Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 12182/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 6661 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. № 3868/23г. Административен съд София град, трето отделение, 3-ти състав, е отменил по жалба на П. П. Х. от гр.С. Р. № 32 120167/29.03.2023г. на директор на Териториална Д. М. Р. С решението съдът е осъдил ТД М. Р. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 410лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална Д. М. Р. чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Я.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба П. П. Х. от гр.София, [улица], чрез своя процесуален представител адв. К. Г., взема становище за неоснователност касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на П. П. Х. от гр.С. Р. № 32 120167/29.03.2023г. на директор на Териториална дирекция М. Р. с което отказано да се приеме митническата стойност на стоката употребявано моторно превозно средство марка БМВ, модел 535 XI, шаси WBA5B3C59GG253664,декларирана с митническа декларация № MRN 20BG004304001439R9/ 27.05.2020г. в размер на 3 599,58лв. и е определена нова митническа стойност в размер на 6 331,06лв. и нова данъчна основа в размер на 7 114,17лв. по чл.55 ЗДДС, разпоредено е да се коригира митническата декларация и са определени допълнителни задължения за доплащане мито в размер на 273,53лв. и ДДС 600,92лв. , ведно с лихви за забава, считано от датата нае възникване на задължението до датата на уведомяването. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, извършената повторна проверка и възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност, назначената в рамките на административното производство оценителна експертиза, изпратеното до задълженото лице уведомително писмо изх. № 32 66076/17.02.2023г. за откриване на административното производство, постановеното решение от директора на ТД М. Р. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че актът е издаден при спазване на определения законов срок. Решаващият съд е приел, че издаденият акт е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и е приложен неправилно материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Като основен спорен въпрос между страните е формулиран този дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т. е. налице ли са основателни съмнения по смисъла на чл.140, 2 от Регламент ЕС № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката. 2. В продължение е прието, че следва да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да се пристъпи към прилагане на вторични методи за определяне на митническата стойност, определени в чл.74 от Регламент /ЕС 952/2013г. 3. В рамките на тази проверка първоинстанционният съд е възпроизвел и дал тълкуване на правните норми, които определят митническата стойност на стоките /стр. 6 8 от решението/, като е акцентирал, че принципно договорната стойност /действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ/ е приоритетна, а когато същата не може да бъде определена чрез нея се прилагат методите, посочени в чл.74,2, б. а г от Регламент ЕС 952/2013г. в посочената последователност. В продължение са възпроизведени относимите разпоредби относно наличието на основателни съмнения относно договорната стойност и как следва да бъде определена стойност в такава хипотеза чл.140 и чл.141 от Регламент ЕС 2015/2447 . Обобщавайки правния режим решаващият съд е извел извод, че правомощието на митническия орган да отхвърли договорната стойност на стоките и да определи друга такава по методите, посочени в чл.74, възниква при наличие на основателни съмнения по смисъла на чл.140 от Регламент ЕС 2015/2447, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. Цитирани са решения на Съда на Европейския съюз в тази сфера. 4. Първоинстанционният съд е посочил, че в процесния случай митническият орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоките, като се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето лице САЩ, Департамент за вътрешна сигурност, Служба за митническата и граничната защита на САЩ, както и на оценка на вещо лице, без да се аргументира защо не взема предвид стойността на сделката, посочена в издадените документи от продавача в САЩ. Изложен е аргумент, че подобен подход, основан единствено на данните от САЩ, не обосновава нова митническа стойност на стоката, като не може да се приеме за обоснован довода на директора на ТД М. Р. че е невъзможно да се определи митническата стойност на въпросното МПС посредством съпоставяне с други МПС, изключително близки като характеристики и параметри МПС от същия вид, модел, пробег, цвят, дата на производство и т. н. Според административния съд, липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да бъде преодоляно от административния орган чрез прилагане на вторичните методи по чл.74 от Регламент 952/2013, чрез извършване на съответни анализи и сравнения. В продължение е посочено, че цитираната норма на чл.141,1 изисква лицата, които са адресати на решенията за невъзприемане на декларираната договорна стойност да имат възможност да изразят становище и представят доказателства относно елементите, на които административния орган възнамерява да издаде решението си, като за целта адресатът следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Прието е, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение /митнически акт/, в който смисъл е решението по обединени дела С 29/13 С 30/13. 5. Изложени са мотиви, че в случая тези законови изисквания не са спазени, тъй като в уведомлението до адресата административният орган не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания приема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определя новата митническа стойност. Според съда, дори данните от САЩ да могат да послужат за обосноваване на съмненията за митническата стойност, то за митническия орган не е налице задължение да определя нова митническа стойност равна на пазарната цена, посочена от вещото лице. Допълнено е, че при наличие на основателни съмнения новата митническа стойност следва да бъде определена при спазване на изискванията и методите, посочени в чл.74, 2 от Регламент /ЕС № 952/2013, които в случая не са спазени.

Направен е краен извод, че издаденият митнически акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд София град е неправилно.

В касационната жалба на директора на ТД М. Р. се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства административният орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, като не е уведомил адресата на акта относно фактическите и правните основания, на които обосновава основателните си съмнения относно декларираната договорна стойност на внесената стока, съответно, че е приложил неправилно материалния закон, като не е определил стойността на стоката чрез способите и методите, посочени в чл.70, 2 от Регламент /ЕС № 952/2013.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия.

В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, 1 МКС.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В случая първоинстанционният съд е приел, че оспореният митническия акт е незаконосъобразен на две самостоятелни основания :

- административният орган е нарушил изискването на чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като не е уведомил адресата на акта относно основанията, на които основава основателните съмнения, както и относно метода, чрез който ще определи митническата облагаема стойност;

- митническата облагаема стойност не е определена чрез методите, посочени в чл.70,2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Тези негови изводи не могат да бъдат споделени.

От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл.140,1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава САЩ, че цената на въпросното моторно превозно средство, декларирано при изнасянето му от САЩ е в размер на 4 798щатски долара, а според подадената митническа декларация № MRN 20BG004304001439R9/ 27.05.2020г. същата е посочена в размер на 2 000щатски долара / 3 599,58лв. при курс на USD/BGN 1,79979/. Прието е, че цената на автомобила не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл.70,2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което се е използван резервният метод, посочен в чл.70,3 от същия регламент чрез извършване на оценъчна експертиза от вещо лице.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение митническият орган е длъжен да обоснове съмненията си и да уведоми адресата на акта за същите, както и за методите и доказателства, въз основа на които смята да определи новата митническа стойност, като неизпълнението на това изискване съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, даващо самостоятелно основание за отмяна на издадения митнически акт. Необосновано на фактите по делото обаче решаващият съд е приел, че това изискване не е спазено от митническия орган.

Писмото, с което административният орган уведомява адресата на акта за откриване на административното производство, приложено на стр.32 от първоинстанционното дело. Същото е под рег. № 32 66076/17.02.2023г. В него писмо изрично е записано, че основателните съмнения относно декларираната митническа стойност на внесения от П. Х. автомобил се основават на получена официална информация от официалните власти на страната износител САЩ, като митническата стойност ще бъде определена на база пазарна оценка, изготвена от вещо лице. В писмото изрично е посочено, че лицето има право да изрази становище в тридесет дневен срок от получаването на писмото, както и има възможност да се запознае с документите, касаещи административното производство. Видно от приложената на л.33 по делото обратна разписка, писмото е получено от адресата на акта и въпреки дадената му възможност не е ангажирал доказателства.

Изложеното обосновава извод, че при издаването на митническия акт за определяне на митническата стойност административният орган е спазил изискването да уведоми адресата на акта както относно обстоятелствата, на които обосновава основателно съмнение в декларираната митническа стойност, така и по отношение на способа, по който ще бъде определена новата митническа стойност. Поради това при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, каквито неправилно изводи са изградени от първоинстанционния съд.

Изводите на административния съд, че при издаването на акта е приложен неправилно материалния закон, са обосновани с това, че получените данни от митническите органи на САЩ, дори да могат да послужат за обосноваване на основателно съмнение не дават основание за определяне на нова пазарна цена, посочена от вещо лице. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод.

Както бе вече посочено, с подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил 2 000щатски долара, на база на което е заплатено мито в размер на 359,96лева и ДДС в размер на 821,91лв. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на автомобила е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84,ал.1,т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на А. М. за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от А. М. до Департамента на САЩ за вътрешна сигурност, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо заведено под № 32 377013/03.11.2022г. Централно митническо управление е уведомила директора на ТД М. Р. че американските митнически органи са предоставили сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Elektronic Export Informаtion/ от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Р. Б. Съгласно информацията, въпросните Elektronic Export Informаtion са американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния автомобил от САЩ е 4 798 щатски долара / при посочени 2 000щатски долара в декларацията в България/. Писмото и информацията, предоставени от американските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност.

Представената към писмото на американските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представения от вносителя ведно с митническата декларация договор за покупко-продажба на автомобила. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че е подадено от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната /пазарната цена/ - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът.

Поради изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Не могат да бъдат споделени и аргументите на първоинстанционния съд, че при определяне на пазарната цена митническият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като същата не е определена при спазване на изискванията и последователността на методите, посочени в чл.70,2 от чл.70,2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

При изследване на метода, регламентиран в чл.74,2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Р. Б.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя.

Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният лек автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти (какъвто не е разглеждания случай), претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.

Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, 3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване.

За разлика от други случаи, административният оран не е определил новата митническа стойност, като към декларираната от вносителя стойност да се прибави разликата до посочената стойност в износната декларация, а е определил същата чрез възлагане на оценъчна експертиза /л.34 47 от първоинстанционното дело/. При изготвяне на същата вещото лице е съобразило конкретното техническо състояние на автомобила, предвид уврежданията които е претърпял вследствие на ПТП. Определянето на новата митническата стойност по този ред е разумен метод по смисъла на чл.74,3.

Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че новата митническа стойност е определена произволно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки на други внесени МПС от същия вид, модел, пробег, цвят, дата на производство и прочие.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесната подадена от П. П. Х. от гр.София митническа декларация № MRN 20BG004304001439R9/ 27.05.2020г. и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД М. Р. е постановил законосъобразен административен акт.

Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на А. М. в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото за 407лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 6661 06.11.2023г. на Административен съд София град, трето отделение, 3-ти състав, постановено по адм. д. № 3868/2023г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П. П. Х. от гр.София, [улица], против Решение № 32 120167/29.03.2023г. на директор на Териториална дирекция М. Р. с което отказано да се приеме митническата стойност на стоката употребявано моторно превозно средство марка БМВ, модел 535 XI, шаси WBA5B3C59GG253664,декларирана с митническа декларация № MRN 20BG004304001439R9/ 27.05.2020г. в размер на 3 599,58лв. и е определена нова митническа стойност в размер на 6 331,06лв. и нова данъчна основа в размер на 7 114,17лв. по чл.55 ЗДДС, разпоредено е да се коригира митническата декларация и са определени допълнителни задължения за доплащане мито в размер на 273,53лв. и ДДС 600,92лв.

ОСЪЖДА П. П. Х. от гр.София, [улица], да заплати на А. М. С. разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 407 /четиристотин и седем/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ