Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: Ю. Т. Р. Ч. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 12165/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Г., чрез адвокат С. Ф., като особен представител, срещу Решение № 5717 от 28.09.2023г., постановено по адм. дело № 7783/2023г. на Административен съд София - град.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-041 от 01.08.2023 г., издадена от директора на Д. С. подпомагане - Възраждане, с която е разпоредено временното настаняване на детето Т. М. Г. в ЦНСТДБУ [заличен текст] за срок от една година или до промяна в обстоятелствата и произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

За да потвърди оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Не се споделят изводите на първоинстанционния съд относно спазване изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК по отношение формата на административния акт. В оспореното решение съдът е приел, че процесната Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-041 от 01.08.2023г., издадена от директора на Д. С. подпомагане Възраждане е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея фактически и правни основания за издаването й. В тази връзка е цитирал ТР № 16/1975г. на ОС на ГК на ВС, като е посочил, че е допустимо мотивите за издаване на акта да не са изложени в него, да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.

Съобразно задължителния характер на така цитираната практика в действителност, за административният орган съществува възможност да се позове в своя акт на друг предхождащ издаването му документ, съставен във връзка с даденото производство, при което изложените факти и обстоятелства в този документ, да послужат като фактически основания за издаване на съответния административен акт.

В конкретния случай обаче в оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-041 от 01.08.2023г., издадена от директора на Д. С. подпомагане Възраждане, липсва каквото и да било позоваване на предхождащи издаването й други документи. Неправилно Административен съд София град е приел, че изложените в доклад изх. №СЛ/Д-С-ВЗ/1270-001, изготвен от социален работник в отдел Закрила на детето към ДСП - Възраждане, съображения са такива и на самия акт, предвид Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Липсва каквото и да било позоваване от страна на административния орган на изложените в посочения доклад констатации. В действителност същият е приложен като част от административната преписка, но от оспорения административен акт не е видно, че именно установените с доклада факти и обстоятелства са мотивирали органа да издаде оспорената заповед. Направеното в тази посока тълкуване от страна на първоинстанционният съд е неправилно и противоречащо на материалния закон.

Всеки административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Именно наличието на посочените фактическите основания следва да бъде предмет на контрол при преценка законосъобразността на акта. Недопустимо е такива фактически основания да се излагат от страна на органа след издаване на административния акт, както и да се приеме, че такива се съдържат в акт, на който органът е пропуснал изрично да се позове.

В процесния случай, административният орган бланкетно е посочил, че се е запознал с положението на детето и е констатирал, че са налице обстоятелствата по чл. 33, ал.1, сл.2 от ППЗЗД, във връзка с чл. 27, ал.1 и чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. От оспорената заповед не е видно, какво е възприетото от органа положение на детето, а още по - малко от кои факти и обстоятелства следва извода за наличие на предпоставките по чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет.

Предвид липсата на изложени каквито и да било факти и обстоятелства за издаване на оспореният акт, касационната инстанция намира, че същият е постановен в нарушение изискванията за форма по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, което от своя страна съставлява основание за отмяна на акта при условията на чл. 146, т.2 от АПК. Като е достигнал до друг правен извод по отношение спазване изискванията за форма на акта, ревизираният съд, в нарушение с материалния закон, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг по същество, с който като немотивирана и издадена в нарушение изискванията за форма се отмени Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-041 от 01.08.2023г., издадена от директора на Д. С. подпомагане Възраждане .

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че процесният доклад съдържа мотивите към оспорения акт, то от изложените в него факти и обстоятелства не може да се достигне до извод за наличие на предпоставките на чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет., на което правно основание е издаден последният.

Настаняване на детето извън семейството, съгласно посоченото в заповедта правно основание, е относимо за случаите, когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет., налагащи настаняването на детето извън семейството.

От събраните по делото доказателства няма такива, които да сочат, че детето Т. М. Г. е било жертва на насилие в семейството. Социалните доклади са констатирали, че детето е здраво, с всички поставени ваксини, обгрижвано от майка си и пра - бабата по майчина линия. В действителност при една от извършените проверки, майката на детето е била извън града, но никъде не се сочи, че същата трайно отсъства от живота на детето или че е изоставила същото. Напротив при другата внезапна проверка е установено наличие на майката и детето на адреса, както и привързаност на детето към родителя. Направените от органите констатации касаят битовите условия при които се отглежда детето, а посочената липса на креватче, което е спорно доколкото в единия от докладите се сочи наличието на такова, а в другия неговата липса и вещи и пособия за правилното му развитие, не сочат на риск от насилие или на сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето.

С оспорената заповед, детето Т. М. Г. е настанено за отглеждане в ЦНСТДБУ Детство, което обстоятелство би довело до разрушаване на естествената връзка между майка и дете, което в своята крехка възраст от [заличен текст], безспорно се нуждае от майчина грижа и любов за правилното развитие на психическото и емоционалното му състояние. Предприетото отделяне на детето от майка му е извършено в разрез с прокламираните в чл. 3, т.2, т.3 и т. 12 от ЗЗДет принципи на които следва да се основава закрилата на детето, а именно отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване на най - добрия интерес на детето и подкрепа на семейството. Отделянето на детето от семейната среда е крайна мярка, която следва да се прилага само за осигуряване най-добрия интерес на детето, при преценка за отсъствие на друга възможност. По делото няма данни спрямо детето или майката да са прилагани някоя от мерките по чл. 23 от ЗЗДет. за закрила в семейството и едва след тяхното изчерпване да се пристъпи към издаването на заповед от вида на оспорената. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ППЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, което в случая не е налице предвид това, че липсват каквито и да било данни детето да е било жертва на насилие.

Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно. Същото следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, с което да се отмени обжалвания административен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5717 от 28.09.2023г., постановено по адм. дело № 7783/2023г. на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-041 от 01.08.2023 г., издадена от директора на Д. С. подпомагане - Възраждане.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА