О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3499

гр. София, 08.07.2024 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 3249 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. И., Н. С. И. и Д. С. И., против решение № 545 от 24.04.2023 г. по гр. дело № 354/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 47 от 07.12.2022 г. по гр. дело № 75/2022 г. на Районен съд – М. Т. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от тях против държавата искове за установяване на принадлежността им на 1/2 идеална част за С. П. И. и по 1/4 идеална част за Н. С. И. и Д. С. И. от собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** – жилище, апартамент с площ от 43.67 кв. м, по КККР на [населено място], въз основа на изтекла и присъединена такова за последните двама от техния наследодател общо над 20 години придобивна давност.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като изводите в него са направени при неправилно прилагане на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и дадените в Тълкувателно решение № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС разяснения и при установени данни за преминаване на собствеността върху процесния имот в имуществения патримониум на търговското дружество „Бургаски медни мини“ ЕАД, върху който те са осъществявали давностно владение и не е държавна собственост – липсвала индивидуализация на имота в акта, а и имотът преминал в имуществения патримониум на търговското дружество. Поддържа и необоснованост на извода на въззивния съд за недоказано давностно владение. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете за собственост. Претендира разноски.

Обосновават искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с уточнен и конкретизиран от касационната инстанция материалноправен въпрос за фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а ЗППДОбП, респ. чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. Твърдят въпросът да е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по касация – държавата, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала писмен отговор на касационната жалба, излагайки правни съображения за липса на формулиран правен въпрос, съответно на предпоставки за допускане на решението до касационното обжалване и за неоснователност на изложените в жалбата касационни основания. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведената предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след преценка на събраните доказателствени средства е приел, че между продавача „Бургаски медни мени“ ЕАД (понастоящем заличен търговец) и купувача С. И. (ищец и въззиваем, а сега касатор) се сключил предварителен договор за продажба на недвижим имот от 15.10.2001 г., на основание заповед № РД-16-26 от 25.01.2000 г. на министъра на промишлеността (посочена и в представени нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти от 2001 г. с трети на производството лица) и чл. 18а, ал. 3 ПРУПСДП, за продажба на апартамент № 3 на [жилищен адрес] застроен на 43.67 кв. м, заедно с изба от 6.76 кв. м и съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, идентичен с имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], при продажна цена от 1350 лева, заплатена на продавача с фактура от 15.10.2001 г., като в т. 3 от договора страните са уговорили за сключването на окончателния договор купувачът да изготви необходимите документи. Договорът за процесния имот бил сключен от ищеца С. И. през време на брака му с Д. И., който бил прекратен с решение № 23 от 17.08.2017 г. по гр. дело № 20/2017 г. на РС - М. Т. Д. И. починала на 08.10.2021 г. и оставила за наследници по закон - децата си Н. И. и Д. И. (ищци по производството).

Обсъдил е и събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Е. Н., която от 1975 г. живеела в същия блок, където се намирал и апартаментът, в който ищецът С. И. и съпругата му живеели около 20 години. Не помнела откога те се настанали в него, но приемала ищецът като собственик на апартамента, който обитавал през цялото време и не бил го напускал.

Въззивният съд след преценка на събраните доказателствени средства установил, че с акт за държавна собственост (АДС) № 113 от 23.12.1964 г. били актувани като държавни съгласно чл. 6 ЗС новопостроени през периода 1960 г. – 1963 г. сгради по опис: филиал М. Т. - 36 броя, от които 9 броя жилищни блокове, и в района на [населено място] - 6 сгради, от които една жилищна, които според вписаното в т. 7 от акта били предоставени за ползване на ДМП „Бургаски медни мини“. Към АДС били представени опис на новопостроените сгради и др. от ДМП „Бургаски медни мини“ - Бургас в района на клон - М. Т. и [населено място], в който опис от т. 24 до т. 32 били описани жилищните блокове и такъв бил посочен и в т. 38 от описа, и списъци за налични към 01 октомври 1973 г. ведомствени жилищни сгради и дворни места при МОК „Бургаски медни мини“ - Рудоуправление „М. Т. . В последните били отбелязани застроената площ на всеки от блоковете, тяхната стойност и кубатура.

Посочил е, че с решение № 7054 от 23.09.1991 г. по ф. дело № 6618/1991 г. на ОС - Бургас, на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е било образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Бургаски медни мини“ ООД, което поело всички активи и пасиви на държавна фирма (ДФ) „Полимет“ - София/Предприятие ТМОК - Бургас. Със заповед № РД-17-242 от 23.10.1995 г. на министъра на промишлеността било наредено преобразуване на еднолични дружества с ограничена отговорност в еднолични акционерни дружество съгласно Приложения № 1-54, като въз основа на нея и приложение № 24 към заповедта „Бургаски медни мини“ ЕАД поемало всички активи и пасиви на „Бургаски медни мини“ ЕООД.

При така възприетите за установени факти, въззивният съд е направил извод, че не се установявало към датата на сключване на предварителния договор за покупко-продажба на процесния апартамент същият да е бил включен в капитала на „Бургаски медни мини“ ЕАД, респективно да е бил собственост на това дружество, чрез предоставянето му от държавата за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие – в случая ДФ „Полимет“ - София/ДПредприятие ТМОК - Бургас, от предоставеното имущество на което се образувало търговското дружество. Включването му в капитала на дружеството не се установявало както към момента на образуването на дружеството през 1991 г., така и към момента на неговото преобразуване през 1995 г., и след като собствеността на държавата върху имота не била преминала в право на собственост на търговско дружество с държавно участие владението върху него, което и не се доказвало от събраните доказателствени средства, не могло да доведе до придобиване на собствеността му от ищците поради предвидената в закона забрана за придобиване по давност на имоти - частни държавна собственост. Проследил е установения режим за продажба на държавни жилища, включително и от ведомствения жилищен фонд, преди и след процесите на раздържавяване и приватизация, като е извел и различието в режима на собствеността и продажбата на ведомствени жилища на работниците и служители на търговски дружества с приемането на ЗДС и изменението на Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията с ПМС № 309 от 28.12.1996 г. по висящи производство и нови такива, респ. с неплатена по тях цена, за които приложими са разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 1/1993 г., чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и чл. 2, ал. 4 ЗДС, предвиждащи правото на собственост на държавата върху вещи и имоти да се трансформира в право на собственост върху капитала на едноличното търговско дружество с държавно участие, и продажбата им се осъществява съгласно чл. 18а, ал. 3 от Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията с разрешение на едноличния собственик на капитала при условията и реда на ЗЗД. При този режим въззивният съд е приел, че придобиване на собствеността въз основа на осъществено давностно владение в предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС срок от 10 години е било възможно само при установяване имотът да е бил включен в капитала на „Бургаски медни мини“ ЕАД, с което по силата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) правото на собственост върху него би преминало в патримониума на дружеството и имотът би загубил статут на държавен съгласно чл. 2, ал. 4 ЗДС. При неустановяване на посоченото за процесния имот ищците не са могли да придобият собствеността върху него поради въведената с пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/ 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна или общинска собственост, приложима от 31.05.2006 г. до обявяването й за противоконституционна с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на РБ, обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., поради което и предявените от тях искове се явявали неоснователни.

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване не се обосновава.

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актове на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Изведеният от обстоятелствата в изложението правен въпрос за фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а ЗППДОбП, респ. чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г., макар и да се отнася до включени в предмета на спора твърдения и доводи и да е обусловил решаващите му изводи по съществуването на спорното право на собственост върху процесния имот, е постановен в съответствие, а не в противоречие с тълкувателните разяснения, дадени в мотивите на т. 2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. В тях е прието, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество, като осчетоводяването му в баланса или друг счетоводен документ, воден от държавното предприятие, не е елемент от този придобивен способ, а може да има само непряко доказателствено значение за предоставянето му за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Приетото от въззивния съд за неосъществяване на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) за собствеността на процесния имот за „Бургаски медни мини“ ЕАД (заличен търговец понастоящем), с който ищецът С. И. е сключил предварителния договор, поради неустановяване същият да е бил предоставен от държавата за стопанисване и управление на държавното предприятие ДФ „Полимет“ - София/Предприятие ТМОК - Бургас, от предоставеното имущество на което на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е било образувано „Бургаски медни мини“ ЕООД, съответно преобразувано в „Бургаски медни мини“ ЕАД, е разрешение на въпроса в съответствие с посочените тълкувателни разяснения. Именно въз основа на това разрешение въззивният съд е извел и извода за неосъществяване за тях на фактическия състав на придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на собствеността върху имота.

Други правни въпроса от значение за изхода по делото, обвързани от доводите за обосноваване и на касационните основания, не са посочени от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а и такива не могат да бъдат изведени от касационната инстанция, дори и чрез конкретизиране и уточняване от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба. Предвид изложеното и тълкувателните разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тези доводи остават извън приложното поле на производството по чл. 288 ГПК и не могат да обусловят допустимост на касационното обжалване на решението.

В заключение, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

При този резултат на ответника по касация, подал отговор и направил своевременно искане, следва на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК да се присъдят претендираните от него разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545 от 24.04.2023 г. по гр. дело № 354/2023 г. на Бургаски окръжен съд.

ОСЪЖДА С. П. И., Н. С. И. и Д. С. И. да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК сумата 100 лева, представляваща разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.