О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60370

[населено място], 22.10.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М.

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1549 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ срещу определение № 123/27.05.2021г. по в. ч.т. д. № 271/2021г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 260049/19.02.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд Търговище.

Жалбоподателят излага съображения за нищожност и неправилност на обжалваното определение. Счита, че е неправилен изводът на съда за наличие на хипотеза, различна от правилото на чл.78, ал.4 ГПК. Поддържа, че, за да бъде решен правилно въпросът за разноските по делото, съдът е следвало да съобрази процесуалното поведение на ищците и незнанието на ответника относно предприетите действия по извънсъдебно уреждане на спора с чуждестранния застраховател. Достъпът до касационно обжалване обосновава с твърдения за произнасяне на въззивния състав в противоречие със задължителна и казуална практика на ВКС, както и с необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. Поставя въпроси, които счита обуславящи решаващите изводи на въззивния съд. Въпросите са следните :

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“

2. Въпрос относно обхвата на дейността на въззивния съд в производството по частна жалба и възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.

3. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при решаването на спора?“

4. „Дължи ли ищецът разноски на ответника Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, в качеството му на представително национално бюро по чл.506, ал.2 КЗ, при прекратяване на производството спрямо него поради отказ от иска след извършено в хода на процеса плащане от чуждестранния застраховател – трето задължено лице /лично или чрез трето лице/, в чийто интерес действа НББАЗ?“

5. „Следва ли чуждестранният застраховател, в чийто интерес действа ответникът НББАЗ, в качеството му на представително национално бюро по чл.506, ал.2 КЗ, да понесе сторените от него разноски по водене на делото в хипотезата на прекратяване на производството поради отказ от иска след извършено в хода на процеса плащане от чуждестранния застраховател /лично или чрез трето лице/?“

Първият, вторият и третият въпроси са въведени поради твърдение за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II ТО, решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на II ТО, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II ТО, решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II ТО, решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II ТО, решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на II ТО, решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на II ТО, решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на II ТО, решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II ТО, решение № 118/04.06.2021 г. по гр. д. № 3177/2020 г. на III ГО и решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV ГО. По четвъртия и петия въпроси се излагат доводи за наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по частната касационна жалба С. Ш. А., М. Н. С. и С. С. Е. я оспорват като неоснователна. Излагат становище за липса на предпоставки въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК, поради което е допустима.

Производството по т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд Търговище е било образувано по искова молба на С. Ш. А., М. Н. С. и С. С. Е. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ по искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С., настъпила при ПТП, причинено от водач на лек автомобил с чужда регистрация. С определение № 260171/14.01.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от предявените искове с оглед извънсъдебното уреждане на спора. С определение № 260049/19.02.2021 г. Окръжен съд Търговище е оставил без уважение подадената от НББАЗ молба по чл.248 ГПК за изменение на определение № 260171/14.01.2021 г. в частта за разноските. Същото определение е било обжалвано от НББАЗ пред Апелативен съд Варна.

С атакуваното в настоящото производство определение Апелативен съд Варна е потвърдил първоинстанционното такова, позовавайки се на практика, обективирана в определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, I ГО. С цитирания акт е дадено разрешение, че, когато ответникът НББАЗ е дал повод за завеждане на делото и в хода на процеса последва плащане, извършено от чуждия застраховател, е налице специфична хипотеза, различна от правилото на чл.78, ал.4 ГПК. В този случай ищецът не дължи на ответника разноски при прекратяване на производството. Анализирана е и разпоредбата на чл.5, т.1.2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, според която всички разходи във връзка със съдебни дела, които биха били изплатени при подобни обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в която е настъпило произшествието, подлежат на реимбурсиране /връщане/. Тази разпоредба според въззивния съд дава основание на НББАЗ, действало в интерес на чуждия застраховател, да предяви пред него искане за реимбурсиране на сумата за сторените от него разноски по водене на делото, тъй като именно този застраховател следва да ги понесе като резултат.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.

Не е налице соченото от жалбоподателя основание за директен достъп до касация поради нищожност на въззивното определение. Твърденията, че същото е неясно и не може да се извлече волята на съда от мотивите не отговаря на фактическото положение. Вярно е обратното – съставът на Апелативен съд Варна е изложил ясни и подробни мотиви като е препратил към практика на касационната инстанция, за да обоснове извод за неоснователността на сезиралата го частна жалба. Изречението „Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено.“ не променя този извод. Най – вероятно става дума за техническа грешка при изготвяне на мотивите, която е отстранима от постановилия определението съдебен състав.

Първите три въпроса, касаещи задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви, не изпълняват изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Начинът, по който са формулирани, сочи, че те отразяват несъгласието на частния касатор с приетото от въззивната инстанция, т. е. по своята същност представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт по чл.278, ал.4, вр. чл.281, т.3 ГПК. Във фазата на селекция касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразност на атакувания съдебен акт. Отделно, несъответстващи на мотивите на обжалваното определение са съдържащите се във въпросите твърдения на частния касатор, че съдът не е извършил цялостна преценка и не е изложил свои мотиви по релевираните в частната жалба доводи.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос. По смисъла на трайно установената практика на ВКС – определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на I ГО, определение № 388/11.07.2017 г. по ч. т.д. № 831/2017 г. на II ТО и цитираните в тях други актове на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба /например извършено плащане на претендираната сума/, ищецът не носи отговорност за сторените от ответника разноски. Въззивният съд е съобразил фактическата обстановка, поведението на ответника и причината за прекратяване на производството по делото, като постановеният от него акт е в съответствие с цитираната практика. Доводите в частната касационна жалба и обективираното в нея изложение, че с извънпроцесуалното си поведение частният касатор като ответник не е дал повод за прекратяване на производството отразяват несъгласието му с извода на въззивния съд за недължимост на разноските, а посочената в тази връзка практика на ВКС /определение № 657/20.12.2017 г. по ч. т.д. № 2392/2017 г. на I ТО и определение № 670/19.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3982/2015 г. на IV ГО/ не може да обуслови достъп до касация.

Наличието на непротиворечива практика на ВКС, в съответствие с която е постановен атакуваният акт, изключва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Последният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото спорът касае дължимостта на разноски на ответника при отказ от предявен иск вследствие извънсъдебно заплащане на дължимото обезщетение, а не дължимостта на разноски на чуждия застраховател, който не е страна по делото. Ето защо, този въпрос не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 123/27.05.2021г. по в. ч.т. д. № 271/2021г. на Апелативен съд Варна

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.