Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 12310/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. П. с [ЕГН] от гр.Сливен, чрез процесуален представител адв.Д Ангелова срещу Решение № 346 от 24.10.2023 г., постановено по адм. д. №71/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен /АС-Сливен/, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., в частта й, с която извън обхвата на одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” са останали: 0,13 ха от парцел 62061-3-1-1; 0,23 ха от парцел 62061-3-4-3; 0,45 ха от парцел 62061-3-6-1; 0,23 ха от парцел 62061-3-7-1; 0,04 ха от парцел 62061-10-10-3; 0,13 ха от парцел 62061-14-11-1; 0,29 ха от парцел 62061-14-12-1; 0,44 ха от парцел 62061-15-22-2; 0,11 ха от парцел 62061-22-55-1; 6,62 ха от парцел 62061-22-56-1; 0,94 ха от парцел 62061-24-7-1; 0,36 ха от парцел 62061-24-9-1; 0,48 ха от парцел 62061 -248-14-1; 0,38 ха от парцел 62061-248-15-2; 0,38 ха от парцел 62061-248-17-1 и 2,80 ха от парцел 62061-248-21-1.

Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че част от процесните парцели, посочени като постоянни или временни пасища за паша на животни, са недопустими за подпомагане. Позовава се на разпитания по делото свидетел, който при извършената теренна проверка на място е установил, че площите са били заети с окосена орлова папрат.

Посочва, че съдът не е отчел и че моментът на сателитното заснемане не е съобразен със забраните за косене и почистване по чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г.-2020 г. и Заповед № РД 09-847/22.02.2022 т. на Министъра на земеделието.

Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и се постанови ново, с което се уважи жалбата на дружеството. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител – гл. експерт Б. М., с писмена молба оспорва касационната жалба.

Иска оспореното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, с която са одобрени окончателните специализирани слоеве „Физически блокове” и „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022 г. са останали части от 19 бр. парцели в землището на с.Раково, заявени за подпомагане от Г. П. по схеми и мерки за плащане на площ за кампания 2022 г. с начин на трайно ползване – „Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)" (код 314000).

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в относимата редакция, при спазване на изискването за форма и чл.59, ал.2, т.4 от АПК и на административнопроизводствените правила.

От приложените в административната преписка доказателства и неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установил, че десет от процесните парцели са попаднали под сателитно заснемане от 13.07.2022 г., като за три от тях е извършена и теренна проверка на 25.08.2022 г., а останалите девет са попаднали под самолетно заснемане от 09.09.2022 г.

За тези територии е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) Цифрова ортофото карта (ЦОФК), в резултат на което част от площите са попаднали извън специализирания слой ПДП, тъй като са оценени като неподдържани и следователно - като негодни за подпомагане, съгласно Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Първоинстанционният съд е приел, че за процесните 16 парцели площите им извън границата на слоя ПДП правилно са определени като недопустими за подпомагане, както следва: по отношение на парцел 62061-3-1-1 с площ 0,13 ха, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - парцелът е превърнат в складова площадка с наредени, нахвърляни трупи от изсечени дървета, което препятства ползването по предназначение за паша или коситба и развитието и поддържането на плътна тревна покривка, няма следи от земеделска дейност; 0,23 ха от парцел 62061-3-4-3, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - дървета и храсти и орлова папрат; неподдържана площ без следи от земеделска дейност (паша или коситба); 0,45 ха от парцел 62061-3-6-1 на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - неподдържана, пустееща площ, без следи от земеделска дейност, с дървета и храсти; част от парцела е превърната в складова площадка с наредени/нахвърляни трупи от изсечени дървета, което препятства ползването по предназначение за паша или коситба и развитието и поддържането на плътна тревна покривка; 0,23 ха от парцел 62061-3-7-1 на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - дървета и храсти, орлова папрат; неподдържана площ без следи от земеделска дейност (паша или коситба); 0,04 ха от парцел 62061-10-10-3; 0,13 ха от парцел 62061-14-11-1 и 0,29 ха от парцел 62061-14-12-1, на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - нежелана растителност - орлова папрат; неподдържани площи без следи от земеделска дейност (паша или коситба); 0,44 ха от парцел 62061-15-22-2, на основание чл.3, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - непочистени и неподдържани (пустеещи) площи, без следи от земеделска дейност (паша или косене), с множество храсти, дървета и орлова папрат; 0,11 ха от парцел 62061-22-55-1, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - черен път преминаващ през източната част от парцела по цялата му дължина; 6,62 ха от парцел 62061-22-56-1, на основание чл.3, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - непочистени и неподдържани (пустеещи) площи, без следи от земеделска дейност (паша или косене), с множество храсти, дървета и орлова папрат; 0,94 ха от парцел 62061-24-7-1, 0,36 ха от парцел 62061-24-9-1, парцел 62061-248-14-1 с площ 0,48 ха, 0,38 ха от парцел 62061-248-15-2; парцел 62061-248-17-1 с площ 0,38 ха, 2,80 ха от парцел 62061-248-21-1, на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - плътно разположена нежелана растителност - орлова папрат, неподдържани площи без следи от земеделска дейност (паша или коситба).

Счел е за неоснователно твърдението, че осъщественото сателитно заснемане не е съобразено със съществуващите забрани по чл.7 ал.1 т.3 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и Заповед РД 09-847/22.07.2022 на Министъра на земеделието, тъй като към момента на извършване на сателитното заснемане на процесните парцели не е съществувала абсолютна забрана за поддръжка на процесните площи в състояние, съобразно изискванията на Наредба № 2 от 26 март 2018 г..

Отчел е и че ЦОФК за девет от процесните парцели е изготвена въз основа на самолетно заснемане от 09.09.2022 г., към който момент е изтекъл повече от месец от установената със Заповед РД 09-847/22.07.2022 на Министъра на земеделието, забрана за косене и земеделския производител е разполагал с достатъчно време да приведе процесните терени в състояние, съобразно изискванията на Наредба № 2 от 26 март 2018 г.

По изложените съображения отхвърлил жалбата на Г. П. в тази й част.

Решението на АС-Сливен в оспорената част е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесните площи на 16-те броя парцели правилно са определени като недопустими за подпомагане и са изключени от слоя ПДП.

Както е посочил и първоинстанционния съд, след като процесните парцели са заявени за подпомагане като пасища и мери за паша по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., условията за допустимост на подпомагането на парцелите са определени в чл. 8, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл.10 от посочената Наредба.

В процесния случай релевантните факти по смисъла на цитираните приложими материалноправни разпоредби са установени по реда на чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, чрез дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане. За процесните 16 броя парцели не са извършвани специализирани теренни проверки /такива са били извършени за три парцела, за които първоинстанционният съд е уважил жалбата на Пешев и решението в тази част е влязло в законна сила/, поради което показанията на разпитания по делото свидетел са неотносими.

В случая назначената по делото съдебно-техническа експертиза е потвърдила основанията за недопустимост на изключените площи, посочени от административния орган, поради което обосновано в обжалваното решение е прието, че същите правилно не са били включени в специализирания слой ПДП.

Съдът е базирал изводите си на неоспореното от жалбоподателя заключение на вещото лице и при липса на безспорни доказателства в обратната насока, твърденията на касатора се явяват несъстоятелни.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд и досежно забраните по чл.7 ал.1 т.3 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и Заповед РД 09-847/22.07.2022 на Министъра на земеделието и на основание чл.221, ал.2, предл.“последно“ от АПК препраща към тях.

Всяко косене, което е различно като период и метод от изрично посочените в чл.7 ал.1 т.3 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. е допустимо, поради което не е съществувала пречка да се осъществи поддръжка на заявените за подпомагане площи, включително и чрез използване на бавно и среднодвижеща се техника. В тази връзка правилен се явява и изводът на решаващия съд, че към момента на извършване на сателитното и самолетно заснемане не е съществувала абсолютна забрана за поддръжка на процесните площи в състояние, съобразно изискванията на Наредба №2 от 26 март 2018 г.

Неоснователни, бланкетни и неконкретизирани са и оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано.

По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Министерство на земеделието и храните следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 346 от 24.10.2023 г., постановено по адм. д. №71/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.

ОСЪЖДА Г. П. с [ЕГН] от гр.Сливен да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА