О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2761
гр. София, 02.10. 2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 353 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 518 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 505/2024 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 49 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 198/2023 г. на Свищовски районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на земеделски производител С. К. М. сумата от 20 572 лв. с ДДС – главница по фактура №[ЕГН]/31.05.2022 г. по договор № 94-Д600/06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 908, 60 лв., представляваща мораторна лихва за периода 08.07.2022 г. - 12.12.2022 г. Решението на въззивния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която главният и акцесорният иск са отхвърлени съответно за разликата над 20 572 лв. до 21 372 лв. и за разликата над 908,60 лв. до 937, 99 лв.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, тъй като спорното материално право се извежда от договор за продажба на родово определени вещи, а не от договор за изработка. Сочи, че...