Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 12240/2023 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от М. С. против решение № 413/28.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1699/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с решение № 1533/08.11.2023 г., постановено по същото дело. Излагат се доводи доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и присъждане на разноски.

Ответникът – О. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

АС Варна е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, срещу О. Д. причинени в резултат на незаконосъобразни актове - заповед № 314/16.03.2016г. и заповед № 576/25.05.2018г. на кмета на О. Д. отменени с влезли в сила решения на съда.

Съдът е индивидуализирал исковите претенции, като при изясняване на фактическата обстановка по делото е посочил, че се претендират:

1. неимуществени вреди в размер на 1500 лв., причинени в периода 01.03.2016г.- 29.08.2017г. във връзка с обявяването по съдебен ред за незаконосъобразна заповед № 314/16.03.2016г. на кмета на О. Д. и мораторна лихва в размер на 746,69 лв.;

2. имуществени вреди в размер на 26 лв., представляващи пропуснати ползи (лихва), върху сумата от 2400 лв., разноски по образувано дело, която сума е възстановена от съда, въпреки това сумата е можело да стои по банкова сметка на М. С. в Инвестбанк и

3. неимуществени вреди в размер на 3700 лв., причинени в периода 02.03.2018г.- 27.05.2019г. във връзка с обявяването по съдебен ред за незаконосъобразна заповед № 576/25.05.2018г. на кмета на О. Д. и мораторна лихва за неимуществени вреди в размер на 3700 лв. от 27.05.2019 г. до 25.07.2022 г. в размер на 1188,11 лв.

Съставът е отхвърлил исковете като е приел, че претендираните от ищцата обезщетения са недоказани. Посочил е, че от приетите по делото доказателства, не се установява наличие на реално претърпени вреди от ищцата и не е настъпило продължително и с висока степен на интензитет увреждане. Позовал се е на приетата съдебно-психиатрична експертиза, която е установила, че психичните преживявания на ищцата не са били породени от издадените административни актове, а от други стресогенни лични фактори в живота й.

Съдът е мотивирал акта си с посочването, че Стоянова не е участвала пряко в съдебните заседания по делата и във връзка с това е упълномощила съпруга си. Съдът е намерил, че дори ищцата да възприема здравословното състояние на съпруга й по воденето на делата като синергична последица за нейното психическо здраве, това състояние не следва да бъде обезщетявано по реда на ЗОДОВ. Съдът е приел, че това негативно поведение е провокирано от съдебните заседания, а не от самите заповеди, което води още веднъж до липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издадените заповеди и участието съпруга й в заседанията по образуваните дела.

Съдът е приел, че приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни негативни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ.

По отношение на иска за пропуснати ползи в размер на 26лв., представляващи лихва, върху сумата от 2400 лв. разходена за разноски по водене на дело, съдът е приел, че не са ангажирани доказателства, че ищцата би държала в банка, на срочен влог посочената сума.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата, на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Действително налице е първият от кумулативно изискуемите елементи, а отменени административни актове. Съдът правилно е приел, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността предвидена в ЗОДОВ. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд, че не се доказват твърдените притеснения, болки и безпокойства от страна на ищцата за състоянието на имота й и не следва да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК.

Видно от данните по делото имотът на ищцата предстои да бъде отчужден от общината за изграждане на улица, респ. не е предвидено същият да бъде запазен. Издадените административни актове по чл. 195, ал.6 от ЗУТ, не би следвало да имат твърдяното неблагориятно въздействие върху психическите преживявания на ищцата. Предвидено е имотът на ищцата да бъде отчужден, а собствениците - обезщетени. Правилно съдът е съобразил, че наличието на съдебен спор, предполага правно очакване, а не негативни изживявания. Не са ангажирани доказателства за надхвърляне прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства, още повече, че същите не са преки, а опосредени чрез участието на съпруга на ищцата в съдебни заседания. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а необходимо е да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл.4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и същите са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ.

Неоснователно е възражението касатора за допуснати процесуални нарушения от съда във връзка с приемане на съдебно-психиатрична експертиза. Оспорването на експертизата правилно е прието за необосновано. В проведеното съдебно заседание по делото, в което е изслушано вещото лице, единствено е посочено, че заключението се оспорва, без излагане на конкретни аргументи. Оспорване е направено и относно размера на депозита за вещото лице, което оспорване е намерено за основателно и възнаграждението е било редуцирано.

Обосновано е изложеното от съда, че първата заповед е издадена през 2016 г.,а ангажирането на доказателства за наличие на вреда датират от 2018 г., когато действително е издадена втората заповед, но негативните преживявания не могат да бъдат обвързани събития случили се две години по-рано. Обосновано съдът е заключил, че М. С. не е провела пълно и главно доказване на претенцията си и недоказани по делото са останали както наличието на реално претърпени неимуществени вреди, така и пропуснати ползи в резултат на отменените административни актове.

Касационната жалба е неоснователна, не са налице визираните в нея основания водещи до необходимост от касиране на атакуваното съдебно решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски в полза на касатора не се следват с оглед изхода на спора, а от страна на ответника по касацията не е направено искане за присъждане на такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413/28.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1699/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с решение № 1533/08.11.2023 г., постановено по същото дело.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА