О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2714

София, 03.06.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3277 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез адв. Б. М., срещу решение № 129/27.02.2023г. по в. гр. д. № 567/22г. по описа на САС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Хелветия Къмпани Суис дАсюрънс“, търговски номер 775 753 072, със седалище и адрес на управление в [населено място], Франция искове по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 32 750 евро главница, със законната лихва за забава от 21.09.2021г., сумата от 53 518, 77 евро - лихва за забава за периода от 11.06.2004г. до 20.09.2021г. и сумата 500 евро, присъдени по съдебно решение № 2004/003207 от 13.03.2009г. на търговски съд на Авиньон – Второ отделение, признато и допуснато до изпълнение в Република България, и за вземанията по което, въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2021г., е било образувано изпълнително дело № 20218520400159 на ЧСИ К. П. с рег. № 852.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение, сочейки всички основания на чл. 281, т.3 ГПК. Твърди да са неправилни: отказът на съда да приложи разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД към процесния случай; приетото, че в производството по чл. 622 и чл. 623 ГПК ищецът е могъл да изтъкне факти и обстоятелства, настъпили след постановяване на съдебното решение за вземането, от значение за последното; приетото, че изпълнителното основание по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК бил актът на българския съд...