чл. 23 - 25 НК; чл. 26 НК

Докладчик съдия Вероника Имова

Главният прокурор на Република България на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт е направил предложение Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд да издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 23 - 25 от НК и чл. 26 от НК, влязъл в сила на 09.08.1997 г., като се произнесе по въпроса: "Дали отделни деяния могат да представляват еднородна престъпна дейност или ще е налице реална съвкупност с цялата и присъща специфика и самостоятелност за всяко отделно престъпление?".

Основание за предложението е противоречивата съдебна практика по наказателни дела на отделни състави на Върховния касационен съд и съдилищата в страната след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 62 от 1997 г.). С една част от постановените съдебни актове за деяния, извършени при действието на новия закон, продължава да се прилага институтът на продължаваното престъпление. В този случай съдебните състави приемат, че продължаваното престъпление още съществува като форма на престъпна дейност, независимо че законодателят вече не го предвижда в специална правна норма. В други актове съдилищата се съобразяват само с разпоредбите на чл. 23 - 25 от НК и чл. 26 от НК като за еднородни престъпни дейности налагат наказания за всяко престъпление поотделно, след което определят и общо най-тежко наказание, а при опасен рецидив налагат отделни наказания с отделно изтърпяване на всяко от тях.

Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд, при спазване на изискванията на чл. 87 от ЗСВ, за да се произнесе съобрази следното:

Правилата за тълкуване на наказателния закон са установени в чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 27 от 1973 г.,...