О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4443

София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1593/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на С. В. К. и В. Г. К. , чрез адвокат П. Ч. срещу решение № 696 от 25.12.2024г по в. гр. дело № 735/2024г. на Окръжен съд В. Т. , потвърдил решение №86/10.05.2023г на РС-Павликени в обжалваните части, с които са били уважени исковете на Н. И. Г. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД предл.5 от ЗЗД, чл.17 ЗЗД, като е прогаласен за нищожен договора, обективиран в нотариален акт за дарение №4 т.II по нот. д №............г на Нотариус при РС Павликени, с който М. Ц. Г. е прехвърлила на С. В. К. по 1/12 ид. част от собствените си 5 бр. ниви в землището на [населено място],като прикриващ сделка за покупко - продажба на описаните ид. части, както и в частта, с която съдът е допуснал ищцата в качеството на съсобственик да да закупи 6/12 ид. части от процесните недвижими имоти, като заплати 24760лева .След проверка по чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд е намерил обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, в обжалваните части за правилно. Съответно е преценено, че след отхвърлянето на предявения иск за други основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД, това обуславя разглеждането на евентуално предявения иск за нищожност на дарението поради симулация, в случая за разкриване на относителна симулация прикриваща сделка за покупко-продажба. Обсъден е представения нот. акт за дарение на 1/12ид. части от процесните 5 бр. ниви от 28.02.2022г, както и оформеният на същата дата нот. акт №5 т.II по нот. д №.................г на същия нотариус при РС Павликени, за покупко-продажбата на 5/6 ид. части от описаните имоти за сумата 24760лв. Изтъкнато е установеното от свидетелските показания и представените договори, че прехвърлителката Г. е получавала заеми от ответника К. и е предлагала за продажба имотите си, всякога с уверението ищцата да е знаела това намерение, че съгласието е било за продажба, а установената поредност на сделките била предложена в нотариата - показанията на св. П..Тези изводи на първоинстанционния съд въззивната инстанция е посочила като правилни, тъй като безспорно се установяват от описаните обстоятелства и факти .Въззивният съд, след като е изтъкнал, че пред въззивна инстанция нови доказателства не са събирани, е приел за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд, препратил е към тях .Намерил е за неоснователни оплакванията на жалбоподателите за недоказаност на основание, водещо до нищожност на дарението. Изводите на районния съд за основателност на тази претенция, уважена с решението в обжалваната част, са възприети като материално законосъобразни и правилни. С диспозитива е потвърдено и обжалваното възлагане на разноските, като са присъди разноски и за въззивна инстанция .

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, сочи се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касаторите считат иска за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС за просрочен и възраженията им за изтекъл двумесечен срок от узнаването за необсъдени.Оплакването е и за немотивираност на съдебния акт по иска за нищожност . В изложение към касационната жалба се развива същото оплакване, изтъква се липсата на мотиви и се сочи формирана съдебна на ВКС по прилагането на чл.236, ал.2 ГПК , изискваща в решението съдът да излага мотиви Липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение . Изтъква основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по два формулирани въпроса:може ли удостоверителните функции на нотариуса, писмено потвърдени в нот. акт за дарение, да бъдат отменени от свидетелски показания на лица в пряка роднинска връзка помежду си –майка и дъщеря, допустимо ли е със свидетелски показания да се оборва писмено волеизявление в нот. акт ; има ли право или е длъжен върховният съд да се запознава и да се позовава на други дела между идентични страни, за да констатира безспорни факти от значение за правилното решаване на делото.

Поддържа се, че по тези въпроси съдебната практика се нуждае от уеднаквяване .

Отговор е постъпил от Н. И. Г. , чрез пълномощник адв.Н. Н. .Съображенията за недопускане на решението до касационно обжалване са развити по поставените въпроси и доводи. Повдиганите въпроси не съответстват на установеното по делото, липсва обосновка на поддържаните основания за достъп до касация.Претендира разноски, за които представя адвокатско пълномощно и доказателства за платено възнаграждение.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване

Позоваването на процесуалните задължения на въззивния съд да изложи мотиви, да се произнесе по оплакванията и за собствена преценка при решаващата дейност, не е довело до формулирането на конкретен правен въпрос в изложението на касаторите.Несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд, с излагането на аргументация за липса на собствени мотиви при изводите в обжалваното решение, съставляват касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК Отричането на мотивите на съда с твръдение че мотиви липсват, не обективира съобразяване с водещо изискване за поставяне на правен въпрос в изложението при допускане на въззивни решения до касационно обжалване.Изложеното от касаторите не удовлетворява както общия критерии на чл. 280,ал.1 ГПК за поставянето на процесуалноправен или материалноправен въпрос, така и специалните критерии на чл.280,ал.1т.1-3 ГПК за допускане на въззивни решения до касационно обжалване .

Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по въпроси, които нямат обуславящо значение за правните изводи на съда в обжалваното решение. Първият въпрос е зададен некоректно.Решението на възивния съд и възприетата с него фактическа обстановка не се основава на свидетелски показания, дадени от дъщеря в подкрепа на твърдения на нейната майка, нито на свидетелски показания на майка в подкрепа твърденията на нейна дъщеря. Н. Г. е дъщеря на прехвърлителката М. Г., като първата е ищец по иска за разкриване на симулацията при дарението, а втората е ответник по този иск/необходим другар/ и е заявила, че го признава. Същата е била изслушана от съда по чл.176 ГПК.Решението не е водещо основано на нейното признание относно факти, а на съвкупна оценка на доказателствата. Изслушани са били показанията на доведените от двете страни четирима свидетели.За действителното намерение при прехвърлянето и за прикриването на продажбата, решаващо са съобразени показанията на доведения от ответниците свидетел П., преценени в подкрепа на извод за привидност на дарствената сделка, като съображенията затова са изложени в мотивите .Нито един извод на съда не е основава на доказателства, събирани в „опровергаване на удостоверителни функции на нотариуса”, както се постулира във въпроса. Съгласно трайно установената практика на ВКС, официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху цялото му съдържание. В частта, с която са отразени изявления на страните по договорите, той съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с никаква доказателствена сила срещу трети лица.Ищцата е трето за сделката лице по смисъла на чл.165, ал.2, предл. последно от ГПК, предявила е иск за разкриване симулативността на сделка, засягаща правата й, която сделка е сключена между друг наследник и трето за съсобствеността лице и по отношение на неучаствалия в договора ищец не намират приложение ограниченията в доказателствените средства, предвидени в чл.164 и чл.165 ГПК. В тази хипотеза и по отношение на тази категория лица, привидността на разпореждането може да се разкрива с всички доказателствени средства – писмени, гласни /в т. ч. обяснения на страните по сделката/

Вторият поставен въпрос няма пряко отношение към дейността на въззивната инстанция, не визира въззивното решение, нито разрешение с него правни въпроси, а дейността на настоящата инстанция и предпоставките преценявани от Върховния касационен съд при достъп до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК , по - конкретно: длъжен ли е върховният съд „да се запознава и да се позовава на други дела между идентични страни, за да констатира безспорни факти от значение за правилното решаване на делото ”

С приемането на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК се даде задължително тълкуване на нормите, регламентиращи като факултативен достъпа до касационно обжалване, със съответните разяснения относно изискванията на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК и за правомощията на касационната инстанция във фазата по селектиране на касационните жалби.Съгласно възприетото в т.1 на на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващата воля на съда по обжалваното решение.Поставеният в изложението въпрос няма указаното значение и няма вързка с решаващата дейност на въззивния съд .

За пълнота следва да се изтъкне, че при постановяване на въззивното решение обуславящите за изхода на делото правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК са намерили разрешение в съответствие с практиката на ВКС,формирана въз основа на разясненията в ТР №5 от 28.11.2012г на ОСГК и ТР№1/2013г ОСГТК .

Касаторите дължат разноски на ответницата по жалбата, установени в размер на 3000 лева, платени за адвокатска защита съгласно приложения договор за правна помощ.

Воден от горното Върховният касационен съд , ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на срещу решение № 696 от 25.12.2024г по в. гр. дело № 735/2024г. на Окръжен съд В. Т.

Осъжда С. В. К. и В. Г. К. , двамата с постоянен адрес [населено място], [улица] да заплатят на Н. И. Г. сумата 3000 лева разноски в настоящето производство

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .