Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: М. М. Т. Т. В. А. С. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Т. Т. по административно дело № 12085/2023 г. Производство по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на Б. М. АД, гр. София, представлявано от изпълнителния си директор З. А., чрез адвокат М. М., преупълномощен от АД М. М. и съдружници за отмяна на влязло в сила решение № 4290 / 21.04.2023 г. по адм. дело № 9631 / 2022 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 7586 / 15.12.2021 г. по адм. дело № 7050 / 2021 г. на Административен съд София град, в частта, в която е отменена заповед № РА 30 438 / 16.06.2021 г. на главния архитект на Столична община. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане по същество. Поддържат се основания по чл. 239, т.1 АПК и се прилагат 27 писмени доказателства, за които се твърди, че са нови и установят обстоятелства от съществено значение за делото.

Ответникът главният архитект на Столична община, чрез юрисконсулт Йотов изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Представя писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

О. Ю. държавно предприятие ДП Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър не изразява становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на основанията посочени в него е неоснователно.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалби на Ю. Д. предприятие ДП - Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър и Б. М. АД, гр. София срещу Заповед № РА-30-438/16.06.2021 г., издадена от Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, а именно: Стоманобетонова монолитна сграда, находяща се в имот, с идентификатор № 22472.7450.100 по КККР, [населено място], местност [местност] , яз. Искър, ТП Държавно ловно стопанство Искър, район Панчарево - СО, изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж.

Жалбоподателите са оспорвали констатацията, че строежът е незаконен и подлежащ на премахване, доколкото същият представлява авариен ремонт на съществувала стара сграда, строена преди 1988 г., която съобразно официален свидетелстващ документ Акт за държавна собственост № 04396/08.02.2005 г., представлява монолитна едноетажна сграда (техническа работилница) със застроена площ (ЗП) от 1341 км. м. Твърдяли са, че сградата е изградена преди 1988 г. от УБО-У. Б. и охрана към Държавна сигурност. Твърдяли са, че съгласно действащия към годината на построяването Закон за единния кадастър на Н. Р. Б. подобни сгради, свързани със сигурността на партийния елит, не са били нанасяни в общодостъпните кадастрални планове, а единствено във ведомствени кадастрални планове. Оспорващите са посочили, че изводите на административния орган, относно обстоятелството, че процесният строеж е изграден през 2020 г., доколкото в предхождащия кадастралната карта кадастрален план, емисия от 1986 г., не се установява нанесена подобна сграда, са незаконосъобразни. Обосновали са развитието на застрояването на имота, ангажирайки доказателства за преминаването му към различни институции.

Представените в настоящото производство за отмяна писмени доказателства в 27 позиции са следните: 1. Разпореждане с № 58 на Министерския съвет от 13.02.1969 г. за преминаване на представителни ловни стопанства към УБО; 2. Разпореждане на Комитета за стопанска координация от февруари 1969 г. за преминаване на представителни ловни стопанства към УБО; 3. Разпореждане № 58 на Министерския съвет от 13.02.1969 г. за преминаване на представителни ловни стопанства към УБО до Управление безопасност и охрана при Министерския съвет, Министерството на горите и горската промишленост, Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на енергетиката и горивата, Министерството на финансите, Държавния комитет за планиране; 4. Доклад от арх. Г. С. - председател на ИК на СГНС от 18.03.1969 г.; 5. Докладна записка относно ползването на почивните домове на ЦК на БКП от групи по написването на материали и доклади от 25.04.1975 г.; 6. Докладна записка относно предоставяне на Министерството на народното здраве на база за билко-лечение от 05.05.1975 г.; 7. Протокол № 475/15.05.1975 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия; 8. Съображения по докладна записка на председателя на Комисията за държавен и народен контрол относно извършената проверка по разкриване на незаконно и нецелесъобразно постановени вили, почивни домове, представители и други сгради; 9. Постановление № 40/05.12.1988 г. за отнемане на незаконно и нецелесъобразно изградени вили, почивни и представителни домове и за предоставяне на сгради за нуждите на здравеопазването, просветата, почивното дело и туризма; 10. Предложение от проф. В. Д. - ректор на Висшия лесотехнически институт от 11.06.1990 г.; 11. Предложение от проф. д-р А. Х. - министър на науката и висшето образование от 29.05.1990 г.; 12. Докладна записка от И. Я. - директор на Ловно стопанство Искър от 30.05.1990 г.; 13. Писмо до председателя на Министерския съвет А. Л. от 18.06.1990 г.; 14. Решение № 147 на бюрото на Министерския съвет от 16.07.1990 г.; 15. Писмо с изх. № 1623 от 23.07.1990 г. на Висш лесотехнически институт ; 16. Справка от 31.07.1990 г.; 17. Писмо изх. № 1788 от 06.08.1990 г. на Висш лесотехнически институт; 18. Доклад до председателя на Министерския съвет Д. П. от 10.05.1991 г.; 19. Писмо на Министерския съвет № 13-00-24 от 30.05.1991 г.; 20. Бележки на министъра на правосъдието по т. 8 от заседание на Министерския съвет от 25.06.1991 г.; 21. Протокол № 63 от заседание на МС на 25.7.1991 г.; 22. Решение № 334 на Министерския съвет от 27.09.1991 г.; 23. Доклад от проф. Н. В. от 20.08.1992 г.; 24. Постановление № 173 от 07.09.1992 г. за създаване на стопанство Искър; 25. Решение № 5279 от 22.12.2022 г., постановено по н. а.х. д. № 20221110204066/2022 г. по описа на СРС, 108-ми състав, влязло в законна сила на 03.07.2023 г.; 26. Решение № 3571 от 01.06.2023 г., постановено по д. № 2092/2023 г. по описа на АССГ, 4-ти касационен състав; 27. Съдебно-техническа експертиза вх. № 217688 от 01.08.2023 г. по а. н.д. № 4038/22 г. по описа на СРС.

С тях искателят заявява същите обстоятелства, които е твърдял и пред инстанциите по спора. В този смисъл не са налице нови обстоятелства от значение за приключилия с влезли в сила съдебни решения правен спор. Същите обстоятелства са били предмет на обсъждане, и анализ от събраните по делото доказателства и са били проверявани от назначената пред първоинстанционния съд експертиза. Фактът, че част от тях не са кредитирани с доверие от касационната инстанция не изключва тяхната наличност от събрания и анализиран по делото фактически материал. Приобщените данни за съществувала сграда през 80-те и 90-те години (техническа работилница) не са от значение, за да се приеме идентичност с новоизградената такава през 2020 г., която както правилно е отбелязал тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение по адм. дело № 9631 / 2022 г. по описа на съда не попада в нито една от хипотезите на търпимост, предвидени в 16, ал.1-3 ПР ЗУТ и 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ.

Наличната сграда, обект на Заповед № РА-30-438/16.06.2021 г. на Главния архитект на Столична община е с различна квадратура (значително по-голяма), различна етажност, изпълнена е с нови конструктивни елементи (носещи колони, стени и покривна конструкция) и игнорира квалификациите на молителя за текущ ремонт по смисъла 5, т.42 ДР ЗУТ, както и на авариен ремонт на съществувала стара сграда, строена преди 1988 г.. Част от представените в настоящото производство доказателства не съдържат относими факти към предмета на спора. Ирелевантни в този смисъл са доклада от арх. Г. С. - председател на ИК на СНС от 18.03.1969 г.; докладна записка относно ползването на почивните домове на ЦК на БКП от групи по написването на материали и доклади от 25.04.1975 г.; докладна записка относно предоставяне на Министерството на народното здраве на база за билко-лечение от 05.05.1975 г.; протокол № 475/15.05.1975 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия; както и кореспонденцията предложения, докладни записки и благодарствени писма до ръководители в държавата към оня момент, (последните) касаещи материалната база на лесотехническия институт във връзка с подготовката на кадри с висше образование по ловно стопанство.

Неотносими към фактическия състав от хипотезата на чл. 239, т.1 АПК са и приложените с молбата за отмяна съдебни актове и съдебно-техническа експертиза. Същите не установяват нови обстоятелства от значение за предмета на спора, а приложеното заключение на вещо лице не може да преодолее приетата по делото експертиза, тъй като няма качеството на годно създадено за нуждите на настоящия процес доказателствено средство.

М. Б. М. АД, гр. София е ангажирал като доказателства към искането си по чл. 239, т.1 АПК и такива писмени доказателства, които са били надлежно събрани по делото пред Административен съд София град. Същите са ценени и обсъждани както от първоинстанционния съд, така и от касационния съд и са послужили за изграждане на изводите на съдебните инстанции при произнасянето им по съществото на спора. Някои от тези доказателства са представени пред административния съд в повече от един екземпляр например Разпореждане на Комитета за стопанска координация от февруари 1969 г. за преминаване на представителни ловни стопанства към УБО; Разпореждане № 58 на Министерския съвет от 13.02.1969 г. за преминаване на представителни ловни стопанства към УБО до Управление безопасност и охрана при Министерския съвет, Министерството на горите и горската промишленост, Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на енергетиката и горивата, Министерството на финансите, Държавния комитет за планиране; Разпореждане с № 58 на Министерския съвет от 13.02.1969 г. за преминаване на представителни ловни стопанства към УБО; Решение № 334 на Министерския съвет от 27.09.1991 г.; Постановление № 173 от 07.09.1992 г. за създаване на стопанство Искър. По изложените съображения изброените доказателства не могат да служат за целите на отмяната по чл. 239, т.1 АПК.

Четири дни след приключване на спора по същество, на 19.02.2024 г., Б. М. АД, гр. София чрез адвокатите Менков и Атанасов са поискали да бъде отменено протоколното определение от 15.02.2024 г., с което е даден ход на делото и същото е обявено за решаване. Посочили са, че Върховният административен съд неточно е приложил нормата на чл. 139, ал.1 АПК, тъй като и законният представител на търговското дружество и упълномощените от него адвокати са били възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, първият защото се е командировал по маршрута С. М. С. от 12.02.2024 г. до 20.02.2024 г. в рамките на девет дни, а вторите двама защото са се разболели от остър бронхит неуточнен и бъбречна колика неуточнена. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия изложи ясни мотиви за тълкуването и прилагането на чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, които счита че не е необходимо да преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение. Следва да се отбележи, че Б. М. АД, гр. София е упълномощило Адвокатско дружество М. М. и съдружници, гр. София, а последното е преупълномощило двамата разболели се за съдебното заседание адвокати. В адвокатското дружество работят значителен брой висококвалифицирани адвокати и независимо от възпрепятстването на двамата преупълномощени от адвокатското дружество процесуални представители, същото е имало възможност да обезпечи процесуалното представителство на искателя.

Върховният административен съд прие всички представени с искането писмени доказателства, съобрази развитите от страните доводи и съображения, произнасяйки изчерпателно предмета на спора по заявеното правно основание.

Предвид изхода на спора в тежест на молителя следва да бъдат поставени заявените от ответника съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 239, т.1 АПК на Б. М. АД, гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 4290 / 21.04.2023 г. по адм. дело № 9631 / 2022 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 7586 / 15.12.2021 г. по адм. дело № 7050 / 2021 г. на Административен съд София град, в частта, в която е отменена заповед № РА 30 438 / 16.06.2021 г. на главния архитект на Столична община.

ОСЪЖДА Б. М. АД, гр. София да заплати на Столична община сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ