Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 12220/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. П., чрез адв. Х. Р., против Решение № 338/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 376/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ - С. З.

Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Наведени са доводи, че неправилно първата съдебна инстанция е приела, че не са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение по чл.25 от Директива 2005/36/ЕО и е отхвърлил подадената жалба срещу изричен отказ на Заместник-министъра на здравеопазването, обективиран в Писмо с №50-УП-497/25.05.2023 г.. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и в съдебно заседание от процесуалният представител адв. Р.. Претендира заплащане на разноски по представен списък на същите.

Ответникът – Заместник - министъра на здравеопазването, чрез юриск. Гавазова в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Съображения по съществото на спора юриск. Гавазова излага в хода на устните състезания и в писмени бележки, които представя. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Със съдебното решение, предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, АС - С. З. е отхвърлил жалбата на Д. П. против Отказ с №50-УП-497/25.05.2023 г. на Зам. - министъра на здравеопазването да издаде удостоверение за специализирано медицинско обучение по специалност „Пулмология“, придобито след обучение от четири години, по заявление от 12.05.2023 г.

За да отхвърли жалбата на Попов първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени изискванията на чл.25 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации и на Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент/ЕС/ №1024/2012 относно административното сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар /“Регламент за ИСВП“//ОВ, L 354/132 от 28.12.2013 г. /Директивата/.

На жалбоподателя Попов е издадено Удостоверение №Л/Д-14-29 от 25.06.2014 г. на основание чл.3, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на удостоверения, свързани с придобита професионална квалификация на територията на Р. Б. необходими за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава – членка/Наредбата/, от Министерство на здравеопазването, в което в т.2.2. се сочи, че Попов „притежава свидетелство за призната специалност „Пневмология и фтизиатрия“, Серия ТрУ-2007 №1727, Рег. №012007, издадено от Тракийски университет – гр. С. З. Работил е действително и законосъобразно на територията на Р. Б. като лекар-специалист по „Пневмология и фтизиатрия“ повече от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на удостоверението и може да ползва правата по чл.23, ал.1 от Директива 2005/36/ЕО.“

В жалбата си до АС - С. З. жалбоподателят Попов е посочил, че от 09.04.2014 г. работи като специалист по пулмология във Франция и Белгия, като органите във Франция изискват от него да представи постоянно удостоверение от българското Министерство на здравеопазването, с което да удостовери, че „българската титла за специализирано медицинско обучение по пулмология, притежавана от д-р П., потвърждава обучение в съответствие с разпоредбите на чл.25 от консолидираната Директива 2005/36/ЕО“, т. е. искането му до Министерство на здравеопазването е да му бъде издадено ново удостоверение, в което изрично да е посочено, че „е по чл.25 от Директивата, касаещ специалистите“.

Административното производство е образувано във връзка с множество заявления на Д. П. до Министерство на Здравеопазването, както следва: с рег. №50-УП-497 от 29.03.2023 г. за издаване на удостоверение за придобита ПК и специалност в РБ с цел упражняване на медицинска професия на територията на Държави-членки на ЕС, относно Удостоверение по Директива 2005/36/ЕО - искане за повторение/преиздаване от Р Франция; с рег. №50-УП-497 от 31.03.2023 г.- искане за удостоверение за валидност на квалификация; с рег. №50-УП-497 от 03.04.2023 г.- за удостоверение по чл.25; с рег. №50-УП-497 от 10.04.2023 г.- относно призната специалност; три заявления с рег. №50-УП-497 от 11.04.2023 г.- за удостоверение по Директива 2005; с рег. №50-УП-497 от 31.03.2023 г. и последното заявление с рег. №50-УП-497 от 12.05.2023 г. - за издаване на придобита професионална квалификация лекар/магистър по медицина, специалности Пулмология и Фтизиатрия + Вътрешни болести.

Във връзка с тези заявления са издадени две удостоверения- №Л/Д-23-20 от 20.04.2023 г. и с №Л/Д-23-20 от 26.05.2023 г., и двете на основание чл.3, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на удостоверения, свързани с придобита професионална квалификация на територията на Р. Б. необходими за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава-членка. И двете удостоверения са с идентично съдържание в частта им по т.2.2, касаеща специалност „Пневмология и фтизиатрия“, като е посочено, че Попов „притежава свидетелство за призната специалност „Пневмология и фтизиатрия“, Серия ТрУ-2007 №1727, Рег. №012007, издадено от Тракийски университет – гр. С. З. на 22.01.2007 г., в резултат на проведен пълен курс на обучение с продължителност две години съгласно българското законодателство в сила към момента на придобиване на специалността. За признаване на придобитата специалност следва да бъде приложена Общата система за признаване на доказателства за обучени съгласно Глава І и Дял ІІІ от Директива 2005/36/ЕО. Свидетелството за призната специалност дава право на д-р Д. П. да упражнява дейности на лекар - специалист по „Пневмология и фтизиатрия“ на територията на Р. Б. .

Във връзка с подадените заявления от Попов е водена кореспонденция между Министерство на здравеопазването от една страна и от друга страна - Областния управител на О. С. З. и Председателя на РК на БЛС - С. З. Последните са уведомени с Писмо рег. №50-УП-497/25.05.2023 г. относно административното производство, образувано по заявления на д-р Д. П. и издаденото Удостоверение с №Л/Д-23-20/20.04.2023 г.

Недоволен от съображенията, изложени в Писмо рег. №50-УП-497/25.05.2023 г., както и от посоченото в Удостоверение №Л/Д-23-20/26.05.2023 г., Д. П. е оспорил същите пред АС - С. З. като в съдебно заседание от 18.09.2023 г. адв. Р. е уточнил, че „искането е за отмяна на Уведомително писмо Изх. №50-УП-497/25.05.2023 г., издадено от Зам. - министъра на здравеопазването, с което е отказано издаване на поискано удостоверение за придобити права по чл.25 от Директива 2005/36/ЕО“.

Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съд е приел оспорването за допустимо и е извършил проверка за законосъобразност на горецитираното уведомително писмо.

Решението на АС - С. З. е недопустимо, като постановено срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол.

Административният съд е извършил преценка за законосъобразност на Уведомително писмо Изх. №50-УП-497/25.05.2023 г., издадено от Зам. - министъра на здравеопазването, което обаче не представлява индивидуален административен акт и по - конкретно – не обективира изричен отказ по заявление на Д. П. за издаване на удостоверение от Министерство. на здравеопазването, в което изрично да е отразено потвърждение на съответствие с чл.25 от Директива 2005/36/ЕО. На първо място, адресати на това писмо са Областният управител на О. С. З. и Председателят на РК на БЛС - С. З. като копие от същото е изпратено до Попов. Изрично в процесното писмо се сочи, че то е във връзка с писма от 03.05.2023 г. и 17.05.2023 г. относно случая на д-р Д. П.. В обжалваното писмо са изложени подробни съображения по отношение на проведеното административно производство, образувано във връзка със заявления на д-р П. и издаденото му удостоверение от 20.04.2023 г., но писмото не представлява изричен отказ по тези заявления и по – конкретно - по заявление от 12.05.2023 г., във връзка с което на д-р П. е издадено Удостоверение №50-УП-497/26.05.2023 г.

Редът за издаване на удостоверение за придобита професионална квалификация е регламентиран в Наредбата за условията и реда за издаване на удостоверения, свързани с придобита професионална квалификация на територията на Р. Б. необходими за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава-членка/Наредбата/. В чл.5, ал.3 от Наредбата са регламентирани сроковете за издаване на удостоверения - 30 дни за стандартна услуга и 10 работни дни за бърза услуга. По подаденото заявление на Попов от 12.05.2023 г. е издадено в 10 – дневния срок Удостоверение №50-УП-497/26.05.2023 г. от Министерство на здравеопазването. Съгласно чл.13 от Наредбата отказът за издаване на удостоверение за придобита професионална квалификация подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай не е налице отказ, а има издадено удостоверение, което не подлежи на съдебен контрол. А. П. не е удовлетворен от посоченото в удостоверението съдържание същият може да го оспори по административен ред съгласно чл.81, ал.1 от АПК. При наличието на издадено удостоверение, в хипотезите на оспорване съдържанието на същото, редът за защита е административен, а не съдебен.

При липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт, следва изводът, че Административен съд – С. З. се е произнесъл по недопустима жалба, което налага съдебното решение да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

Претендират се разноски от касатора, които не следва да се присъждат предвид изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №338 от 17.10.2023 г., постановено по адм. дело №376/2023 г. на Административен съд – С. З. вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д. П. против Отказ с №50-УП-497/25.05.2023 г. на Заместник - министъра на здравеопазването да издаде удостоверение за специализирано медицинско обучение по специалност „Пулмология“, придобито след обучение от четири години, по заявление от 12.05.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА