореждане, както и на обезщетение в размер на 50 000,00лв. за неимуществени вреди разстройство на психиката и нервен срив; обостряне на здравословните проблеми; загуба на работата, породила нужда от емигриране в чужбина, което е довело до отчуждение в семейството, причинени вследствие посоченото разпореждане, респ. от фактическото му изпълнение.

От фактическа страна, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи, съдът е приел за установено, че с Разпореждане № 1/20.12.2016г. на директора на ОДБХ Ловеч, на основание чл.139б, ал.1, т.1 от ЗВМД и за нарушение на чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД, е разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата 5 броя кастрати мъжки и 1 брой жребец без порода, на които не е извършена официална идентификация /липсва инжектируем транспондер/, не са изпълнени мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните, които животни са намерени в землището на [населено място], община Троян, извън животновъден обект, без придружител и нямат установен собственик. В изпълнение на разпореждането на органа, на 21.12.2016г. служители от отдел Защита на животните при ОДБХ Ловеч, в присъствието на полицейски служители, са умъртвили отнетите 6 броя коне, а труповете им са предадени за обезвреждане.

Издаденото разпореждане е оспорено от ищеца Минков пред Административен съд Ловеч, а за доказване на правния си интерес от обжалване, същият е представил договор от 20.01.2015г., с който установява, че е собственик на умъртвените животни. Касае се за договор за покупко-продажба от посочената дата, видно от който А. Л. продава на ищеца 6 броя коне за сумата от 6 300лв., а в съставен към договора приемо-предавателен протокол от 21.01.2015г. са описани продадените коне и е удостоверено предаването им на купувача. По жалбата е образувано адм. дело № 348/2016г. по описа на Административен съд Ловеч, който с решение № 111/05.07.2019г. е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. С решение № 2484/17.02.2020г. по адм. дело № 10841/2019г., ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение.

В исковото производство, за установяване размера на претендираните имуществени вреди от загубата на животните, ищецът сочи договора за закупуването им, а за установяване на неимуществените вреди - иска събиране на гласни доказателства. Такива са поискани и допуснати и на ответника, като допълнително е приета и медицинска експертиза.

При горните данни, с оспореното решение, административният съд е приел предявените искове за допустими и доказани по основанието си. Счита се, че са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, а именно: посоченият в исковата молба административен акт, от които се твърди че са претърпени вредите разпореждането на директора на ОДБХ Ловеч, е отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът е счел, че при издаването и изпълнението му са се проявили и са налице и незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответната дирекция, по повод осъществяване на административна дейност, които са причинили претендираните вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното разпореждане.

Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка исковете са счетени за частично основателни. По отношение на имуществените вреди, съдът е приел за основателен иска за сумата в размер на 6300,00лв., колкото е стойността на умъртвените животни според договора за придобиването им и е осъдил ответника да заплати обезщетение в посочения размер, а за разликата до 7500,00лв. е отхвърлил иска. По отношение на неимуществените вреди, са формирани мотиви за доказан огромен стрес, причинен на ищеца от загубата на конете, обостряне на здравословните му проблеми и настъпила промяна в живота му поради загубата на работа. Изцяло са възпроизведени в решението показанията на свидетелите, кредитирани като достоверни, както и заключението на назначената съдебно-психологична експертиза. При посочените констатации, съдът е приел за справедливо обезщетение в размер на сумата от 25 000,00лв. и е осъдил ответника да ги заплати, а за разликата до пълния размер от 50 000,00лв., искът е отхвърлен. Определеният размер на обезщетението е мотивиран общо с характера и интензитета на вредите, периода от време, през който ищецът е търпял негативните последици от незаконосъобразния административен акт. Обезщетенията са присъдени ведно с лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт -17.02.2020г., в съответствие с ТР № 3/2005г. на ВКС по т. д. № 3/2004г. В отхвърлителната част, решението на административния съд е влязло в сила.

Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, а преценено с оглед основанията по чл.209, т.3 от АПК, решението се приема за правилно в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди, изводите на съда относно обема и интензитета на претърпените вреди са необосновани от събраните доказателства, което е довело до необоснованост и нарушения на материалния закон при определяне размера на обезщетението. Съображенията са следните:

Касационната инстанция констатира, че относимите за спора факти са надлежно установени в производството пред административния съд, който въз основа на тях е формирал обосновани и съответстващи на материалния закон изводи за наличие на кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между последните и вредите. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Не се спори, а е и доказано по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, наличието на първата предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен със съдебно решение, индивидуален административен акт на орган на касатора, а именно издаденото от директора на ОДБХ Ловеч, разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане. Спорът по делото, видно от оплакванията на ответника, е относно наличието на втората и третата предпоставки причинена вреда /имуществена и неимуществена/ на ищеца и причинна връзка между отменения акт и претърпените вреди. Тезата на касационния жалбоподател, която е поддържана още пред административния съд, е че ищецът не е собственик на процесните животни, поради което не е претърпял вреди от умъртвяването им. Доводите са отречени като неоснователни, каквото е становището и на настоящия касационен състав.

Още в производството по оспорване на разпореждането на директора на ОДБХ, Минков е представил договор за покупка на 6 броя коне, в който е посочен продавача и продажната цена, като са положени и подписите на договарящите страни. Допълнително в същото производство, е приложен и протокол за предаване на животните с конкретни данни за пола и външните им белези. Описаните документи са частни по своя характер, а оспорването на автентичността и верността им от ответника не е подкрепено с доказателства. Подписът на продавача по договора е потвърден със съдебно-графологическа експертиза, а с показанията на последния се установява сумата, платена за закупените животни. Невъзможността чрез експертиза да се установи пазарната цена на продадените коне, е поради умъртвяването им без събиране на предварителни данни за възрастта и здравословното им състояние, което се дължи на поведението на длъжностните лица при ответника, който по тази причина не може да черпи позитиви от неправомерните си действия, а аргументите му срещу изводите на съда за доказана собственост на ищеца върху процесните животни, са неоснователни. Допълнително в тази връзка следва да се посочи, че с влязло в сила съдебно решение ищецът е признат за засегнато лице от издаденото разпореждане на директора на ОДБХ Ловеч, както и че за доказване на собствеността върху еднокопитни животни, каквито безспорно са конете, с разпоредбата на чл.132, ал.3, т.2 от ЗВМД се изисква договор за прехвърляне правото на собственост, както е в настоящия случай. Изискванията за паспорт и транспондер са във връзка с идентификацията на животните и поддържането на информационната система на БАБХ, поради което са неотносими към спорния предмет по делото. Крайният извод от изложеното е, че собствеността на ищеца върху процесните коне е надлежно доказана в исковото производство, както правилно е приел административният съд, от което следва, че умъртвяването на животните в изпълнение на незаконосъобразното разпореждане на органите на ОДБХ, е причинило вреди на техния собственик, които вреди са пряка и непосредствена последица от отменения акт. Доказани се елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, в който смисъл са правните изводи в оспореното съдебно решение, които се споделят от касационната инстанция с препращане към изложените мотиви на основание на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Неоснователно жалбоподателят претендира приложимост на хипотезите по чл.5 от ЗОДОВ. По делото не е установено, че увреждането е причинено поради изключителната вина на ищеца, нито, че последният е допринесъл за увреждането.

Неоснователно касаторът оспорва размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди, което се равнява на цената на придобиване на животните съгласно представения договор. Както се посочи, същият е частен документ, чиято истинност не е оборена в производството по делото, а клаузите на договора, включително продажната цена на конете, се потвърждават и с показанията на свид. Лифтов в качеството му на продавач. Следователно, исковата претенция за имуществена обезвреда в размер на 6300,00лв. е доказана, а оспореното решение в тази му осъдителна част е правилно и следва да се остави в сила.

Обжалваният съдебен акт в частта на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, е необоснован от събраните доказателства и не съответства на материалния закон. От свидетелските показания и заключението на съдебно-психологичната експертиза е установено настъпване на неимуществени вреди емоционален стрес поради привързаността към умъртвените животни, свързан със субективно усещане за загуба, гняв, отчаяние, безпомощност, причинили лесна дразнимост, тревога, напрежение, обостряне на съществуващи заболявания, загуба на работни ангажименти, породило нужда от емиграция, което е довело до отчуждение в семейството. Вещите лица обаче изрично сочат, че при ищеца не е възникнало психично разстройство на здравето в резултат на преживения стрес; че стресогенните събития не са отключили психично разстройство у него, а фазата на реакция след преживяното травматично събитие е траела около един-два месеца, след което състоянието му се е възстановило; че не се констатира семейна или трудова дезадаптация. Освен това експертите стигат до извод, че ищецът е разполагал с нужния ресурс /личен и на социалната среда/ за да се преорентира към обичайните си дейности и да продължи своето житейско развитие за сравнително кратък период.

При тези обстоятелства, изводите на съда за размера на обезщетението са необосновани и формирани при нарушение на чл. 52 ЗЗД. Коректно възпроизведените в решението свидетелски показания и експертното заключение, не са анализирани във връзка с обема и интензитета на претърпените вреди. Съдът не е изложил обстойни и изчерпателни мотиви, основани на представените доказателства и обективното състояние на ищеца, като не е съобразил и продължителността на преживения стрес, респ. срока за преодоляването на същия. Следва да се отчете също, че съгласно заключението на вещите лица, преживяната емоционална травма от умъртвяването на животните не е довела до болестна обусловеност, а евентуално до обостряне на съществуващи заболявания. Определеното обезщетение следва да отразява всички тези обстоятелства, да не служи за неоснователно обогатяване и да е съобразено с икономическия стандарт в страната и с практиката на Върховния административен съд по размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.

Предвид изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай следва да се определи в общ размер на 12 000,00 лв. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до неговото обогатяване.

По горните доводи, решението следва да бъде отменено в частта му, в която искът за неимуществени вреди е уважен за размера над 12 000,00лв., както и в частта а в останалата част - следва да бъде оставено в сила.

С оглед разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила и в частите, с които в полза на ищеца са присъдени разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице и е отхвърлено искането на ответника да присъждане на направените разноски за експертизи.

При този изход от спора на касатора ОДБХ Ловеч са следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1308,00лв., определено по правилото на чл.10, ал.4 ЗОДОВ спрямо заплатеното възнаграждение в размер на 3150,00лв.

Ответникът в касационното производство се представлява от адвокат по реда на чл.38, ал.2 от ЗЗД, с оглед на което и предвид изхода по делото, съдът осъжда ОДБХ Ловеч да заплати на адвокат Ц. А. от АК Ловеч сумата в размер на 1908,00лв., определена по правилото на чл.10, ал.3 ЗОДОВ спрямо сумата от 3263,20лв., на колкото възлиза адвокатското възнаграждение, изчислено на осн. чл. 8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 94 от 28.08.2023г., постановено по адм. дело № 43/2021г. по описа на Административен съд - Ловеч, в частта му, с която Областна дирекция по безопасност на храните Ловеч е осъдена да заплати на М. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 12 000,00лв. до 25 000,00 лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от М. М. против Областна дирекция по безопасност на храните Ловеч, за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000,00лв. до 25 000,00лв. и съответната законна лихва.

ОСЪЖДА М. М., [ЕГН], от гр. Троян, [улица], [адрес], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните Ловеч съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 1308,00лв. за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Ловеч да заплати на адвокат Ц. А. от АК Ловеч възнаграждение в размер на 1908,00лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА