5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4117

София, 15.12. 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3381/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т. Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдик П. Б.-К., срещу определение № 6408 от 23.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3056/2023 г. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против определението от 05.01.2023 г. по гр. д. № 18762/2022 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените от дружеството искове по чл. 90, ал. 1 ЗКИР.

Разрешението по повдигнатия процесуалноправен спор е обосновано с извода за липса на правен интерес от предявените искове за установяване несъществуването, евентуално недействителността, на посочените в исковата молба вписвания в имотния регистър, извършени на 21.01.2016 г. въз основа на постановление от 04.03.2015 г. за възлагане на недвижими имоти по изп. д. № 887/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., с взискател „Р. Б. ЕАД, впоследствие „Кей Би Си Б. Б. ЕАД, длъжник „Т. Строй“ ЕООД и купувач „Овърсийз-Хоризонт“ АД.

Прието е, че правен интерес от производството по чл. 90 ЗКИР е налице единствено в случаите, в които с вписването са засегнати права на ищеца или вследствие на него същият не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. В тази връзка са съобразени изложените в исковата молба твърдения досежно правния интерес от търсената защита, а именно - че вписването на постановлението за възлагане от 04.03.2015 г., преди същото да е влязло в сила, е незаконосъобразно, но в същия момент се явява противопоставимо на ищеца/длъжник - в несъстоятелност, и на кредиторите на несъстоятелността, вписали обща възбрана на 03.07.2017 г. За да отрече правния интерес от водене на установителния иск по чл. 90 ЗКИР в тази хипотеза, въззивният съд приема, че евентуалното заличаване на така извършеното вписване не би се отразило по никакъв начин на правата на ищеца. При положение, че ищецът не отрича, че възлагателното постановление е издадено на 04.03.2015 г., т. е. преди откриване на производството по несъстоятелност, за неговите права е напълно ирелевантно кога същото е влязло в сила и е можело да бъде вписано. Преценката за противопоставимостта на постановлението за възлагане по отношение на длъжника, кредиторите на несъстоятелността и банката - ипотекарен кредитор и взискател, в разглежданата хипотеза се определя от датата на изготвянето му, в който момент се явява завършен фактическият състав на публичната продан, а не от датата на оспореното вписване. С тези съображения Софийският градски съд е мотивирал извод за липсата на правен интерес от търсената защита, поради което и е потвърдил прекратителното определение на районния съд.

В частната касационна жалба дружеството-ищец поддържа оплакване за незаконосъобразност на така постановения въззивен съдебен акт. Счита, че същият следва да бъде допуснат до касационно обжалване при наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените въпроси касаят на първо място задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото, и на второ място - правния интерес да се иска заличаване на вписването на придобивен титул на купувач по публична продан, когато същото е порочно по смисъла на чл. 90 ЗКИР и предхожда вписването на обща възбрана върху активите на несъстоятелния длъжник, и какво е правното значение на такова заличаване за праводателя-длъжник /в несъстоятелност/ и за неговите кредитори, както и за съотношението между петиторните искове, от една страна, и специалните искове за атакуване на порочни вписвания в имотния регистър, от друга, и изключва ли наличието на петиторна защита правния интерес от предявяването на иск по чл. 90 ЗКИР. По така поставените въпроси касаторът се позовава и представя съдебна практика на ВКС.

Ответните по касация „Р. У. АД и „Овърсийз-Хоризонт“ АД, заедно представлявани от адв. В. Г., оспорват жалбата в писмен отговор по съображения, че не са налице предпоставки за допускането до касационно разглеждане, както и че същата е неоснователна.

Писмен отговор е постъпил и от „Обединена българска банка“ АД - универсален правоприемник на „Кей Би Си Б. Б. ЕАД, чрез адв. Д. С., в който също се застъпва становище за необоснованост на релевираните доводи по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно - за неоснователност на жалбата.

При преценка настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, срещу въззивен съдебен акт, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Същата не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:

Изложените от въззивната съдебна инстанция правни мотиви по повдигнатия процесуалноправен спор са съобразени и на практика пресъздават постановките на решение № 55 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, II-ро г. о., постановено в производство по положителен установителен иск за собственост, предявен от физическо лице, легитимиращо се като приобретател на друг недвижим имот /различен от процесните/ въз основа на постановление за възлагане от 28.04.2016 г., издадено по друго изпълнително дело, но срещу същия длъжник - настоящият касатор „Т. строй“ ЕООД. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изследван е именно правният въпрос /обусловил в крайна сметка решаващите изводи на съда и по настоящото дело/ относно правното значение на извършеното вписване на постановление за възлагане на недвижим имот, когато същото е било издадено преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, но е влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху неговото имущество. Касационният състав е приел, че вписването на обща възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне правата, произтичащи от публична продан, приключила като изпълнителен способ в индивидуалното принудително изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелност. Застъпено е становището, че фактическият състав на публичната продан приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума, а влизането му в сила е единствено предпоставка за настъпване на вещно-прехвърлителния ефект съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл. 638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило към момента на обявяване на несъстоятелността. Този извод е мотивиран с особеностите на индивидуалното принудително изпълнение, така както са разяснени в мотивите към т. 2 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС - „Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи“. Посочено е още, че приложението на нормите на чл. 638 и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ се преценява спрямо това дали са приключили изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ.

При така даденото разрешение изводите на въззивния съдебен състав относно правния интерес от търсената защита в производството по чл. 90, ал. 1 ЗКИР и правното значение на заличаването на порочно по смисъла на посочената разпоредба вписване съответстват напълно на трайно установената съдебна практика по приложението на тази разпоредба - искът е допустим, единствено когато със заличаване на вписването би се променило правното положение на ищеца /в този смисъл определение № 304 от 27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 2821/2013 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 37 от 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6168/2015 г. на ВКС, IV-то г. о./. В случая е достигнат обратният извод, доколкото е прието, че дори и да бъдат уважени претенциите на касатора за заличаване на извършените вписвания на 21.01.2016 г., същият не би се ползвал от вписаната обща възбрана от 03.07.2017 г., тъй като към тази дата проведеният изпълнителен способ /публична продан/ по изп. д. № 887/2014 г. вече е бил приключил. Това е решаващото за изхода на настоящия правен спор съображение и относимите към него факти, доказателства и доводи на страните са обсъдени от въззивния съд, като обсъждането на останалите изтъкнати от касатора не би довело до промяна на правния резултат. Както е изтъкнато в определение № 37 от 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6168/2015 г. на ВКС, ІV-то г. о., допустимостта на исковете по чл. 90, ал. 1 ЗКИР се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и от наличието на възможността да бъде постигнат преследваният с тях правен резултат, а именно заличаване на вписването. А както е прието в същия съдебен акт, заличаването на вписването би могло да бъде постигнато както с иск по чл. 90, ал. 1 ЗКИР, с който се установяват пороци на самото вписване, така и с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 88 ЗКИР и който има за предмет самите засегнати права на ищеца. Такива права обаче не са предмет на предявените в настоящото производство искове. Цитираните от касатора и представени съдебни актове на ВКС: решение № 143 от 09.08.2016 г. по гр. д. № 195/2016 г. на I-во г. о., решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 4046/2016 г. на II-ро г. о., решение № 127 от 26.10.2018 г. по гр. д. № 897/2018 г. на II-ро г. о., и определение № 293 от 17.07.2007 г. по ч. гр. д. № 982/2007 г. на ВКС, V-то г. о., не представляват относима съдебна практика към разглежданата в настоящото дело хипотеза, тъй като са постановени по други правни въпроси. Ето защо по втората група правни въпроси не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По оплакването на касатора, че не били обсъдени от въззивния съд изложените в т. 28 - т. 30 от исковата му молба доводи следва да бъде подчертано следното: въззивната инстанция има задължение да изготви собствени мотиви по предмета на спора, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, и да отговори на основните защитни тези на страните. Застъпените в тези точки от исковата молба съображения касаят приложението на разпоредбата на чл. 113 ЗС и субективното убеждение на касатора за това, че със заличаването на процесните вписвания би се оказало, че имотите никога не са напускали патримониума на длъжника, докато към настоящия момент имотният регистър подвеждащо и невярно информира потенциалните купувачи, че същите не са част от масата на несъстоятелността, при което осребряването им би станало по силно занижена /непазарна/ и увреждаща кредиторите на несъстоятелността цена. В мотивите си въззивният съд е посочил, че ако вписването на невлязло в сила постановление за възлагане бъде прогласено за несъществуващо /евентуално недействително/ и като последица бъде заличено, то това няма да доведе до промяна в предимството на вписването в хипотеза като настоящата, съответно - до допустимост на исковете, поради което не може да бъде споделен доводът за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно процесуалните задължения на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото, подкрепен от касатора с позоваване и представяне на следната практика на ВКС: ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 50033 от 18.01.2023 г. по т. д. № 1184/2021 г. на I-во т. о., определение № 514 от 13.06.2019 г. по гр. д. № 540/2018 г. на IV-то г. о., решение № 192 от 29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на I-во т. о., решение № 247 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 540/20118 г. на IV-то г. о., решение № 60164 от 31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на II-ро т. о., и решение № 91 от 30.06.2022 г. по т. д. № 1369/2021 г. на I-во т. о.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6408 от 23.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3056/2023 г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: