Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 12020/2023 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Ново село, представляван от председателя И. В., подадена чрез упълномощен адвокат Л. С., против решение № 148 от 03.11.2023 г., постановено от Административен съд – Видин по адм. д. № 172/2023 г., с което е обявенo за нищожно на решение № 336, взето с протокол № 45 от 22.06.2023 г. на Общински съвет Ново село, с което е отхвърлено предложението на кмета на община Ново село за откриване на процедура за продажба на терен - частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 52180.900.691, площ 913 кв. м., съгласно АЧОС № 953/12.07.2018г., находящ се в с. Ново село, община Ново село, област Видин. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател общинският съвет е този, който има правомощието да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, т. е. упражнява правата на едноличния собственик - общината като правен субект и юридическо лице. Счита, че правилно е отказал продажбата без търг и конкурс, като е констатирал, че процесният имот включва терен към пристанище, кей и брегово укрепващо съоръжение към река Дунав, които са публична общинска собственост и са подробно описани в съставения акт за общинска собственост. Сочи, че са били налице и данни, че съществуващата сграда представлява сглобяема конструкция - временен обект, която не попада в хипотезата на изискването за законно построена сграда и поради това не са били налице предпоставките на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. В подкрепа на твърденията си представя два броя актове за държавна собственост с № 15 от 15.02.1991 г. и с № 1137 от 20.12.2001 г. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и прави искане за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Ответникът – М. П., в депозирана по делото писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Излага подробни съображения защо процесният имот, за който се иска продажба, не представлява публична общинска собственост и поради това оспореното решение на общинския съвет е взето при липса на компетентност.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изследвал процедурата по продажба на земя - частна общинска собственост, съгласно чл. 35 ал. 3 ЗОС и приложимата Наредба, и законосъобразно е обявил нищожността на оспореното решение. Според участващия по делото прокурор е законосъобразен изводът на съда, че като е отхвърлил предложението на кмета на община Ново село, на практика общинският съвет е иззел функциите му по чл. 35, ал. 3 ЗОС за продажбата на имота и се е произнесъл извън правомощията си.

Като прецени доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Общински съвет – Ново село за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решение № 148 от 03.11.2023 г. е обявено за нищожно решение № 336, взето с протокол № 45 от 22.06.2023 г. на Общински съвет - Ново село, с което е отхвърлено предложението на кмета на община Ново село за откриване на процедура за продажба на терен - частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 52180.900.691, площ 913 кв. м., съгласно АЧОС № 953/12.07.2018 г., находящ се в с. Ново село, общ. Ново село, обл. Видин; преписката е изпратена на кмета на община Ново село за произнасяне по подаденото от М. П. от гр. Видин заявление вх. № АО17-676/13.06.2023 г., като се съобразят дадените в съдебния акт указанията по тълкуването и прилагането на закона; община Ново село е осъдена да заплати на М. П. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв.; община Ново село е осъдена да заплати на адвокат Д. Б., сумата от 1250,00 лева, представляваща определено на основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя М. П.. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Видин е приел, че оспореното решение № 336 по протокол № 45 от 22.06.2023 г. на Общински съвет - Ново село е постановено от некомпетентен орган, предвид това, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС предвижда изключение от общото правило на ал. 1, като компетентността да извърши продажба на земя – частна общинска собственост на собственика на законно построена в имота сграда е предоставена изцяло на кмета. Съдът е посочил, че компетентността на органа е законово регламентирана, но същата е нормативно установена и от приложената по делото наредба по чл. 8, ал. 2 ЗОС - Наредба № 3 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет - Ново село, към която препраща чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 40 от нея не предвижда различна правна регламентация. Първостепенният съд е счел, че при несъответствие със законовите си правомощия, кметът е поискал от общинския съвет да приеме решение за отпочване на процедура за продажба на имота - за упълномощаване да организира процедура за изготвяне на пазарна оценка от лицензиран оценител и внасяне на предложение до общинския съвет за утвърждаване на пазарната оценка, каквато необходимост нито е предвидена в приложимите правни норми, нито съответства на законовите изисквания. В тази връзка съдът е анализирал правомощията на ОбС съгласно чл. 41, ал. 2 ЗОС, като е приел, че в конкретния случай решението за одобряване на пазарната оценка, изготвена от лицензиран оценител, е част от процедурата по продажба на имота и съгласно чл. 35, ал. 3 ЗОС следва да бъде взето от кмета на общината.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така защото, Административен съд – Видин точно е констатирал, че административното производство е инициирано със заявление с вх. № АО17-676/13.06.2023 г., подадено от М. П. до кмета на община Ново село, с което като собственик на законно построена сграда с идентификатор № 52180.900.691.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ново село, разположена в общински поземлен имот с идентификатор № 52180.900.691., е поискал да закупи недвижимия имот. Към заявлението са били представени документи, удостоверяващи собствеността, включително заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост на недвижим имот - ресторант, тераса и озеленителна тераса, както и протокол образец 16. Във връзка с постъпилото заявление, кметът на община Ново село е отправил предложение до общинския съвет да приеме протоколно решение за започване на процедура за продажба на терен – частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 52180.900.691, площ 913 кв. м., съгласно Акта за частна общинска собственост /АЧОС/ № 953/12.07.2018 г., находящ се в с. Ново село, общ. Ново село, обл. Видин, като го упълномощи да организира процедура за изготвяне на пазарна оценка от лицензиран оценител и да внесе предложение за утвърждаването ѝ от общинския съвет, без провеждане на търг или конкурс, в полза на М. П. като собственик на сградата в имота. Съдът е установил, че предложението е обсъдено на заседание на общинския съвет на 22.06.2023 г., но с решение № 336, т. 3, от протокол № 45 от същата дата не е прието, по съображения, че сградата е законно изградена, но е сглобяема конструкция и като такава не обвързва терена със собствеността на сградата. За взетото решение заявителят /и жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство/ е бил уведомен с писмо с изх. № РД02-2013/13.07.2023г. на кмета на община Ново, като липсва друго негово произнасяне.

Настоящата касационна инстанция счита, че за да е нищожен един публичноправен акт, какъвто несъмнено е административният, той следва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, каквото винаги е издаването му при липса на компетентност, съдът следва да го отстрани от правния мир - чрез обявяване на неговата нищожност.

Административният съд точно е тълкувал и приложил разпоредбите на ЗОС и приложимата Наредба № 3 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Ново село /Наредба № 3/. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗОС, продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Изключение от това правило е установено с ал. 3 на чл.35 ЗОС, която постановява, че продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от закона. В хипотезата по чл. 35, ал. 3 ЗОС е приложима горепосочената Наредба № 3, като според чл. 40, ал. 1 от нея продажбата на земя – частна общинска собственост, се извършва от кмета на общината, без търг или конкурс на физически лица или юридически лица – собственици на законно построена сграда върху общинска земя – урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизирана територия на общината, по пазарни цени, определени от оценител. Както точно е установил съдът, в последната липсва изискване за приемане на решение на Общински съвет - Ново село, от което следва изводът, че единственият компетентен орган за извършване на продажбата е кметът на общината. В чл. 35, ал. 1 ЗОС законодателят е въвел генералното правило при продажба - тя да се извършва от кмета на общината, при наличието на две условия: да е взето решение от общинския съвет и продажбата да се извърши чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и това е общото правило, при което с оглед обществения интерес, се цели публичност, прозрачност и ефективност при извършване на разпоредителните сделки. Изключението от това е предмет на регулиране в нормата на чл. 35, ал. 3 ЗОС, което изключение е съобразено със статута на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът, и само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на която не е необходимо провеждане на търг или конкурс.

Различни правни изводи не се налагат от твърденията на касационния жалбоподател, че не са били налице предпоставките на чл. 35, ал. 3 ЗОС, поради това, че теренът включва кейова стена към река Дунав, която е публична общинска собственост и са налице данни, че съществуващата сграда представлява сглобяема конструкция - временен обект, която не представлява законно построена сграда. Преценката за наличието на законовите предпоставки за продажба на процесния имот, който безспорно е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 953/12.07.2018 г., следва да се извърши от материално компетентния за това орган, който в случая е кметът на община Ново село, при съобразяване на всички относими към собствеността на сградата и общинския имот доказателства. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че едва в касационната си жалба Общински съвет – Ново село прави възражение досежно наличието на публична общинска собственост в процесния терен, като такива мотиви не са били изложени при обсъжданията, въз основа на които е взето решение № 336 по протокол № 45 от 22.06.2023 г., видно от представеното по делото извлечение /л. 41 – 41 от първоинстанционното дело/.

По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд е осъществил обоснована и правилна преценка за нищожност на оспореното решение, доколкото в случая липсва материална компетентност на Общинския съвет за приемане на решение по чл. 35, ал. 3 ЗОС.

Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 03.11.2023 г., постановено от Административен съд – Видин по адм. д. № 172/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА